Беседа от Омраам Микаел Айванхов: ЗЛАТОТО Е КОНДЕНЗИРАНА СЛЪНЧЕВА СВЕТЛИНА

Когато намирате светлината, тя произвежда във вас големи трансформации и първото, което изменя, е вкуса: каквото и да правите, дали ядете или пиете, разхождате се или четете, чувствате, че всичко придобива един възхитителен, великолепен, сочен вкус. Но ако изгубите светлината, изгубвате вкуса, защото когато човек е изгубил светлината, е изгубил същественото. „Ако солта обезсолее…, за нищо вече не струва, тъкмо да се изхвърли вън, и да се тъпче от человеците” (Матея 5:13,14 – б.п.), казваше Исус.

Ако изгубите вашата светлина, ще бъдете смачкани от събитията, защото ще сте изгубили най-ефикасната защита.

За съжаление са ви инструктирали за всичко, освен за най-същественото. Как да практикувате някой занаят, как да печелите пари, как да заемате положение в обществото, всичко се върти около тези притеснения, но никога около това – как да намерите светлината!

Ако не работите със светлината, ако не разбирате какво е светлината, не разбирате нищо в живота. Всичко е в светлината. Тя е произходът на света, причината на вселената. Светлината е Дух, един Дух, който идва от Слънцето… Всеки лъч е една възхитителна сила, която върви навсякъде, прониквайки в материята и обработвайки я. Ако трябва да се задълбочим в нещо, то е във всичко, отнасящо се до светлината: какво е, как работи, а също така и как ние трябва да работим с нея? Който изоставя светлината, позовавайки се на това, че трябва да се занимава със своите дела, че трябва да печели пари и т.н…, не върви по добър път.

Очевидно, ако хората толкова ценят златото и го търсят, то е, защото подсъзнателно познават една тайна, за която не си спомнят много добре; тази тайна е, че златото е една кондензация на слънчевата светлина и че тази светлина съдържа живота, силата. Би трябвало да разберат, че преди да търсят златото, по-важно е да търсят светлината, защото

светлината е главата, докато златото е опашката;

светлината е душата и духа, а златото е тялото. Ако стигнете до тялото, без да стигнете до душата, не сте стигнали доникъде. Ако притежавате тялото, без да притежавате душата, имате само един труп. Следователно

да искаш да притежаваш злато преди да притежаваш светлина, е опасно.

Знаете ли какво им се случва на ония, които хващат змията за опашката? Биват ухапани. Трябва да се хване змията за главата и така не само че ще бъдете сигурни, но и опашката също ще бъде сигурна.

Концентрирайте се в светлината, обичайте светлината, която е символ на самия Бог: ще получите някои семена от злато и благодарение на тези семена ще можете да фабрикувате планини от злато. Да, погледнете: мъдреците и Просветените притежават много злато; ако бяхте ясновидци, бихте видели, че са заобиколени от безброй златни частици и лъчи. Един Просветен е заобиколен от една аура от светлина, която е това живо злато, което алхимиците наричат „питейно злато”. Да, защото това злато може да се пие. То е като река… От друга страна алхимиците предписвали течни лекарства, в чийто състав влизало златото; по същия начин в наши дни някои възстановяващи препарати съдържат златни соли.

Обаче не така трябва да влагаме златото в нашия организъм. Методът е ефикасен, разбира се, но не е достатъчен. Златото трябва да се пие, да се яде и да се приема във вид на идеи и на мисли, най-добрите идеи и най-добрите мисли, най-светлите. Тогава да, наистина придобиваме злато. За съжаление не това е, което правят повечето хора, понеже те мислят само да се разбогатяват на всяка цена и колкото се може по-скоро. Резултатът е, че златото се превръща в един екран между тях и останалите: виждат хората само като препятствия, които трябва да съборят, като конкуренти, които трябва да елиминират; и по този начин стават коравосърдечни, жестоки. Защото в тяхната глава това злато се е трансформирало в един екран и вече не виждат ясно. Това е нещастието на всички ония, които поставят златото в главата си. Ще кажете: „Но тогава къде трябва да го поставим?” В джоба, в касата, но никога във вашата глава! Така да се каже, не мислете за него, не го желайте, не го търсете. Във вашата глава поставете единствено светлината, мъдростта: тогава ще имате злато, истинското злато.

