ЕЛЕНА СЕРТОВА: КОГАТО СЕ ПОЯВИ ЧОВЕК С ИМЕ-СИМВОЛ НА ПИРАМИДАЛНАТА ПЛАНИНА, РОДОПА ЩЕ ВЪЗКРЪСНЕ

Това ще стане във времето, когато Духовната ос на Родопа се наклони на изток

Лияна Фероли

По случай навършването на 5 години/2013 г./ от кончината на кърджалийската контактьорка и писателка Елена Сертова бе преиздадена за пореден път нейната последна книга „Родопа – небесният корен”.

Елена Еремиева Сертова е родена на 4 септември 1937 г. в с. Царацово, Пловдивско. Селото, наречено от Захари Стоянов “Столицата на Апостолите”. Завършва акушерство в Пловдив и от 1975 г. работи в Кърджалийско като акушерка. През 1975 г. по изричната “покана” на Висшата сила, наричана от нея Великата Сила, идваща от Марс, тя започва да приема контактни записи. Така излизат на бял свят пет книги:  „Горещият януари-1990”/2004/, „Завръщане в миналото”/2005/, „Да видиш невидимото”/2007/, „Душата крещи мълчаливо”/2008/. И последната й книга „Родопа – небесният корен”, която се издаде посмъртно от нейното семейство. Тя включва шест части: “Родопа – пирамидата на Балканите”, “Програмираният град”, “Чух плача на сърцето”, “Мъртвите лекуват”, “Чух песента на Али Ага”, “Пещерата утроба – зачеването на новия живот”.

Духовният учител на Елена /Великата Сила/, избира за свой посредник в нейно лице една обикновена жена, но неслучайно акуширала раждането на хиляди деца. Защото, както казва апостол Павел, Бог е скрил най-важните неща от мъдреците, неможещи да разберат простите неща.

Докато имаме книгите на Елена, ще чуваме нейния глас, който с майчинска заръка ще ни напомня, че вярата в Бога и в свръхестественото е потребност на душата, че тя не се придобива с насилие, закони, наредби, пък и такава не е необходима на Тънкия Свят. Че небето не ни приема неосветени, непречистени от вярата. От това чудо на чудесата – всемогъщата, истинската Велика сила – вярата. Че дори и да гледаме на проявяващата се в нейните книги Велика сила като на метафора, като на символ, пак няма да бъдем далече от истината. По-важното е какво ни казва тя, колко важно е казаното и чутото и дали имаме сетива да го осмислим. И дали можем да отворим дверите на възприятията си за него, тъй като, независимо откъде идва, то ще ни бъде в голяма помощ за идващото ново време. Защото в противен случай ще рискуваме да не изживеем пълноценно наистина уникалната наносекунда от Вечността, в която живеем сега, безспорно най-интересното време, в което някога са живели хората. А така и да пропуснем срещата си с Прасветлината, т.е. със

самата наша същност, която се изявява най-пълно чрез силата на нашия дух, идваща най-вече от вярата ни в Бога.

През целия си живот Елена вървя към своята Велика сила на вярата, която я водеше по пътя на отдаването на другите. До последния дъх на живота си тя остана вярна на себе си и на своето призвание. Дори и в болницата, след прекарания инсулт, тя продължаваше да обгрижва духовно жадните за просветление и вяра родопчани. А така и да полага балсам върху разпъваните им с обърканост и подозрения души. Да акцентува върху общите за всички хора духовни закони, които поставят фундаменталните основи на живота и обществото. И да гради духовното единение между хората чрез поставяне на всеки и всичко във фокуса на Извечната Божествена светлина.

И днес, след като Елена не е сред нас, предадените чрез нея думи продължават да ни утешават, да ни убеждават, че енергиите на Родопа планина и на човека са свързани в едно.

Защото в кристалите на нейните скали всичките молекули са подредени в строго определен ред, като се подчиняват на Закона за хармонията и геометрията.

Че именно в родопските кристали се крие магията на българската сила. Затова само едно малко парченце кристал може да влее в човека мощна космическа енергия. А

Главният кристал на планината, който се намира на Преспанското възвишение, кодира чрез химичния си състав формулата на силата. Затова там не се допуска човешки крак, няма хижи, не се посещава от туристи, защото

Главният кристал се пази строго от Създателя за продължение на човешкия род.

И защото от това място ще тръгне Новата цивилизация, чието генетично начало ще бъде поставено от българите. И защото през това място преминава Духовната ос на Родопа.

Според контактните записи на Сертова,

след Вселенския потоп Създателят издига свещената планина Родопа, за да съхрани човешкия род.

