МИТАРСТВАТА НА ЕДИН ТЪРСАЧ ОТКЛЮЧВАТ СВЕТА

Мариана Ангелова

И пътешественикът, и историкът, и любителят на легенди ще открият, всеки за себе си, по нещо ново и любопитно в току-що излязлата книга на проф. д.и.н. Николай Овчаров – „Търсачът на минало открива света – от гроба Господен до Гибралтар и от пустинята Гоби до фиордите на Норвегия”. Авторът е известен с изследванията си на Перперикон, Татул, на царските дворци във Велики Преслав. Книгата убеждава читателя в една вечна истина – непреходността на древния символ на човечеството – „Знака на триединството” – неделимост на минало, настояще и бъдеще. Трудът притежава и друго достойнство – спазвайки достоверността на историческите събития, чрез разказваческата си дарба авторът „освежава” изложението било с някоя странна история, било с далечно сказание.

Обходил двата континента – Европа и Азия, признанието и в чужбина на учения Н. Овчаров, му позволява да ни запознае с факти, иначе недостъпни за нас, обикновените хора.

И аз, напр., съм бивала в Кьолнската катедрала, чувствайки се прашинка пред възвисяващата се възбог готическа фасада с витражи, почти смалена в полутъмнината всред величествените скулптури, олтаря и изящните фрески, но трябваше да прочета „Търсачът на минало открива света”, за да осмисля тогавашните си усещания. Същият приток на знания „поех” и по отношение на Осоговската планина – уж я бях обшарвала, пък почти нищо не знаех за закрилника й – св. Йоаким Осоговски или Сарандапорски. Заедно с Иван Рилски, Прохор Пчински и Гавраил Лесновски, те са, както сочи авторът, четиримата най-големи български светци. С труда на проф. Овчаров надникнах в православните храмове из този регион (някога български), „наместих” имената на сръбския крал Стефан Душан (поч. 1354 г.), на владетеля Вълкашин от Прилеп в сложната, със заложени противопоставяния, история на Балканите.

В ново време – 2012 г., се състоя важно събитие-поклонение пред гроба на Хан Кубрат в Малая Перешчепина, Украйна; заговори се и за неговото съкровище. Разказът на официалния представител на българската държава – Н. Овчаров, е обогатен със случилите се в по-късен период военни сражения – между руски и шведски войски. Той описва и

находката от ценни предмети в Малая Перешчепина,

фигурираща в сайта на държавния Ермитаж. Овчаров я оценява като „най-голямото съкровище в Евразия от VІ в. и, въобще, едно от най-богатите от епохата на Великото преселение на народите”. Повод за гордост на днешните български потомци.

Година по-късно (2013) в. „Ню Йорк Поуст”, публикувайки отзив за изложба, цитира книгата на германския културолог Харалд Харман, разглеждаща цивилизацията „Винча” по сръбските и съседни земи, вкл., български (5300 – 3500 г. пр. Хр.). От доста време д-р Хр. Смоленов и сътрудници изучават т.нар. Варненска цивилизация (6000 г. пр. Хр.) Просветените й люде са познавали „златното сечение”, числото „пи”, числовата прогресия, именувана през Средновековието на считания за неин откривател монах Фибоначи.

След като по повод на вампирите, открити в Созопол, Велико Търново и пр.,  „вампирската” сàга се разшумя, а и след десетките (в световен мащаб) филми, един от които „Дракула” по романа на Брам Стокър, „Търсачът на …” привлече интереса ми по тая тема. ”Вамп”-туризмът в Румъния, докарващ й и сега стотици хиляди туристи, се свързва с кралица Мария; същата, която възложила на двама италиански архитекти да проектират двореца в Балчик, тогава на румънска територия. И замъкът Бран, чийто обитател – според сказанието бил „вампирясалият” Влад Цепеш (1448 – 1476), влашки войвода с прозвището „набивачът на кол”, също е реставриран от споменатата кралица. Изцяло обзаведен в мрачен стил, свит на тясното скалисто възвишение, замъкът поставя на изпитание нервите на гостите – търсачи на силни усещания.

