В.В. ХОХЛОВ: ГЛОБАЛНОТО ЗАТОПЛЯНЕ – КАПРИЗИ НА ВРЕМЕТО ИЛИ КЛИМАТИЧНИ ВОЙНИ? – Част 2

Безспорно дял в изменението на климата имат и изхвърлянето на парникови газове, и замърсяването на околната среда от човека, и колебанията на слънчевата активност, и други, както напълно земни, така и космични фактори. Но също така безспорно е, че влиянието на тези фактори е неизбирателно, стихийно, което пък значи, че за избирателните, целенасочени климатични аномалии са отговорни някакви други сили, несъмнено управлявани от човека. Нека си припомним, че за управление на климата, управление на времето, се говори от отдавна. Първите опити по контрол над времето започват през втората половина на миналия век.

Най-широка известност добиват технологиите за управление на валежите:

разпръсване на облаците за ясно и слънчево време, превръщане на обикновени облаци в дъждовни и предотвратяване на градушки. Осъществяването им е достатъчно просто: чрез самолети или ракети в облаците се разпръсват микроскопични частици от определени химически реактиви, които в зависимост от състава си или не позволяват на водните пари да се кондензират, или обратно, създават центрове на така кондензация, водеща до образуването на дъждовна капка, или не позволяват образуването на ледени зърна, като превръщат страшната градушка в обикновен дъжд. Но всичко това е само началото…

Преди да продължим разказа си, все пак трябва да си представим, макар и в най-общи линии, механизма на формиране на времето и климата. Всички явления на времето и климата: дъждове, бури, урагани, циклони, суши, горещини, студове, торнадо и т.н. – всички те се образуват, протичат и въздействат на средата, живота и дейността на човека в най-ниския и плътен слой на земната атмосфера – тропосферата. Енергията, която захранва всички климатични процеси, се осигурява от Слънцето. Но слънчевата енергия се акумулира не само във вид на топлина от нагряването от слънчевите лъчи на земната повърхност и въздушните маси в тропосферата. Освен светлина, Слънцето излъчва и невидима радиация, потоци от заредени частици и плазма. Но не достигат до повърхността на Земята и тропосферата, а се поглъщат от най-горните, разредени слоеве на земната атмосфера, като я йонизират и образуват йоносферата. Потоците от заредени частици и плазма, освен това, се отклоняват от магнитното поле на нашата планета към полюсите й, където също се поглъщат от йоносферата, като я захранват с енергия и образуват полярни сияния, „аврори“, едно от най-красивите природни явления. По такъв начин в йоносферата се натрупва огромна енергия и доколкото атмосферата на Земята е единно цяло, тази енергия се предава и в тропосферата, като също оказва влияние на формирането на времето и климата.

А сега да обърнем внимание на това, че натрупващата се в йоносферата енергия  е енергия на движение на заредените частици, плазмата, електрическото и магнитното полета, т.е. основно електромагнитна, и следователно с помощта на електромагнитно излъчване и полета може да се влияе на натрупването на енергия в йоносферата и предаването й в тропосферата, да се управлява времето и мястото на предаването, а също и количеството на предаваната енергия. По такъв начин се открива възможност с помощта на електромагнитно излъчване, радиовълни да се влияе на времето и климата в определен регион от земната повърхност в определено време и да бъдат управлявани. На пръв поглед при огромните планетарни мащаби на енергетиката на йоносферата, би била нужна същата огромна енергия радиовълни, а това не по силите на човека при съществуващото равнище на радиотехниката. Но отдавна е известен ефектът на „спусковия механизъм“, при който за управление на процеси с голяма енергия може да се мине със съвсем мизерно количество енергия за управление, като трябва само да се знае в коя точка и как да я приложим. Същото се получава при огнестрелното оръжие, когато с малко усилие на пръста върху спусковия механизъм се осъществява изстрел с неизмеримо по-голяма сила. Това се постига за сметка на вътрешната енергия на изгарящия барут, която се освобождава чрез възпламеняването на капсулата, управлявано от спусковия механизъм на оръжието. И в йоносферата има такъв „спусков механизъм“ и търсенето му води началото си от средата на миналия век, а през последните десетилетия са постигнати практически резултати. В управлението на йоносферата има място и ефектът на резонанса, когато колебания с малка сила, но с определена честота, предизвикват многократно по силен отклик.

