ХОДЖИТЕ – ДУХОВНИЦИ, МАГЬОСНИЦИ ИЛИ САМОЗВАНЦИ?

Демир – нумеролог, таролог

От дълго време исках да напиша статия, посветена на занимаващите се с турско-арабска магия, или както е прието да се наричат, ходжи. В настоящата публикация ще се опитам да ви запозная с това какво представляват тези хора и да разсея някои заблуди, насаждани за тях в обществото. Съответно ще приложа и примери за неверни практики от лица, парадиращи за компетентност в областта.
Повечето от вас нееднократно са чували или попадали на истории как някой страдал от черна магия и тя задължително му била направена от ходжа, както и за страховитите им муски, заровени или скрити в почти всеки български дом. За сметка на това самите „злосторници” са неспособни да развалят магии и още по-дръзкото твърдение, че търсенето на помощ при такива хора води до загуба на душата и едва ли не анатема. Mасовата концепция у нас е, че ходжите са нечестиви магьосници, възприемани като коварни старчета, които непременно ще ти влошат живота. Ако не беше жалко, щеше да е смешно.
Но какво всъщност е ходжа?
Противно на общоприетото схващане, ходжа не означава магьосник. Думата произлиза от персийскaта титла кхауаджа – господар, която в последствие започва да се използва за учител или мъдър човек или такъв, който преподава духовни уроци. С термина понякога се назовават и мюсюлманските религиозни водачи и мюзеини, а в нашата страна се употребява и титлата имам, или мюфтия, за висш духовник. Преминалите обучение за свещенослужители в ислямско училище – медресе, изпълняват и съответните верски обреди, водене на молитви, бракосъчетания и погребения.
Кои тогава се занимават с правене на магии?
Ислямските духовници не вършат подобни неща. Все едно да кажем, че християнските свещеници си служат с отвари и заклинания, което звучи абсурдно. Също толкова неоснователно е да се смята, че и мохамеданските владеят някакви чародейства. В случаите, когато става въпрос за извършител на магическа дейност, посветен и носител на такова познание, тогава е правилно той да бъде определян като магьосник. Дълбоките страхове и предразсъдъци, с които това название се свързва и негативната конотация, която носи, са породили необходимостта от използването на друго нарицателно, каквото е ходжа. Поради тясната връзка и преплитане между религия и магическа обредност, се е получила размита представа и липса на ясно разграничаване между духовник и магьосник. До голяма степен това е причина думата ходжа в общото й възприемане да придобие изкривено значение на мюсюлмански заклинател.
За разлика от духовниците, които преди всичко имат ролята на медиатор между божественото и човека, магьосниците не са задължени да изпълняват такава служба, нито да се водят от морални норми и да са носители на определени нравствени качества. Следователно, те могат да действат в полза или във вреда на обществото, като, макар и приемани с неприязън, заемат своята функция в него, било за задоволяване на лични интереси и желания, или пък ролята на раздаващи „правосъдие” по поръчка.
В исляма върху лечението на магия /сихир/ се обръща специално внимание и мюсюлманските духовниците прилагат начини за неутрализирането й чрез свещените слова от Корана, предимно устно с молитви /дуа/, каквито са рукиа – манзил и по-рядко в писмена форма чрез муски, последните приемани със смесено одобрение. Тези действия се ограничават в рамките на нормативното и позволеното от религията, без да включват употреба на каквито и да е магически ритуали. Подходящо сравнение може да се направи с извършването на водосвет и четенето на Киприянови молитви за пречистване от магии в християнството.
Изучаването на окултни науки и прилагането им се забранява категорично от мохамеданската религия, което също е оказало значителна роля за преобразяването на практикуващите магия в духовни фигури и учители. Ето защо ходжа се е превърнало в удобно прозвище, даващо необходимия авторитет. По сходен начин, за да избегнат заклеймяване и преследване, занимаващите се с магическа работа и учения в арабските страни използват подобни звания. Едно от най-разпространените и срещани е шейх –

почетна титла, която означава старейшина, управник или духовен лидер, който е завършил ислямско училище и обучаван да проповядва. Като синоним се използват и названията улиим, аммил, факих (фки), мулла – за богослови, религиозни учени и в някои случаи за лечители.

Author: Вестник Психо

Вестник „ПСИХО“ излиза от месец март 1990 г. Вече 21 години, без прекъсване, на вестникарския пазар. Това е първият вестник появил се след Промяната и е едно от водещите издания в областта на езотериката до днес! Вестник „ПСИХО“ обхваща широк спектър от теми, свързани с паранормалното, човешката психика, неограничените възможности на съзнанието, психическото здраве, практичната медицина, народната медицина, пси-практиките и последните новости, свързани с научното обяснение на феномените и феноменалните явления, както и други интересни аспекти от видимия и невидимия свят!

Share This Post On