Хубавата Елена, Агамемнон, герои на елинския епос, „възкръсват” в гл. ІІ. За мен, обаче, най-съкровена е част ІІІ – „В тишината на Светите Атонски обители”. Развълнува ме написаното за иконата „Св. Богородица Троеручица” в Хилендар. Датирана е от VІ в., но сказанието ни отвежда в VІІІ в. Бил периодът на иконоборството; св. Йоан Дамаскин защитил изобразяването на свети ликове. Тогавашният господар – арабският халиф, наредил да отрежат ръката му. Трогната от горещите молби на художника-иконописец, Божията майка сторила чудо и ръката израснала отново – така в иконата е добавена трета, направена от сребро, ръка. Копие от Хилендарската Троеручица се намира в Троянския манастир и за чудесата й е разказвано много.

Проф. Овчаров ни развежда и из Свещената империя на Карл Велики,

из пъстри по население и облик градове – напр. Амстердам, град на порока и на мореплавателите, но и на съвършеното шлифоване на диаманти.

Едни от най-увлекателните „исторически пътеписи” са тези за „Добрата Стара Англия”. Из тях шестват достолепни царствени особи и бунтари – кралица Виктория, крал Едуард, Томас Бекет, охарактеризирани в съответствие с епохата. Династията на Уиндзорите е „отметната” и чрез прочутото си владение – замъка Уиндзор, най-обширният в света.

Но какво е Старият континент без странстванията, нападенията и траялото няколко века могъщество на северните хора – викингите? И днес потомци, вкл. деца, на тези, колкото смели, толкова и безмилостни воини, се събират ежегодно. Облечени в традиционното снаряжение, с двуроги шлемове, до закотвените си дървени кораби – дракари, те представляват внушителна гледка.

В 21 в. нордическите държави – Швеция, Норвегия, Дания, Финландия, Исландия и др. са примери за социално равновесие и справедливо общество. Представяме си някои от тях като дантела от скалисти фиорди, озарени в приказно северно сияние. В детството си съпреживявахме и малко се побоявахме от прозрачно-синкавия, появил се от непознат свят, образ на Ледената фея на Ханс Андерсен; вече юноши ни очарова „Песента на Солвейг” от Ед. Григ, а доста по-късно вникнахме в едно различно и далечно от нашето светоусещане, изпълнило филмите на Бергман.

„Търсачът на минало …” разглежда и ролята на северните мореплаватели в търсенето на нови земи. През 1001 г. Лейф Ериксон с флотилията си от дракари достига североизточния бряг на Канада – нарича го Винланд. 500 години след това флорентинец-печатар ще издаде 16-странична брошура, озаглавена „Lettera di Amerigo Vespucci della isole nuovamente trovate in quarto suoi viaggi”, написана от някой си Америго Веспучи за земите, посетени от него по време на четвъртото му плаване. Така, континентът, открит от викингите, а после и от Великият адмирал, е назован Америка.

И ето ни от европейския Север в Юга, в Испания, страната на фламенкото със своеобразния му съпровод – пляскане с длани. Гледала съм изпълнения на Антонио Гадес и Кристина Хойос – най-великите в този страстен танц на огнени емоции и основателно Испания се свързва емблематично с него. Но „Търсачът на минало…” ни води и на пътешествие из старинни градове и места, запечатали белезите на арабското господство. В главата „От Андалусия до Мароко” научаваме за Гранада – последната арабска крепост. Изгонването на евреите от Пиренейския полуостров е станало въз основа на декрет, подписан от крал Фернандо и кралица Исабел, именно в двореца им в Гранада (1492). Истинско бижу в архитектурно отношение е палатът „Алахамбра”. Името му бе заимствано от кабаре – локал в едновремешна Хавана – малко тъжно, нали?

Не се наемам, тъй като ще е твърде бледо в сравнение с написаното от Н. Овчаров, да анализирам гл. VІІ –

„Хаджилък сред трясък на ракети”.

Без да омаловажавам оригинала на Вечната книга – Библията, съвременният читател ще погледне на решаващи събития от друг ракурс, изчистен от сложни метафорични тълкувания, ще добие вярна представа за днешното състояние на Светите места.

