ПРОФ. БОЯН БИОЛЧЕВ: ХУМОРЪТ Е ОНАЗИ ВИСША ДИСТАНЦИРАНОСТ НА ЧОВЕШКИЯ ИНТЕЛЕКТ ОТ СЛУЧВАЩОТО СЕ, КОЯТО НИ ОТДАЛЕЧАВА И ОТ НАШАТА БЪРЗОПРЕХОДНОСТ

Боян Биолчев e автор на двайсетина белетристични книги и на над 200 научни публикации. Автор е и на сценарии за игрално и документално кино. С книгата си „Амазонката на Варое” става носител на наградата „ВИК 2006” за български роман на годината и на Голямата награда за литература на Софийския университет за 2008 г., в който е изкарал два мандата като ректор. „Антарктида – окото на Космоса” е последната му книга, която разказва за 30-дневния му престой на белия континент и която представи наскоро в Кърджали. Както в нея, така и в другите му книги, по неговите думи, има парчета от неговата биография. Признава, че гледа на литературата като форма на игра, която разширява територията на житейската игра със странни и неочаквани обрати. Та да могат играещите в двете полета на пишещите и четящите да бъдат увлечени от общите и твърде непредвидими правила на главния Творец – Живота. Неговият начин това да се получи е смесването на пластовете тъжно-весело, трагично-комично, оживяването на детайлите с малко думи, но заредени с много закачки и шеги и с голяма доза самоирония. Казва, че са му трябвали много години, за да се научи да пише по този начин с много малко думи за много важни неща. Защото най-краткото е най-вечно и словото не прави изключение в това отношение. Че, както краткото слово може да носи голям смислов заряд, така и краткото битие е най-близко до прераждането. А там, на Антарктида, където истината се наслаждава на мълчанието и поривът към върха и мига има стойност на вечност, това се усеща най-осезаемо. Там се разбира, че „лудостта” е екологически чистото  съзнание на човека.

- Кога се ражда, проф. Биолчев, космическата тъга по непознатото?

– Изглежда всяко живо същество носи космическа тъга, но човекът я усеща най-много, защото той знае, че земният му път е кратък и защото е единственото същество, което осъзнава смъртта. Затова човекът се стреми към такива места, на които може да отложи живота, а така и смъртта става отменима.

- Но външното пътуване е само отражение на неспирното пътешествие на нашата душа, която все гони Духа, но почти никога не го стига. Това не е ли доста тъжно?

– Ако го настигне, това не е добре. Защото свършва пътят. А той е по-важен от целта. Нормата е Духът да води, а душата да го следва. Затова казвам често, ако нямаш цел, тръгни на път и може да я намериш.

- „Лудостта” по това, което правиш, е даденост или се придобива?

– Тя е вродена, някакъв вид дарба.Говорим, разбира се, за лудостта, която те води към непознатото, а не към тази, да седиш на познато място и да крещиш познати глупости.

- Това отнася ли се до писателя? И кога пишещият става писател?

– Който не е започнал с чувството, че е гениален, не е стигнал никъде. По-късно идва съмнението му в тази теза, но в деня, в който си зададе въпроса, дали е луд или талантливо луд, вече е станал писател.Тогава вече е осъзнал, че иска да спре този дъх от Космоса – времето, да го кристализира и да направи от него един вечно жив свят, без да живее, защото е в едно непроменимо състояние. Писането е занимание за луди хора, то си е форма на лудост, щом като искаш да спреш това, което непрекъснато тече и се променя. Но затова пък най-талантливите се успели и благодарение на тях, ние още четем произведения от преди хилядолетия, но ги усещаме като наше съвремие.

- До къде води този порив за нестихваща белотата, гонещ напред не само писателя?

– Видимата с очите белота създава чувството за безкрайност, но тя води към вътрешната белота и ако се окаже непостижима, писателят я измисля. Така помага на чернотата да изчезне по един индиректен начин, като отклонява погледа на тези, които виждат само черното и така го умножават. В това се състои съзидателната сила на литературата, затова тя още не е загубила ролята си.

- Най-добре, може би, този поглед, вторачен в грозното и проблемното, се отклонява чрез смях?

– Да, когато животът е неуреден, смешното обикновено преобладава, въпреки че тъжното винаги заплашва да го погълне.Но ако се съсредоточим върху него, просто няма да издържим.Трябва да поддържаш в себе си едно контролирано очарователно малоумие за мига, за да постигнеш  някаква мъдрост за оцеляване.

- Само да оцеляваме, обаче, като че ли не е особено голяма мъдрост…

- Но пък е едно весело оцеляване… Това си е типично за човечеството. То винаги припада от щастие, когато го постигне и се устремява обратно към живота, в който няма много щастие.

- Пък и  хуморът, май, не ни помага особено да решаваме проблемите си…

– Дори и да е така, аз дълбоко съжалявам хората без чувство за хумор, защото то е онази висша дистанцираност на човешкия интелект от случващото се. Тъй като ние сме едни еднодневки, чувството на сериозност на хората е доказателство, че те се чувстват за вечни.

- Когато осмиваме проблема, така го омаловажаваме и  го продължаваме във времето…

– Хуморът не е вид осмиване, той е едно специфично примирение и смирение на човека, което може да се прояви или чрез прекланяне на глава и прегъване на стойката пред трудностите, или чрез насмешлив добронамерен коментар.

- Вие, който изглеждате толкова спокоен и сериозен, можете ли да се отдавате напълно на този вид смях?

– Аз съм много весел човек, около мен винаги има много смях. Обичам да го откривам и в многото ми приятели, независимо на какво ниво се намират.

- Забравя ли се преживяното, особено когато е било толкова екстремно, и зове ли към нещо ново?

– Не се забравя, но след като е запечатано в слово, настъпва едно насищане. А пък и написването на една книга е форма на прощаване с дадена тема.

Сега съм поел назад към 7 век  и към една историческа тема с леко закачлива пиеса.

- Вероятно, за да се стигне отново до тъгата по невъзможното?

– Съвършенството е тъга, сливане на съществуващо и отминало, примирение с мимолетността на живота пред пролуката към Космоса.

Интервюто взе: Лияна Фероли

Author: Вестник Психо

Вестник „ПСИХО“ излиза от месец март 1990 г. Вече 21 години, без прекъсване, на вестникарския пазар. Това е първият вестник появил се след Промяната и е едно от водещите издания в областта на езотериката до днес! Вестник „ПСИХО“ обхваща широк спектър от теми, свързани с паранормалното, човешката психика, неограничените възможности на съзнанието, психическото здраве, практичната медицина, народната медицина, пси-практиките и последните новости, свързани с научното обяснение на феномените и феноменалните явления, както и други интересни аспекти от видимия и невидимия свят!

Share This Post On