Смята се, че пионер в изследванията на електромагнитните процеси в йоносферата е Никола Тесла още в началото на ХХ век. Неговите заслуги като основоположник на радиотехниката на големите мощности са неоспорими, а е известно, че в сферата на научните му интереси влизало изучаването на електромагнитните свойства на Земята като цяло и именно той е бил действителният първооткривател на йоносферата. Никола Тесла се е стремил да открие начин за безжично предаване на електрическа енергия на всякакви разстояния без съществени загуби и за целта експериментирал с йоносферата с помощта на изобретени от него предаватели на радиовълни с голяма мощност. Битува и една

популярна хипотеза, че знаменитият Тунгуски метеорит от 1908 г., чиято тайна остава неразкрита и до днес, е резултат от експериментите на Никола Тесла,

вследствие на които, малка част от йоносферата, приведена в резонанс от предавателите на Тесла, е произвела разряд над сибирската тайга. Ще напомним, че мощността на Тунгуския метеорит се изчислява близо 30 мегатона тротилов еквивалент, което съответства на мощна термоядрена бомба. Дейността на Никола Тесла и досега е забулена в тайна, а след смъртта му неговият научен архив е конфискуван и засекретен от ФБР на САЩ. Но е достатъчно достоверен фактът, че през 60-те в редица страни започва строителството на съоръжения, аналогични на предавателите на Тесла с използване на съвременни технологии и, разбира се, доста по-мощни. Официалното им предназначение е за изучаване на йоносферата. Най-известното подобно съоръжение е станцията на ХААРП – програма за високочестотни активни аврорални изследвания – в Аляска, принадлежаща на ВВС на САЩ. Ще се спрем по-подробно на описанието на принципите на действие и възможностите на станцията ХААРП, а после ще споменем за останалите, подобни на нея станции, построени в последно време в различни страни от света. Официално ХААРП е предназначена за комплексно изследване на йоносферата и магнитосферата на Земята, полярните сияния, причините и механизмите на нарушение на радиовръзките, а също така и за решаване на задачи по далечното и свръхдалечното разкриване на обекти в противовъздушната и противоракетна отбрана, откриване и дислокация на подводници и дълбинно сондиране на земните недра. В основата на  ХААРП лежи свръхмощен радиолокатор от декаметровия диапазон (този диапазон отговаря на късовълновия диапазон 25 метра в радиоприемника) и включва антенно поле с ФАР – фазирана антенна решетка, комплекс с приемно-предаваща, обработваща и управляваща апаратура, а също така и мощна напълно автономна електростанция с многократно резервиране. Антенното поле на ХААРП е неподвижно, за разлика от повечето радиолокатори, но технологията ФАР позволява получаването на мощен остронасочен лъч в произволно направление. Мощността на излъчване на ХААРП е 3600 киловата, а в импулс – до 10 000 киловата, което е с няколко милиона пъти повече от радиоизлъчването на Слънцето в декаметровия диапазон. Цялата тази огромна мощност може да бъде фокусирана от антенното поле на малък участък от пространството. В зоната на въздействие на такъв лъч в йоносферата се наблюдава голямо нагряване, образуване на плазмени сгъстявания с дължина от порядъка на километър – гигантски кълбовидни мълнии, а импулсното резонансно въздействие води до стимулираното освобождаване на собствена енергия от йоносферата в избрани области от пространството. Чрез радиоизлъчване от ХААРП може да бъде нарушена късовълновата радиовръзка във всеки район от Земята и да бъде извадено от строя всяко радиоелектронно оборудване на граждански и военни обекти, в това число и на ядрените балистични ракети, което напълно ще парализира икономиката и въоръжението на потенциалния противник. Стимулираното освобождаване на вътрешна енергия от йоносферата, превъзхождаща много хиляди пъти енергията на ХААРП,

може да влияе на времето и климата в избран район от планетата и да отвори път на климатичните войни.

Станцията на ХААРП е построена през 1997 г. Но не е единствена и вече дори не е най-мощната в проекта ХААРП. Преди нея са били построени станциите EISCAT (с мощност на радиоизлъчването 1200 киловата) и  SPEAR(с мощност на радиоизлъчването 288 киловата) в Норвегия, както и станцията HIPAS, също в Аляска. През 2001 г. е построена петата станция от проекта ХААРП в Гренландия, мощността на радиоизлъчването й е 11000 киловата и засега е най-мощната. Трябва да обърнем внимание на това, че всичките пет станции на проекта ХААРП са разположени в зоната на северния аврорален връх, своеобразна магнитна фуния към северния магнитен полюс на Земята, където протича предаването на потока от заредени частици и плазма, излъчвани от Слънцето в йоносферата. Т.е.

станциите ХААРП са разположени именно там, където е възможно най-ефективното управление на процесите в йоносферата.

