КАТОЛИЧЕСКИЯТ ТЕОЛОГ ФРАНСОА БРЮН: ОЩЕ ПАПА ПИЙ ХІІ КАЗВА, ЧЕ ТРАНСКОМУНИКАЦИЯТА НЯМА НИЩО ОБЩО СЪС СПИРИТИЗМА

Отец Франсоа Брюн е специалист по Източен и Западен мистицизъм. Ръкоположен е през 1960 г., а през 1987 г. започва да изследва Инструменталната транскомуникация (ITC). Той е и автор на много книги, включително „Мъртвите говорят с нас” и „Директна линия с Отвъдното”. Завършил е Сорбоната с латински и гръцки и има следдипломна степен по философия и теология в Католическия институт в Париж. Освен това отец Франсоа има проучвания на староеврейски, египетски йероглифи и свещените текстове.

- Вие сте католически свещеник и теолог, а освен това ви наричат „Папата на транскомуникацията”. Доколко тази тема ви интересува и не е ли в противоречие с това, което са ви учили?

- Нека направим едно уточнение. Спиритизмът в широк смисъл е слово, т.е. общение с духове от „другия” свят, а църквата винаги е приемала това за нормално. Когато църковниците се молят, те винаги се обръщат към мъртвите, към душите, които са в други светове, т.е. те общуват с духовете. Забраната да се общува с мъртвите и да не се нарушава покоят им е въпрос, поставен само във Ветхия завет. Точно обратното, в Новия завет, Свети Павел /първото послание към коринтяните, XII, 4 -10/ говори за „различаване на духовете” – че трябва да различаваме духовете, които могат да ни помагат от тези, които са опасни и могат да ни навредят.

- От кога се наблюдава явлението електронна транскомуникация?

- Трудно е да се даде точна дата, но явлението е известно от момента, в който има хора, които потвърждават, че са получили послания по радиото, на магнетофон и т.н. Сред първите документирани случаи е на свидетел, когото познавам и все още е жив.

На 17 септември 1952 г. отец Пелегрино Ернети, дипломиран специалист по физика на елементарните частици и квантова физика, работил заедно с отец Джемели в лабораторията по експериментална физика в Католическия университет в Милано. Ставало дума за опити да бъдат отделени обертонове в записите на грегориански песнопения. По това време магнетофоните използвали не лента, а влакно, което често се късало. Всеки път, когато това се случвало, отец Джемели казвал: „О, татко, помогни ми!” Веднъж, прослушвайки поправения след поредното скъсване запис, той чул не грегорианските песнопения, а гласа на собствения си баща: „Разбира се, че ще ти помогна, аз винаги съм с теб!”

Всички били невероятно учудени – свещенослужителите проверили внимателно записа отново и пак чули гласа на бащата на отец Джемели: „Глупаче, не виждаш ли, че това съм аз?”

Отчитайки важността на този случай, отец Ернети завел своя приятел в Рим, за да се срещнат с папа Пий ХІІ. Ще ви цитирам точните думи на Негово светейшество: „Бъдете спокойни, това е особен научен факт, който няма нищо общо със спиритизма. Записващият апарат е обективен и не се поддава на внушения. Той улавя и регистрира звуковите вибрации от там, от където те произлизат. Възможно е този опит да положи началото на нови научни изследвания с цел да се потвърди истинността на вярата в задгробния свят.”

- Коя държава е направила на-много и най-качествени изследвания на транскомуникацията?

- Германия – немците са вложили много пари в тази област на науката и имат първокласни учени и специалисти.

- Нужна ли е специална апаратура за улавянето и записването на послания от отвъдното?

- Достатъчен е малък магнетофон, но е желателно той да има външен микрофон, за да се изключи шума от апарата. Включва на запис и се задава примерно следният въпрос: „Има ли някой в отвъдния свят, който иска да съобщи нещо?” Този въпрос може да бъде адресиран и до конкретно лице. В продължение на две минути магнетофонът се оставя на режим запис. Ако в отвъдния свят има някой, който желае да каже нещо, това време е напълно достатъчно за отговор. Магнетофонът се оставя, след това превъртате лентата и прослушвате записа.

- Колко дълги биват получените отговори?

- Обикновено посланията са кратки – няколко думи, рядко са повече. Когато се използва радио, съобщенията са по-дълги. Аз, например, получих в Люксембург доста пространно послание от Раудив/бел.ред.: виж стр. 5 – Константин Раудив/.

- Как се прави транскомуникация с радио?

- Включвате приемника и го настройвате на дълги вълни между две предаващи станции. Слушате фоновия шум. Този метод позволява да се проведе диалог, тъй като радиоприемникът отговаря на задаваните въпроси. В това е преимуществото му пред магнетофона.

- А какво може да се види на телевизионния екран?

- На екрана се появяват изображения на духове. Това се случва доста по-рядко отколкото записите на магнетофонна лента. В момента много хора по света получават съвсем лесно записи на паранормални гласове, но тези, които имат късмета да заснемат такива духове, са доста по-малко.

