ДНК Е ЗАКОДИРАН ТЕКСТ, КОЙТО ПРИЛИЧА НА ЧОВЕШКАТА РЕЧ

Лияна Фероли

Знаем от Библията, че с помощта на Словото – едно от лицата на Бога, е създаден светът и животът. И то не само живота на човека, а и на животните, растенията и на цялата неодушевена материя. Но дали всички те имат единна основа на своите вълнови характеристики? Оказва се, че да.

Това е отговорът на учените от Висшия агробиологически колеж, възникнал на базата на Института по биофизика в Москва. Те го доказват чрез “кръстосване” на кокошка с картоф, като предават на картофени клубени/бел.ред.: клубенът представлява видоизменено подземно стъбло, образувано чрез хипертрофиране на връхната пъпка/ информация от кокоша ДНК. Първата “реколта” е изумителна. Стеблата на картофите се стелят по земята като краставици, а дебелият им корен, дълъг до 70 см, много напомня кокоши яйцепровод и на него по двойки висят клубени с пилешки пух по тях. А когато ги засаждат отново, те растат бързо като бройлери, за разлика от необлъчените с информация клубени. Като нищо в по-нататъшните им опити да запискат по картофените стебла и пиленца.

По този начин агробиолозите потвърждават на практика тезата на руските учени – академикът и доктор на биологичните науки П. Гаряев и кандидатът на физико-математическите науки Г. Тертишни, които разработват

теорията на вълновия геном, вълновата информационна връзка между “свързаните” по-рано фотони, независимо в кой край на света ги е отпратила съдбата.

С помощта на чувствителни радиоприемници и осциолографи учените “виждат” свързващата ги информация на екран и я “чуват” като музика. Засичат, че всяко вещество, осветено от лазер, подава на апаратурата свой спектър от електромагнитни трептения, които имат и своята неповторима, като пръстовите отпечатъци, своя характерна числова стойност.

На базата на тези опити академик П. Гаряев от Института по проблеми на управлението на Руската академия на науките стига до уникални резултати по въпросите на вълновата генетика. Участниците в екипа му говорят пред микрофон, после чрез специален прибор преобразуват звуковите вибрации на речта в радиовълни. А когато ги насочват към мъртви семена, те покълват с успеваемост до 30 %.

Но това не се случва, ако говоренето пред микрофона е безсмислено, а само когато е прочувствено и смислено. После изследователите опитват да “разговарят” със семената на руски, английски и немски език. И всеки път ефектът е животворен. Когато се питат защо е така, тук на помощ им идват заключенията на американския учен-езиковед А. Хомски, основоположникът на формалните езици като раздел от математическата логика. Той смята, че

всички езици са с общ корен, а граматиките им в основата си са универсални.

Затова децата лесно усвояват всеки един език. Но учените на Гаряев искат да отидат още по-напред в откритията си и да докажат това на молекулярно ниво, както и че

ДНК оперира с нещо като човешка реч.

За целта разработват специална апаратура в съответствие с теорията на физика В. Максименко. Чрез светлината на лазер, преминаваща през течни кристали на ДНК се записва информацията, съхраняваща се в молекулите на живота. После от огледалата на прибора излитат фотоните, превърнали се в радиовълни с широк спектър, които носят ДНК-информацията. Това е така наречената телепортация на фотони от първи и от втори род. При първата се засича, че определен брой фотони загиват в един лъч и моментално възникват в друг, а при втората, загиващите фотони, носещи генетичната информация, се възраждат като радиовълни.

На тази база изследователят от Хабаровск д-р Канчжен създава инсталация с биосвръхчестотна връзка и чрез нея пренася информация от един на друг жив обект.

Като пренася върху човек информация от млади зелени кълнове на растения, подобрява имунната му система.

Въздейства и със собственото си биополе върху болния си баща и така подобрява здравето му, подмладява го.

Учените от екипа на академик П. Гаряев отиват още по-далече в своите търсения, като си поставят за цел да разгадаят езика на ДНК, за да

могат да “разговарят” с хромозомите.

Те анализират с компютри и изразяват с цифри родените в ДНК радиовълни.

Знае се, че всяко нещо и всяко вещество си има своя електромагнитна числова честота на трептенията и обратно, че на всяко число съответства строго определена електромагнитна честота. Това свойство на материята и числата според академик Г. Грабовой е особено силно въздействащо в последователните числови редове. За тази своя уникална система на лекуване той говори в книгата си “Възстановяване на човешкия организъм с концентрация върху числата”. В нея казва, че

ако човек се настрои на правилен числов ред, може да се излекува от всякакви болести

и привежда около хиляда болести, като за всяка дава съответния числов ред от 7, 8 или 9 цифри. От несполучливия или правилния набор на цифри, казва той, зависи нежелателното или благоприятно развитие на живота ни и събитията.