Чрез насоченото въздействие върху йоносферата, станциите на ХААРП могат да управляват времето и климата на цялото Северно полукълбо на Земята. И реално именно това се случва – от 2002 г., когато проектът ХААРП се разгръща в пълен мащаб,

се увеличава рязко количеството на аномалните климатични явления в северното полукълбо.

В СССР през 60-те – 70-те години също са построени станции за изучаване на йоносферата, аналогични на ХААРП. Към днешна дата са известни четири, които са разположени на територията на Русия, Украйна и Таджикистан: Станцията „Сура“ във Василсурск, в Нижегородска област, станцията в Апатити, Мурманска област (Русия), станцията до Харков (Украйна); станцията край Душанбе (Таджикистан). Няма реална информация доколко функциониращи са те понастоящем, но ако се съди по публикациите в медиите, станцията „Сура“, принадлежаща на нижегородския Научно-изследователски радиофизичен институт, е напълно работоспособна. Мощността на радиоизлъчването и е 750 киловата, а параметрите на оборудването и принципът на действие са аналогични на станциите от проекта ХААРП. Именно в „Сура“ е открит ефектът на резонансния отклик на йоносферата, когато е нагрявана чрез радиоизлъчване, което, както вече споменахме, води до стимулирано освобождаване на вътрешна енергия от йоносферата и предаването й в тропосферата. Т.е., независимо че „Сура“ е разположена в средните ширини, а не в подполярните области, тя също с успех може да бъде използвана за управление на времето и климатичните условия.

Нека обобщим. На прага на третото хилядолетие човешката цивилизация се е превърнала в най-мощен фактор на влияние в средата, която обитава. Засега, за съжаление, това влияние е отрицателно – безразсъдно, хищническо използване на природните ресурси на планетата от човека, продължаваща ескалация на научните изследвания с цел създаване на нови оръжия – всичко това доближава човечеството към този опасен предел, отвъд който цивилизацията ще бъде изложена на разрушителни сътресения, упадък и гибел. Климатичните аномалии, както ни убеждават гореизложените факти, не трябва да бъдат приемани единствено като следствия от глобалното затопляне или като последици от замърсяването на околната среда с парникови газове. Прекалено много са вече свидетелствата за съществуването на технология за управление на климата, използвана за военни цели, макар и все още тихомълком.

И все пак, не всичко е така мрачно в бъдещето. В тази връзка нека се обърнем към предсказанието на най-великия пророк на човечеството Мишел Нострадамус. Нека разгърнем неговите „Центурии“:

Центурия I, Катрен 22

„Обектът, загубил чувствителност, благодарение на изобретението, в края на краищата ще стане причина за своето унищожение. [Градовете на Франция] Отен, Шалон, Лангр и [двата] Санс ще пострадат силно от градушка и застудяване“

Тълкование от книги на Долорес Кенън „Беседи с Нострадамус“:

„С времето човечеството ще изобрети и построи специални устройства, позволяващи му да променя условията на времето съгласно неговите потребности. Компютрите, задействани в тази програма ще започнат да се самоусложняват и поради отсъствието на обичайната логика при взимането на решения, присъща единствено на хората, неочаквано ще моделират време, което в крайна сметка ще се окаже катастрофално за посочените в предсказанието градове. След което машините напълно ще излязат от строя и хората най-сетне ще разберат, че изкуственото променяне на природата е опасно, тъй като природните сили рано или късно ще вземат връх, и че това винаги може да се случи в най-неподходящия за човешката цивилизация момент.“

И наистина, обратното въздействие на йоносферата върху станции от типа на ХААРП е напълно възможно. И по сила ще е с несъизмеримо по-голямата енергия на йоносферните процеси, катастрофално и разрушително. А след катастрофата ще дойде закъснялото разбиране на гибелността на пътя на насилието над природата. Между другото, по някои сведения, в компютрите, управляващи станциите на проекта ХААРП, се използват програми от типа изкуствен интелект. Но това вече е съвсем друга история…

Превод: Лъчезар Живин

Източник: ecolife.ru

Author: Вестник Психо

Вестник „ПСИХО“ излиза от месец март 1990 г. Вече 21 години, без прекъсване, на вестникарския пазар. Това е първият вестник появил се след Промяната и е едно от водещите издания в областта на езотериката до днес! Вестник „ПСИХО“ обхваща широк спектър от теми, свързани с паранормалното, човешката психика, неограничените възможности на съзнанието, психическото здраве, практичната медицина, народната медицина, пси-практиките и последните новости, свързани с научното обяснение на феномените и феноменалните явления, както и други интересни аспекти от видимия и невидимия свят!

Share This Post On