- Защо се смята, че това са духове? Телевизионните специалисти прекрасно знаят, че е възможно това да са петна, които се появяват на тв екраните. Подобни изображения се наричат „ефект на Ларсен” и в тях няма нищо паранормално.

- Това явление излиза от рамките на „ефекта на Ларсен”, защото то става отчетливо и напълно разпознаваемо. Първият човек, комуто се е отдала възможността да направи такова изображение, е научният работник Клаус Шрайбер. Това е станало през 1985 г.. той получил изображенията на всички свои починали близки – те били девет на брой. Шрайбер видял на екрана такива личности, с които не е и помислял, че може да влезе в контакт – например, Людовик ІІ Баварски и кинозвездата Роми Шнайдер. Последната го предупредила, че ще се появи на неговия екран и след два дни така и станало.

- Такива странни явления се появяват не само на магнетофони и тв екрани, но и на компютърни екрани?

- Да, този феномен все повече се разпространява. В Германия изследователят Манфред Боден, вече покойник, е констатирал следното: записаните на неговия компютър текстове се изменяли от само себе си, появявали се нови букви или пък старите били заменяни с нови. Когато той си задал въпросът дали пък компютърът му вече не е пред разваляне, видял как на екрана му се появяват инициали и имена, които са му познати – името на един от приятелите му, който наскоро починал. След това се появила и датата на смъртта на приятеля му, после – името на самия Боден, и накрая послание, в което се казвало, че ще загине в резултата на авария, като била указана и точната дата. Но той не починал в този ден, нито в следващите дни, а живял много години след това.

- Следователно, не трябва да отдаваме значение на съобщенията от компютрите?

- Подобно на живите хора, много духове са склонни да се забавляват по този начин.

- Според данните, които имам, авторите на такива послания твърдят, че са организирани в групи и искат да работят със Земята, за да убедят скептиците в съществуването на задгробен свят. Вие какво мислите за това?

- Някои даже казват, че създават апарати, свързани с нашите, за подобряване на връзката. Те дори дават имена на апаратите, които се използват в отвъдния свят, посредством които става общуването. На някои учени от Дармщад, например, авторите на послания съобщавали за „транскантор”. Целта им, поне така казват, била да ни помогнат в еволюцията, да докажат, че животът продължава след смъртта и т.н.

- Има случаи на телефонни разговори с починали. Такива са описани в САЩ, а сега се случват и в Европа. Как става това?

- Случва се по време на обикновен телефонен разговор да се включи глас от отвъдното и да се намеси в разговора. В някои случаи този глас чуват и двамата разговарящи по телефона, а понякога – и само единият от тях, което от техническа гледна точка е доста странно.

- Може ли да бъде разпознат гласът на говорещия?

- Рядко може да се разпознае подобен глас, но определени думи, особености на езика и тембъра биха могли да бъдат отличени. Изключително рядко, но се е случвало. В тези послания обикновено се казва нещо подобно: „Аз съм щастлив/а, добре съм. Сега съм на по-добро място, обичам те, с теб съм.” Това обикновено е потресаващо за близките, но духовете не го осъзнават.

- От къде идват тези послания? Действително ли изразяват мислите на починалите?

- Не винаги. Понякога с нас говорят не починали, а същества, обитаващи отвъдния свят. Отдавна е изказана хипотезата за „остатъчните вълни”. Хваща се просто паметта за миналото, за нещо, което се е случило. Паранормалното изображение на Роми Шнайдер, за което споменах по-горе, съответства на кадър от филм, в който тя се е снимала – „Девойката и полицаят”. Имало е някои разлики, изображението не е било просто взето от филма, но става дума за това, че Роми Шнайдер е използвала „остатъчни вълни” и, съвсем малко променяйки ги, ги е изпратила.

- Вярно ли е, че има учени свещеници във Ватикана, извършващи научни изследвания в тази област?

- Да, има малък екип от 2, 3 свещеници, които са наясно с тези явления. Това, което не съм сигурен е, дали те не извършват собствени изследвания. Имаше един свещеник Андреас Реш – основателят на Института по парапсихология в Инсбрук, Австрия. Той беше лектор в продължение на много години в Институт, който получаваше средства от Ватикана.

ЧЕТЕТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕТО НА ИНТЕРВЮТО В СЛЕДВАЩИЯ БРОЙ НА ВЕСТНИКА.

Интервю на Мария-Тереза де Бросс за www.rait.airclima.ru

Превод: Анна Димитрова

Author: Вестник Психо

Вестник „ПСИХО“ излиза от месец март 1990 г. Вече 21 години, без прекъсване, на вестникарския пазар. Това е първият вестник появил се след Промяната и е едно от водещите издания в областта на езотериката до днес! Вестник „ПСИХО“ обхваща широк спектър от теми, свързани с паранормалното, човешката психика, неограничените възможности на съзнанието, психическото здраве, практичната медицина, народната медицина, пси-практиките и последните новости, свързани с научното обяснение на феномените и феноменалните явления, както и други интересни аспекти от видимия и невидимия свят!

Share This Post On