Теорията на Грабовой потвърждава също и верността на подхода на групата на П. Гаряев. Тези усърдни изследователи записват с цифри създадените от човешката реч вибрации и ги трансформират в радиовълни. После сравняват вълновите характеристики на ДНК и на човешката реч и регистрират много съвпадения.

Затова смятат, че

аналогиите между човешката реч и молекулите на наследствеността са заложени от този, който е сътворил ДНК и човека с помощта на Словото,

както се казва в Библията. И цялата информационна програма на Твореца за всички особености, продължителността и поведението на живота е записана в клетъчните хромозоми на гените. Учудващо е обаче, че този огромен запис под формата на закодирани текстове се вмества в едва виждащо се под микроскоп миниатюрно късче хромозома. Но само 1-5 % от мястото е заето с наследствените гени, а 95-99 % е за текстовете, макар че и досега си остават неразчетени.

Академик П. Гаряев прави и друг забележителен извод на основата на много опити:

“В оплодената полова клетка не се съхранява цялата информация, необходима за изграждането на организма”, в нея има сведение само за “строителството” на белтъците.

А по-важната информация за изграждането на организма в пространството и времето идва с вълните и генетичния апарат и тя се записва под формата на холограма и текстови структури. И се намира в смятания досега от учените-генетици дял в ДНК junk (боклук). Но за Твореца никога и нищо не е безсмислено. Гаряев смята, че точно в това “чекмедже” е квазиразумният субект, биокомпютъръта с генетичните текстове. А за “четенето” и “разбирането” им е необходимо геномът да приема вълнова информация. Така той “чете” сам себе си и подава “четмото” по-нататък под формата на някакво подобие на човешката реч и на холографски образи. С тяхна помощ клетките се “виждат”, “общуват” си взаимно.

Текстовете на ДНК, казва академикът, са същите като тези от книгите, но се четат от всяка буква и между думите им няма интервали. Могат да текат и в обратна посока, ако редът е плосък, може да се четат и разгърнато в триизмерното пространство във всички направления. Така че те постоянно се движат, променят се, защото хромозомите ни дишат, местят се и пораждат огромен брой текстове. Но

остават наразчетени, защото са на неизвестни ни засега езици.

Дали пък поради това, че още не са вкарали в четящата програма глаголицата?

Гаряев смята, че това, което със сигурност се знае е, че клетките ни си общуват помежду си на безкрайно много езици и затова “човекът е самочитаема текстова структура”, чийто запис много пъти надвишава времето на съществуване на Вселената. А едно от доказателствата за сътворилия го единен Творец е

структурната идентичност между кода на ДНК и писмеността.

В резултат на дългогодишните си изследвания екипът на Гаряев обобщава, че речта е универсален механизъм, който управлява вълновите геноми в животинския и растителния свят А развитието на езиците и на човешката реч се подчинява на същите закони, както и генетиката. Текстовете на ДНК, писмеността и устната реч изпълняват еднакви управленски, регулаторни функции, но имат различни мащаби и сфери на приложение. Текстовете на ДНК функционират генетично, на клетъчно, тъканно равнище, а човешката реч се използва при общуването. Но двата вида текстове могат да си взаимодействат, тъй като, неслучайно, имат аналогична структура.

Нещо повече, опитите показват, че имат и около 30 % идентичност с вълновите характеристики на неодушевения свят, което доказва, че

Божествената вълнова реч е универсална.

И Творецът присъства навсякъде със Словото си. Доказва, че всичко живо и неживо е създадено по единна програма, но в различни варианти, в една генетична общност, изпълнена с безброй много частни случаи, на чиято база пък възниква безкрайно шарения, многолик и разнообразен свят. Като едни саморегулиращи се на различни нива на организираност и йерархична структурност функционални системи. И това е възможно благодарение на носителите на информацията – торсионните полета.

Author: Вестник Психо

Вестник „ПСИХО“ излиза от месец март 1990 г. Вече 21 години, без прекъсване, на вестникарския пазар. Това е първият вестник появил се след Промяната и е едно от водещите издания в областта на езотериката до днес! Вестник „ПСИХО“ обхваща широк спектър от теми, свързани с паранормалното, човешката психика, неограничените възможности на съзнанието, психическото здраве, практичната медицина, народната медицина, пси-практиките и последните новости, свързани с научното обяснение на феномените и феноменалните явления, както и други интересни аспекти от видимия и невидимия свят!

Share This Post On