Преди години се запознах с един човек, който имаше такова желание да притежава злато, че се беше посветил на магически практики: очакваше да успее да заклини духовете на Природата, за да му покажат скритите съкровища в планините. Ден и нощ не мислеше за друго нещо: злато, съкровища. Един ден му казах: „Слушайте, Вие сте поканен в един дворец и вместо да окажете вашето внимание и вашата любов към принцесата, се занимавате с прислужничката; усмихвате се на нея, намигате й и й целувате ръката. Това не е интелигентно.” Гледаше ме изумен и аз добавих: „Да, в този дворец, който е Вселената, вместо да се свържете с принцесата, със светлината, която може да ви даде всичко, която може да ви отвори всичките врати и съкровищата на своя дворец, Вие се стремите да се срещате с една незначителна девойка, която няма никакво влияние, никаква власт: златото, Вие търсите земното злато и не търсите в замяна небесното злато, което е на Слънцето: светлината. Отсега нататък трябва да търсите светлината, защото тя е принцесата; мислете за нея, говорете с нея, изпратете й вашата любов; тогава тя ще заповяда златото да потече към Вас, тъй като златото й принадлежи, има власт върху него. Но докато Вие не поддържате тази любовна връзка със светлината, тя няма да издаде никаква заповед, за да дойде златото при Вас. Ще каже: на мен трябваше да окажете почест първо, на мен трябваше да дадете вашата любов… Но Вие ме пренебрегвате и отивате да прегръщате прислужницата, там долу… Е добре, всички врати ще бъдат затворени за Вас!” –„А! – каза – Сега разбирам.” Но за съжаление видях, че не беше разбрал нищо: продължи да търси злато…, което, разбира се, не намери; толкова по-добре, защото с това злато би се превърнал в ужасен човек. Да, такъв е, в повечето пъти, ефектът от златото, от парите: прави хората жестоки, негативни, затворени в себе си. Докато духовното злато, напротив, отваря сърцето и дава един широк, безграничен поглед върху Живота и красотите на Природата.

Ще кажете: „Но тези, които имат злато, пари, имат дълга ръка, могат да достигнат всичко, което поискат!” Да, малки трошици, сенки, дим…, след известно време си дават сметка, че в действителност не само че не притежават нищо, но и че са изгубили своето здраве, своя мир и дори приятелите си.

Само онези, които са разбрали, че истинското злато е светлината, ще имат всичко:

знанието, любовта, щастието, а също така ще имат в допълнение и златото.

С парите може би могат да се отворят вратите на материалния, физическия свят; но останалите врати – на мира, на щастието, на веселието, на вдъхновението, на всичките (Божествени – б.п.) качества и добродетели ще бъдат затворени. И за какво може да ни послужи, че имаме всички врати отворени, когато вратите на светилището са затворени? Ядете, разхождате се, работите с неприятност без да изпитвате никаква радост: Духовните врати са затворени. Виждате ли какво е да се разбират живота и ценностите на живота по погрешен начин?

Трябва да се окаже чест и любов на принцесата, на светлината и всичко останало ще бъде на вашите услуги. Принцесата казва на нейните прислужници: „Хайде, дайте му да яде, да пие, дайте му дрехи, една стая…” и всички отговарят: „Да, Величество… Да, Принцесо.” И когато излезете на разходка с принцесата, всички останали ще бъдат зад вас, за да ви придружават и услугват.

Ако обичате златото преди светлината, тогава се заслепявате и вече не виждате нищо. Когато идеята за златото, парите, е проникнала във вашето сърце, във вашата глава, вече не виждате нищо: нито красотата, нито блясъка, нито интелигенцията (Разумността – б.п.) на Творението. Ще кажете: „Но какво ни разправя? Имаме нужда от пари.” На кой го казвате! Знам много добре, че парите са необходими; но не трябва да ги поставяте във вашата глава, не трябва да ги имате като господар, като идеал нито да правите от тях основна цел в живота си. Като средство, като инструмент, като възможност – да, но в служба на един идеал; и този идеал трябва да бъде светлината, целта трябва да бъде светлината. Никога не оставяйте парите да се превърнат във ваш господар: те са прекрасен слуга, но пагубен господар, който ще ви дава страховити съвети, за да изоставите Царството Божие.

Мислете за светлината, защото светлината е, която дава богатството (не парите, но богатството), която дава силите; и също така светлината е, която дава истинското удоволствие. Когато имате светлина, чувствате удоволствие от всяко нещо: с една проста глътка вода имате усещането, че пиете елексира на живота и чувствате една свежест като че ли тази вода циркулира по вените ви. Това е едно неописуемо усещане!

