Анатолий Акимов – доктор на физико-математическите науки: АЗ ПРОСТО СЕ УБЕДИХ, ЧЕ БОГ НЕ МОЖЕ ДА НЕ СЪЩЕСТВУВА

Споровете за Бога сред руските учени възникнаха 2000 г. след раждането на Иисус. Преди никой не се замисляше по този въпрос – религията в СССР по класическия израз на Маркс се считаше „опиум за народа”; материята бе първична, а съзнанието – вторично. С една дума, съветската наука не знаеше пътя към Храма…
Днес неголяма част от известните учени – биолози, физици, астрономи са уверени, че възникването на Вселената не е било възможно без Създател. Развиваме се по твърде сложни закони, за да можем да обясним всичко със законите на еволюцията. Така мисли и Анатолий Акимов – доктор на физико-математическите науки, директор на Международния институт по теоретична и приложна физика, академик на РАЕН.

Анатолий Акимов е роден през 1938 г. в Москва. Когато отишъл в църквата на 55 годишна възраст, свещеникът го попитал: „Вие вярвате ли в Бог?” Акимов отговорил: „Не, аз просто се убедих, че не може да не съществува!”


- Анатолий Евгениевич, какво е отношението към религията на днешните „бащи” на Руската Академия на Науките?
– Президентът на РАН Юрий Осипов изказа официално мнение за това, че няма основание да твърди, че Бог не съществува. Но аз съм уверен, че това не е всеобща гледна точка на академията. Например, лауреатът на нобелова награда за физика Гинзбург директно отрича Твореца и религията. Той счита, че понятието „бог” не е необходимо на науката. Поради това аз мисля, че позицията, която декларират ръководителите на РАН не е искрена. Нещо ми подсказва, че това е конюнктурен ефект… Президентът на страната ни вярва, и ние вярваме…Обаче Бог съществува и ние можем да видим проявленията на Неговата воля. Това е мнението на много от учените. Те не просто вярват в Създателя, а се базират на някои факти.
- А великите учени в миналото, които ни откриха класическата физика, те вярвали ли са в Бог?
– Много от тях. До времето на Исак Нютон разделението между наука и религия не е съществувало. Свещениците се занимавали с религия, а те са били и най-образованите хора по онова време. Самият Нютон е имал богословско образование и често повтарял: ”Законите на механиката ги извеждам от законите на Бога”. По-късно, с развитието на математиката и експерименталната физика, науката се откъсва от религията. Макар и последните данни за физическият вакуум да потвърждават по голяма част от фактите, няма противоречия между тях.
- Кант по свое време е формулирал 6 доказателства за съществуването на Бог. Съвременната наука има ли свое „седмо” доказателство?
– Когато преди около 300 години учените изобретяват микроскопа и започват да изучават какво се случва в клетката – процесите на делене на хромозомите предизвикват в тях зашеметяваща реакция:„Как е възможно това без намесата на Всевишния?!” Действително, ако говорим за това, че човек се е появил на Земята в резултат на еволюцията, то отчитайки мутацията и скоростта на биохимичните процеси за създаване на човека от първичната клетка, ще е нужно много повече време, отколкото е възрастта на самата Вселена!
Да вземем физическите константи, които еднозначно дефинират нашия свят: гравитационна, магнитна, радиус на орбитата на Земята и пр. Преди 30 години един учен доказа, че ако тези константи се изменят само с 1% /а те се отчитат с точност до 30 –я знак след десетичната запетая!/ светът ще бъде неустойчив, няма да съществува ядрото и електронната орбита! Същото можем да кажем за Космоса. Защо планетите се движат по точно определени орбити, а не по произволни?! Изобщо, светът, в който живеем е базиран на сложни закони.
- Излиза, че Бог е гениален физик?
