ДОВЕРИЕТО Е ВАЖЕН СОЦИАЛЕН КАПИТАЛ, КОЙТО НИ ЛИПСВА

Ред изследвания в настояща България сочат, че страната ни има едно от най-ниските
равнища на доверие: доверие в човека до теб, в политиците, в институциите. Масово
сме обзети от параноично съзнание.

А колкото по-мнителен и подозрителен е един
индивид, толкова повече му се привиждат заговори и там, където липсват. Пак
изследвания показват, че половината от българите се смятат за обекти на „черна магия”
/каквато по принцип съществува/, направена им от злонамерени хора. От гледна точка
на социалната психология подобно състояние на обществото води до ирационалност и
разрушаване на системите.
Затова бях удивена от резултатите на анкета, проведена в южната част на Дания,
с участието на 1 000 граждани над 15 години. Основният въпрос бил: „Мислите
ли, че хората около вас възприемат нещата с доверие или не?”. При висок процент
на отговорилите, изводът за тази датска област /а, вероятно, и за останалите/ бил
еднозначен: огромното мнозинство има доверие в съседите си и в обществото. На
практика това се изразява в почти всеобщо гласоподаване при избори, във факта,
че повече от половината датчани работят на т.нар. „обществени начала” в различни
асоциации, а един на всеки пет полага доброволен труд. Герд Свендсен, професор
по политически науки в университета в Архус, коментира резултатите от анкетата
така: „Когато човек разчита на другите, се избягват трудоемки контроли и проверки на
достоверността. В нашата страна е прието да се доверяваме взаимно. Ако от 20 случая,
както сочи статистиката, в един някой бива „подхлъзнат”, времето, употребено за
установяване на истината, е много по малко от времето, което бихме изразходвали, ако
проверявахме останалите 19; с други думи, икономисваме време.”
Медицината е доказала, че доверието и сътрудничеството предизвикват особен
род „опиянение” : в мозъка се отделя оситоцин, субстанция, създаваща усещане за
приятно разположение. Феноменът е наблюдаван и при полагащи доброволен труд-
мисълта, че дават от себе си за околните, им влива допълнителна енергия.
Доверието е социален капитал, важен източник за икономическото развитие и за
благосъстоянието на населението. То е и съществен фактор в ежедневната трудова
дейност. Консултантските дружества в областта на повишаване ефективността на
труда са категорични: „Изследванията в Дания и по света говорят, че там, където
работещите се чувстват добре и разбрани, продуктивността и качеството на работата
им расте. Ние установяваме също: предприятия, които правилно използват социалния
си капитал, се радват и на материални успехи -напр. двойно увеличение дивидентите
на акционерите, намаляване наполовина на отсъствията”. Доверието помежду и спрямо
работодателя /казано простичко – той да не мами/ крие възможност за 25%-ен ръст в
производителността на труда.
Но, как, ще се замисли всеки, Дания е смогнала да изгради доверие между гражданите
си, а българите, не? Датски специалисти дават следното обяснение: „Ние заложихме на
търпението и спокойствието за едно по-бавно и мирно развитие, без резки национални
спадове, без революции и разрушителни войни. Свой принос даде и кооперативното
движение-то ни накара да разберем ползите от общите усилия, да разчитаме на
солидарността – нещо, което ни помага при плащането на толкова много данъци.
Датският модел не би могъл да функционира без такъв важен социален капитал –
доверието. Което, от своя страна, се умножава и засилва, тъй като вече сме изпитали, че
такъв тип общество работи по-добре.”
Кога ли ще ги стигнем датчаните по показателя „доверие”? Съдейки от следващите
един след друг скандали за измами, очевидно няма да е скоро.

Мариана Ангелова

Author: admin

Share This Post On