Най-силно ме впечатли гл. ІХ – „В необятна Русия и Централна Азия”. Летяла съм над Сибир (за който също става дума) 10 часа – бяла „пустош”, гледана отгоре, с тъмни петна – горите, пресичана тук-таме от черни нишки – реките. Знанията ми за бита и вярванията в тази, граничеща и с други азиатски държави шир, обаче, се оказаха съвсем недостатъчни. Въобще, не очаквах да узная, че

в околностите на Улан Уде, столица на автономна република Бурятия, се намира Центърът на бурятските шамани „Тангра”

с шеф Баяр Жамбалович Църенджориев, доктор по психология и член на Съвета по шаманизъм към президента на републиката. Тук се стичат хора, търсещи изцеление, от всички краища на Русия, от САЩ, Германия, Китай.

Както в Източноправославието молитвата, отправена от множество вярващи, увеличава силата си, така и при шаманизма съществуват групови ритуали. В литературата и в народни песни езерото Байкал е наречено „свещено”. Защо ли? Пътепис, наскоро отпечатан във в. „Льо Монд”, не даваше отговор. Намерих го в „Търсачът на минало…” – върху скалата Олхон, насред езерото, след жертвоприношение на овни и коне шаманите „извикват” тринадесетте духове – онгони. Главно езическо божество в монголо-бурятската религия е хан Хормуст, едно от имената на Тангра. Авторът напомня, че вероятно преди 1300 години и на Мадарското плато са се изпълнявали подобни обреди.

Един руски израз гласи: „Хоть верьте, хоть – неть” – „Ако искате вярвайте, ако не – недейте”. Той може да бъде отнесен напълно към легендата за нетленното тяло на Хамбо Лама Даши – Дорджо Итигелов ХІІ,  лама, погребан  в Иволгинския дацан (манастир), средище за подготовка на духовни водачи, иконописци, преводачи от древни езици. Починал през 1927 г. на 75-годишна възраст, след 75 години учениците му отварят кедровия ковчег и намират тялото абсолютно запазено, вкл., до поява на кръв при одраскване.

Посетил Бурятия, проф. Овчаров се е „отбил” и в Монголия – родината на Чингис хан. Името на последния и на неговите деца и внуци присъства не само в историята на Китай (чиято днешна столица Пекин ханът обсажда в 1214 г.), но и в тази на Отоманската империя – жертва на завоеванията му са ред днешни държави, влизали някога в състава й. През 1299 г. за една година и на Търновския престол се възкачва праправнукът му.

Днешна Монголия бързо променя типичния си – номадски – начин на живот. В края на летния сезон с температури 40°С (през зимата студът стига до -40°С) семействата-скотовъди натоварват юртите на камили и потеглят към закътаните градове. Някои се заселват там – само през 2010 г. 20 100 монголци изоставили пустинята Гоби в полза на градския начин на живот.

Последната глава на „Търсачът  на минало …” е посветена на Япония. Красотите, богатството на вярвания, многопластовата история на архипелага, неговото обществено устройство през вековете – със самураи и шогуни, разкриват донякъде неразбираем за европееца свят. Япония е не само гигант в най-новаторската електронна промишленост, но е съхранила и се съобразява все още с един морален традиционен кодекс.

„Търсачът на минало открива света” е книга, написана от изключително вещ, но обективен спрямо миналото, учен, от обичащ и ценящ родината си българин. Авторът не агитира, а оставя читателят сам да преценява изложеното.

В калейдоскопа от някога приказни царства, днес потънали в забрава и руини, малка България е дребно зрънце. Но както капката роса отразява цялото многоцветие на сложната слънчева светлина, така и нашата история и духовна култура притежават и привнесени влияния, и оригинални, достойни за уважение и прослава достижения.

С нетърпение очакваме бъдещ труд на проф. Овчаров – този път за Латинска Америка. И понеже говорихме за легенди, нека кажем, че пак според легенда, някъде из 500-милионния субконтинент бил скрит един от петте ключа за тайната на Сътворението.

Author: Вестник Психо

Вестник „ПСИХО“ излиза от месец март 1990 г. Вече 21 години, без прекъсване, на вестникарския пазар. Това е първият вестник появил се след Промяната и е едно от водещите издания в областта на езотериката до днес! Вестник „ПСИХО“ обхваща широк спектър от теми, свързани с паранормалното, човешката психика, неограничените възможности на съзнанието, психическото здраве, практичната медицина, народната медицина, пси-практиките и последните новости, свързани с научното обяснение на феномените и феноменалните явления, както и други интересни аспекти от видимия и невидимия свят!

Share This Post On