– През 80-години на миналото столетие става любопитно събитие. Появява се книга, която прогнозира това, което ще се случи след 20 години, т.е. в началото на ХХІ век. Книгата е написана не от физик и не от специалист по научно прогнозиране. Написал я известният писател-фантаст Станислав Лем. Нарича се „Сбор от технологии”. Писателят предсказва как ще се развиват научно-техническите отношения на ХХІ век. Един от разделите е „Бог като супер ІВМ”. Там се задава следния въпрос: ако Бог е мислеща субстанция, то за този свръх разум не съществуват никакви ограничения по отношение на творческата му дейност – било то в създаването на човека или Вселената…
- В началото на 80-те бе въведено понятието „физически вакуум”. Какво всъщност е това?
– Това е материална среда, която пронизва цялото пространство, в това число и онова, което е между ядрото и електрона в атома…
- Почакайте, какво пространство има там, след като самият атом е 0,0…?!
– Ето, ето! Традиционно е мисленето, че светът е плътно вещество. Всъщност, действителността е много сложна… Да вземем най-простият атом – на водорода, който има 1 протон и 1 електрон. Ако хипотетично увеличим атома така, че неговото ядро да достигне размера на футболна топка, то радиусът на орбитата на електрона ще се увеличи съизмеримо, а промеждутъчното пространство ще бъде празно…
- Излиза, че Демокрит е бил прав като е твърдял, че светът се състои от атоми и празни пространства?
– Без съмнение е бил прав. Понятието „плътно вещество” е съвсем условно. Но да се върнем към физическия вакуум. Изяснихме твърде важни обстоятелства. Бяха направени разчети, които показаха, че броят на квантовите елементи в обема на радионаблюдаемата Вселена не можа да бъде по-малък от 10155 и тя не притежава свръх разум. Ако всичко е единна система и я разглеждаме като компютър, питам: а кое не е във възможностите на изчислителна система с такива размери? Това са неограничени възможности, по-големи от тези на най-модерния свръх компютър несъизмерим брой пъти! И още: как се управлява такава система? Тя непрекъснато „работи” и се променя?! За да премине от единия „край” на Вселената до другия при скорост 300 000 км/s на светлината са необходими 1015 светлинни години?! Ако един сигнал от т.А до т.В пътува толкова дълго, то по нашите земни критерии ще са необходими милиарди години и всякакъв смисъл за ръководство на тази система пропада! Оказва се, че в тази среда сигналите се разпространяват мигновено, за 0 s! Системата като единно цяло не би могла да съществува, ако не е изпълнено това условие. А то се изпълнява! Във всеки момент от времето, Създателят може да прояви Своята воля в най-отдалечения ъгъл на Вселената! Това, което някои учени наричат „Всемирен разум”, „Абсолют“ – това е свръхмощна система, която се отъждествява от нас с потенциалните възможности на Всевишния…
- Но в Библията всичко е написано по друг начин…
– Това не противоречи на основните положения в Библията. Там се говори, че Бог е Вездесъщ, той е винаги и навсякъде. Ние виждаме, че това е така: Бог притежава неограничени възможности за въздействие върху всичко, което става. Както виждате всичко се извършва мигновено, за „отрицателно” време!
- Какво е отношението на Църквата към учените, които привеждат „научни доказателства” за съществуването на Твореца?
– Преди няколко години Ватикана се обърна към знаменити учени с молба, да докажат научно съществуването на Бог. Доколкото ми е известно, такива трудове регулярно постъпват при римския папа. Научна комисия по обяснение на божествените чудеса /в частност, миротворните икони/ с благословението на московският Патриарх е създадена и в Православната църква. Проблеми във взаимоотношенията ни обаче, има. Едно от основните различия в концепцията на религията е безрезервната вяра в Бога. И щом като ти се опитваш да доказваш, обясняваш, възниква ответната реакция: Нима се съмняваш? Тогава ти си в грях, трябва да те отлъчат от църкват! Но учените са устроени така, че независимо от любовта си – търсят истината. По своето време знаменитият учен Парацелз казал: „Това, което в един век се счита за суеверие, в следващия век вече е научна истина”. В миналото хората се страхували от мълнията, свързвайки я с гнева на Зевс. Днес във всяко училище се демонстрират.