Постига го чрез мощния поток положителна психоенергия, изхвърлена от мисълта на атлантите и запазена като биополе във водите и в подземния свят на планината. А съвременните хора, като насочват разумната си мисъл към камъните в планината, активират положените в тях от Твореца кристали. Така в тях се създава мощна психоенергия, а нейните вихри си взаимодействат с околното пространство, обменят си информация, която изкривява, усуква пространството в различни посоки и така достига до Божествената мисъл. Затова, когато човек се изкачи на планината, душата му преминава във финия свят, лети безпрепятствено към свободата, съзнанието му се изчиства от всички негативи.

Тъй като атлантите натрупват и огромни грехове, ги изкупват чрез страданието на Всемирния потоп. Голяма част от тях остават по тези земи, като се смесват с наследниците на Ноевия род – траките, остават много неизкупени грехове. Тогава

Създателят изгражда Родопа планина като Антигреховна система, за да чисти греховете на човеците чрез нейните скали.

И издига върховете й като антени, за да може по-лесно да се свързва с нейните обитатели. Прави от нея Божествен храм, в който да идват на поклонение всички божества, както и хората, за да се изчистват от злите си мисли и да се зареждат с положителна психоенергия.

Но сега Родопа плаче, защото е жива. В нейните величествени борове, във всяка нейна тревичка и във всяко деренце има биополе, което чака човека – петият елемент, да го обича, да го пази. Но, както предава Елена,

когато се появи човек с името, символизиращо Пирамидалната планина, Родопа ще възкръсне.

Това ще стане, когато Червеният ангел, който носи кръвта на човека и чистата ангелска душа, донесе спасението. И това ще стане във времето, когато Духовната ос на Родопа се наклони на изток. Тогава той ще излезе от подземния свят, от пещерите на Родопа, и ще възнагради нейните обитатели за търпението, страданията и лишенията им.

Именно тогава ще се появи и нейният водач, носещ символа на Червената река,

дала името на свещената планина. /Думата Родопа е с тракийски произход. С него се е означавало името на река с ръждиво-червеникава вода.“Род” означава „руда”, „ръжда”, „риж”/.

Свещената планина с нейната пирамидална форма е мощен психоенергиен генератор и нейните свещени места, нейните кристали, са източниците на психоенергията. И колкото по-висок е върхът, чакрата, на планината, толкова повече изкачилият този връх е по-близо до Божествената мисъл. И всичко зависи от човека, защото пирамидата е човек и човекът е пирамида. Затова в нея негативните, но и положителните му мисли се усилват. Но и

нищо кодирано в пирамидите не се губи,

затова и атлантските знания, както и атлантския генофонд са съхранени в тях. Атлантите, които са построили пирамидите с поглед, са доказателство за мощната сила на погледа и за това, че човекът е най-мощната енергийна машина на земята. Чрез погледа си човек може да черпи енергия от Космоса и да телепортира друг човек от едно място на друго, може да премества планини, но отдавна е загубил това познание, в основата на което стои единствено осъзнатата му вяра в Бога. И

когато Бог открие отворен канал у човека, Той изпраща силата Си като информация към него.

В замяна пък, той трябва да я предаде на друг човек. Нищо че това предаване може да се извърши само по преценка на Създателя и ако Той прецени, че човекът не трябва да се информира за нещо, каналът за информация се затваря.

Със своята пирамидална структура Родопа е и Всемирният компютър на планетата ни, както и своеобразна машина на времето.

В него Бог е закодирал и съхранил гените и най-чистите ангелски души от втората цивилизация, населявали тези земи. За да пребъде във вечността генофондът им. Направи планината неунищожима, като я раздели на триъгълници и всеки един от тях зареди с частица Вазон от Марс. И като във всеки един триъгълник отвори дупки, т.нар. планински чакри, през които да преминава космическата енергия. И те се намират най-вече в свещените места и в нейните пещери. Дори се конкретизират техните места: Кръстова гора, Белинташ, връх Голям Персенк, Преспанския дял, източно от река Чая, Баташката планина, дерето край Ардино/Дяволския мост/ и кърджалийския квартал Резбарци /черковният двор на днешния храм „Св.Спас”/, Перперикон, Татул, Утробата и Каменната сватба.

Но днес свещената планина, която съхранява това безценно богатство, страда безмерно, заради болката, която й нанасят, като ровят в нейните недра да търсят „артефакти”. Великата Сила показва на Елена до къде може да се стигне в тези опасни игри с огъня. Тя вижда като на филм всепоглъщаща, безжалостна тъмнина, един плътен и пронизващ мрак, който може да настъпи, ако не се престане да се смущава съня на заспалите там безтелесни същества.

Планината страда и от това, че много от нейните обитатели с насилствено променена религия напразно жадуват за спасението на душите си.