Хермес Трисмегист, Учителят на Учителите, каза: „Слънцето е неговия баща, Луната – неговата майка, вятърът го е носил в утробата си и Земята е била негова кърмачка.” Виждате, че Слънцето (огънят), Луната (водата), вятърът (въздухът) и земята, четирите елемента са се обединили, за да произведат и да подхранват тази светлина, тази квинтесенция, която Хермест Трисмегист нарича Телесма и която дава на Просветения цялото знание и всичките сили.

Традицията разказва също, че Заратустра попитал бог Ахура Мазда, как се е хранил първият човек и Ахура Мазда отговорил: „Ядял огън и пиел светлина.” Защо да не трябва да научим също и ние да ядем огън и да пием светлина, за да се върнем към съвършенството на първия човек?

Научете се да се храните със светлина,

защото в светлината се намират най-добрите благословения; и тогава ще се чувствате толкова богати, че ще започнете да обичате всички същества. Беднотията е тази, която генерира омразата. Богатите в замяна не презират никого. Но разберете ме добре: говоря за истинските богати, които са великите Учители. Живеят в такова изобилие, че сърцето им прелива. Как, живеейки в това състояние на пълнота, биха могли да изпитват омраза? Който се чувства лишен от нещо, той е, който започва да бъде неразположен, да изпитва ревност и да презира другите. Когато виждате някой, който не обича другите, който не показва вътрешно благородство нито щедрост, то е, защото е беден и мизерен.

Никога не забравяйте това. Когато човекът стане съзнателен за всичките богатства, които Бог му е дал, чувства, че сърцето му се изпълва с любов и не мисли за друго, освен да помага на другите, да ги инструктира. Понеже е богат и всичко прелива, се вижда задължен да раздава. Докато, който се чуства беден, усеща неприязън към богатите и тогава мисли само как да ги атакува и обере. Ето защо беднотията – беднотията във всичките й форми – стои в произхода на престъпността.

Блажени, които са поставили в главата си, в душата си, в сърцето си, в духа си светлината, Духовната светлина, която е истинското богатство. Някой ще запита: „Но как да притежавам тази вътрешна светлина?” Какъв въпрос! Не знаете ли как са се справяли примитивните, за да запалят огън? Имат, разбира се, две парчета дърво, които трият едно в друго. Тогава се отделя топлина; продължават да трият и най-накрая възникват искри, светлина. Както виждате всичко се случва на три етапа: движение (воля), топлина (любов, чувство) и най-после светлина (интелигентност, мисъл).

Така че,

за да придобиете тази светлина, трябва да се решите първо да задействате волята,

докато топлината, Любовта ви завладее и тази топлина, тази любов се превърне, на свой ред, в светлина. Така ще получите светлината! Правете упражнения, медитирайте, молете се, докато намерите в това толкова удоволствие, че вече да не можете да го оставите, с което най-накрая ще бликне светлината. Естествено, също може да се приведе и обратния процес: можете да трансформирате светлината в топлина, а топлината в движение. Когато притежавате известни знания, те събуждат във вас любовта и любовта ви подтиква да действате. Процесът се произвежда и по двата начина. Да, толкова е просто! В продължение на години хората се питат, как да придобият светлината, как да живеят духовен живот и не го постигат, когато е толкова просто!

Край на беседата…

Превод: Димитър Димитров

*Преводът е направен от испански език, а материалите бяха любезно доставени от Център ОМРААМ, град Реус, Испания (www.omraam.es), за което благодаря от все сърце и душа на брат Антонио Кочс и сестра Силвия. Бог да ги благослови! С Любов и Мир – Димитър.

Author: Вестник Психо

Вестник „ПСИХО“ излиза от месец март 1990 г. Вече 21 години, без прекъсване, на вестникарския пазар. Това е първият вестник появил се след Промяната и е едно от водещите издания в областта на езотериката до днес! Вестник „ПСИХО“ обхваща широк спектър от теми, свързани с паранормалното, човешката психика, неограничените възможности на съзнанието, психическото здраве, практичната медицина, народната медицина, пси-практиките и последните новости, свързани с научното обяснение на феномените и феноменалните явления, както и други интересни аспекти от видимия и невидимия свят!

Share This Post On