- Може би това показва, че няма Бог?…
– Това показва, че сме в състояние да разберем някои проявления. А Бог е сътворил света така, че тези явления произтичат. Просто някои вече са обяснени от сферата на науката. Изобщо, аз съм убеден, че светът е предопределен и няма нищо случайно. Както казва един от героите на Булгаков: „Керемидата не пада случайно върху главата”. Всичко е предопределено от Всевишния.
- До този извод вие сте достигнали, вследствие на собствения си опит?
– Може и така да се каже. Когато в началото на 80-те изучавах структурата на физическия вакуум, често си задавах въпроса: „Какво не е било известно на колегите ми физици до този момент?” Оказа се, че е можело да бъде направено още в 40-те години! А го направихме едва сега. Но, винаги идва момент, когато върху главата на Нютон пада ябълка!
Когато колегите ми се радваха – ту някой открил нещо, друг получил експериментални резултати – аз винаги казвам: „Намалете самомнението си! Ако вие сте направили нещо, то е защото небесата са счели, че е необходимо. Вие просто сте го направили!”
- Казахте небеса. Ако съществува Творец, то тогава къде се намират Рая и Ада?
– Съгласно религиозните постановки, Раят се идентифицира от хората с небето, а Ада – с подземния свят. Тези хипотетични представи, изказани в образна форма, имат под себе си напълно реални физически категории.
- Пояснете…
– Освен магнитното и гравитационно полета, в природата съществува торсионно поле, което се явява общо. Тези проявления се наричат „фин свят” или „пространство на фините вибрации”.
- Имате предвид паралелни светове?
– Не бих употребил такъв термин. Ние с вас не виждаме електромагнитните вълни, но те съществуват, както и гравитационното поле. Въпреки това обаче, никой не казва, че това са паралелни светове. Ако хората не виждат нещо, това не означава, че явлението е в друго измерение. Всичко е в нашето измерение…Освен това съществува и понятието „човешка душа”. Това, което наричаме душа са структури, които имат торсионно полева природа. Когато човек умре, казват, че душата му си „отива”. Животът след смъртта е проява на съществуването на тези полеви структури. Всяка подобна структура, припознавана като личност на човека, в действителност е полева структура с голяма плътност. Ако в човека е доминирал праведен образ – той се е самоусъвършенствал, вършил е добри дела – образованието има една структура. Ако човекът е греховен – извършвал е престъпления, деградирал е, след смъртта си попада в други условия – ада. Небето и подземията – това са условности. От научна гледна точка – това е среда на два типа души, но смисълът е верен, съответстващ на каноничните представи. Що се отнася до дявола – един от бившите приближени на Бог – той също притежава неограничени възможности, но в посока на злото. Противодействието на „тъмните сили” е твърде сложен проблем. От тях е по-добре да сме далеч. Адът, макар и да не е в „преизподнята”, смисълът му не се променя. И помнете какво е казано в Евангелията: обичайте се един друг и това е достатъчно!
Превод от руски: Сабрина
Източник: islam-bg.net

Author: Вестник Психо

Вестник „ПСИХО“ излиза от месец март 1990 г. Вече 21 години, без прекъсване, на вестникарския пазар. Това е първият вестник появил се след Промяната и е едно от водещите издания в областта на езотериката до днес! Вестник „ПСИХО“ обхваща широк спектър от теми, свързани с паранормалното, човешката психика, неограничените възможности на съзнанието, психическото здраве, практичната медицина, народната медицина, пси-практиките и последните новости, свързани с научното обяснение на феномените и феноменалните явления, както и други интересни аспекти от видимия и невидимия свят!

Share This Post On