Елена Сертова чувства нужда да им помогне да се завърнат към миналото си, към корените, от които са били откъснати насилствено, за да могат да възстановят самочувствието си, вътрешната си сигурност. И когато се пита как може да им помогне, получава отговора на Великата Сила, че трябва да се опита да ги върне към Космическата религиозност. А православното християнство е най-близо до нея, защото е религия на спасението на душата. Религията на света, изпратена от Всевишния по тези земи чрез апостол Павел. И с нейна помощ младите хора да могат да разбират, че са творение на Всевишния Бог-Отец, че Той е началото и краят, алфата и омегата. Да намерят своята вътрешна симетрия, да се почувстват частица от света. Но на поислямчените родопчани твърде дълго са промивали мозъците и психиките им. В резултат на това, настъпил разпад на тяхната индивидуалност, обезценяване на самоличността им. Възприятията им са станали нереални, поради притъпеното мислене. Затова

Елена получава мисия с последната си книга да запали Светлината на истинското знание за вярата в Бога.

И с нея да заяви смело, че истината не може да се скрие, че белезите на християнството са укрити в скалните пещери и те са живата памет, останала за поколенията. Че останките от опожарените в миналото черкви оставят своята жива жарава под пепелта. Жаравата, която ще напомня за родовата памет на поколенията. А запазеният автентичен български език при тези родопчани ще помогне особено много в това осъзнаване, защото в него е кодирана родовата им памет, която рано или късно излиза от подсъзнанието. Но в противен случай, ако родопчаните не успеят да опазят Христовата вяра, на Елена се дава да види една апокалиптична бъдеща картина.

Тя вижда огън и кръв откъм десния бряг на река Арда, вижда как потъва в бездната светилището край Татул, как Родопа се дели на три части – едната губи, втората остава по тези места, а другата, заедно с поселниците й, отива в света на тъмните сили /при Ветералините/.

Но дано вярата в Бога успее да намери търсещия я човек. И дано това става все по-възможно, особено сега, когато световете се сближават и получаваме все по-голям достъп до финия свят. Пък и никога не е късно да придобиеш тази осеняваща те като светлина вяра. А в днешните условия, когато човекът има все по-реален шанс да изравни чудото и ужаса на живота си, това става все по-възможно. Защото в него се събужда необходимата за духовния живот пламенност, тази, която ни води в покоя, хармонията, позволяващи разгарянето на нашата лична духовна сила и възприемането на истинската Светлина. Прави възможно и  нашият взор да улавя „приливите на ярките цветове от невидимия свят”, по думите на Елена Сертова.

Първата крачка към навлизането в този свят е изправянето пред нашата истинска същност и с много силна воля, с устрем, да спечелим първата си духовна битка срещу наслоенията на мрака в нашите сърца – чрез разграничаване от тях, чрез измъкването на нашата душа от тесния затвор на нашето тяло, чрез крясък, плач, песен или смях. Едва тогава, чрез този си пробив и излаз, душата ни добива криле и е готова за полет нагоре, което всъщност означава навътре.

Навътре към Божествената искра в самите нас. Към Божествената зримост за мистичната реалност – Чудото. Тази, която задейства трептенията на мозъчните ни вълни и осъществява, според Елена, връзките между мозъчните неврони и целия ни живот. Ако позволим, обаче, на Светлината на вярата да прелее, да ни промени със своята топлина и лъчезарност. Така, както правеше и още прави Елена. Защото

не можеш да бъдеш знаещ, без да даваш. Космичният закон е безпощаден в това отношение, тъй като полученото не е лична собственост.

То се дава, за да се даде, за да служи на хората. И особено, когато имаме знанието за това кога доброто се връща към нас, а именно по пътищата на покаянието, на послушанието и на почитта към Бога, децата, възрастните и инвалидите.

Така доброто се умножава и засиява с очарованието на Светлината. Та нали Бог е Светлина?! Но за протичането на тока на Светлото, казва Елена, са необходими специфични психични настройки, освободени от страх, консервативност, недоверие, насмешка, за да има сътрудничество и хармония между светлите енергии. В противен случай настъпват повече възможности за проявленията на мрака, за разложение.

Ако хората осмислят своята психическа мощ и не се отказват, не се страхуват от нея, могат с огнените същности на душите си да се свързват директно с Главния Източник, с Извора на Светлината, да влияят върху нейния интензитет. И постепенно да стигнат до своята Златна жътва, за която говори Сертова в книгите си.

И под вечния звезден пожар на небето жътварите да бъдем ние. Да вържем златните снопи от узрялото от сиянието на душите ни златно жито.  Да изпълним харманите със светите семена на истината и свободата. Това е искреният повик, с който ни зове Елена Сертова.

Author: Вестник Психо

Вестник „ПСИХО“ излиза от месец март 1990 г. Вече 21 години, без прекъсване, на вестникарския пазар. Това е първият вестник появил се след Промяната и е едно от водещите издания в областта на езотериката до днес! Вестник „ПСИХО“ обхваща широк спектър от теми, свързани с паранормалното, човешката психика, неограничените възможности на съзнанието, психическото здраве, практичната медицина, народната медицина, пси-практиките и последните новости, свързани с научното обяснение на феномените и феноменалните явления, както и други интересни аспекти от видимия и невидимия свят!

Share This Post On