Васил Тосев с нова книга: смисълът на познанието е да води към трансформация, а ако не познаваш себе си, значи си пълен невежа

Лияна Фероли

НЧ “Обединение 1913” и НЧ “Васил Левски”/с. Звиница/ представиха в Кърджали книгата на йогиста-дервиш Васил Тосев “Подържане на човешкото тяло”. /Скоро се очаква да излезе и нейната втора част “Поддръжка на човешката психика”/.

Малката зала на кърджалийското читалище посрещна неговите почитатели с оригинална фотоизложба, подготвена от читалището в с. Звиница, представяща култови центрове на алевиите от Източните Родопи. „Много съм радостен, че тук имам по-голяма публика от тази на последното представяне на моята книга в София”, каза развълнуваният йога-учител от Център Гарабитов /Духовна здравна академия/, Пловдив.

Нямах намерение да пиша никаква книга, – започна Васко своя разказ, – но след като мой приятел ми даде идея да споделя своя опит и с други хора, които са загубили надежда да се справят със своите здравословни проблеми и с излишните си килограми, реших, да го направя. Сега съм на 44 години и съм по-здрав от всякога. И за 14 години изобщо не съм боледувал. Само веднъж имах нужда от инжекции, защото направих алергичен шок поради многократни ухапвания от насекоми. Но преди 14 години бях два пъти по-тежък от сега, около 110 килограма, имах много тежки заболявания, предстоеше ми сърдечна операция. Много бях отчаян, дори обмислях сам да сложа край на живота си. Но тогава съдбата ме срещна с г-н Иван Гарабитов и с първия ми учител по йога Венцислав Евтимов/най-възрастния йога у нас/, за да разбера, че положението ни никога не е безнадеждно.

Тогава Венци ме успокои, че е имал същите здравословни проблеми, като моите, но се е справил с тях. Това ме амбицира и реших, че и аз мога да опитам. Взех здравето в собствените си ръце, започнах да се занимавам при него с йога и постепенно влязох в днешната си форма. Но радостта ми нямаше да е пълна, ако не бях послушал своя приятел и моят опит не беше стигнал до повече хора. Така издадох тази година малката си книжка, в която описвам моя всекидневен режим на занимания от сутринта до вечерта. Започва се с правилно, цялостно и дълбоко дишане /като вдишваме и издишваме с корем-гърди/.

Ние сме единственият вид, който е забравил естественото си дишане.

Бавно вкарваме по-голямо количество кислород, така пулсът ни се забавя и стресът изчезва.

Този метод на дишане е единственият безлекарствен начин за справяне със стреса – виновник за 90% от нашите заболявания.

В книжката си, – продължи Тосев, – съм дал прости, ясни и кратки рецепти за изчистване на организма, как да се храним, как да засилваме имунитета си, както и различни практики, с които можем да решим проблемите си със здравето и с наднорменото си тегло, без да се налага да посещаваме фитнес-салони или да бягаме. Дори

бягането е едно от най-вредните неща за здравето ни, защото вкарва в организма ни много адреналин и това го стресира. Човекът е бягал, когато е бил в опасност.

А сега той става зависим от бягането като от наркотик, но то износва ставите и удря плаките на сърцето. При мен идват доста хора, които са претърпели такива изменения и вече търсят други методи на възстановяване. Но ако промяната не започне вътре от нас, никой не може да ни помогне. Така че всеки си помага сам, стига да избере за това най-верните си помощници – дисциплината, търпението и постоянството, – категорично заявява Васко. – Но не и като се стресираме всеки ден да очакваме бързи резултати, а обратно – като не ги чакаме и разбираме, че

постепенното натрупване на енергия води до необходимата трансформация.

Този процес е бавен, а ние нямаме тази култура на търпението, защото сме обременени от културата на хапчето, което ни носи бърз резултат, за жалост обаче, винаги за сметка на други, още по-големи увреждания.

Трябва да започнем да променяме живота си с малките, бавните и поетапни решения. Всеки ден да внедряваме по едно малко нещо, водещо до големите натрупвания. Така ежедневните капки след време дават началото на една голяма и пълноводна река. При това бавно натрупване резултатът е поразителен, постоянството ни променя културата, отстъпват и болестите, като високо кръвно налягане, диабет, дори и ракът. Иначе как можем да говорим за някаква култура и интелигентност, след като не можем да се справим дори само с тялото си?!

Можеш да знаеш хиляди други неща, но ако не познаваш себе си и не можеш да поддържаш тялото си, значи си абсолютен невежа.

Защото информацията, която е неприложима, е абсолютно безполезна. Смисълът на познанието е да води към трансформация, към положителна промяна.

Във втората част на книжката си “Поддържане на човешката психика”, – продължава учителят по йога, – ще говоря за поддръжката на психиката ни. За това, че умът ни прекалено се намесва в работата на сетивата и така ги блокира.

Умът може да бъде един много добър слуга, но и един много лош господар.

И затова имаме нужда да правим някои практики, които да ни извеждат от империята на ума и егото. Такава практика е дервишкият танц “Сема” /на края на представянето си Васил Тосев го демонстрира/. Целта на тези практики е да изграждат паузи между нашите  мисли, които се зараждат по посока на часовниковата стрелка. А дервишкото въртене става обратно, за да се разредят мислите и да се създадат между тях по-големи паузи. Защото

точно в паузите без мисли, без его, се настанява една мощна енергия, която ни освежава.

Виждаме живота в неговата пълнота и никога нищо не ни омръзва, дори и най-рутинните ни действия и повтаряните едни и същи практики. Както е при мен, вече 14 години правя едни и същи упражнения всеки ден. Докато

потребността от нещо ново е изискване на нашия ум.

Новите неща обаче развиват ума, не го спират. Най-старото определение за йога-практиката я разглежда като временно прекъсване на непрекъснатата циркулация на ума. Но днес 90 % от йога-практиките засилват именно умствената активност, понеже са изгодни като непрекъснат източник на доходи. Няма такива практики на моментално просветление /”шакти-пат”/ чрез едно платено докосване на учителя. Това е пълна илюзия.

Работата с ума подържа алчността и мързела.

Той използва и 80 % от енергията на тялото, затова се чувстваме изтощени, изцедени. Затова има и повече духовни личности сред обикновените хора, на които самият живот е една практика, а не сред организираните духовни общества. Затова Кришнамурти казва, че

всяка организация с духовна цел те отдалечава от истината.

А тя, истината, е нещо неограничено, абсолютно лично и всеки сам трябва да намери пътя си към нея. Затова и в суфизма се казва, че колкото души има на земята, толкова и пътеки има към Аллах. Като за всеки един от нас пътеката му към Бога започва от него самия. Ако започнеш да вървиш по чужда пътека, нищо няма да стане, трябва да започнеш да вървиш навътре към себе си, да се опознаеш и да разбереш, че твоят Аз, твоето его, е проблемът. С проблемите си обаче не можем да се справим с големи очаквания и силна воля, както ни съветват някои учители. Дори

волята е най-вредното нещо, защото тя е насилие над самите нас.

Неслучайно в йогата най-важното нещо е ненасилието. До разбирането не се стига с насилие. Пък и никоя функция на ума не е вечна, при прекалено натягане следва скъсване на неговата пружина. Докато

разбирането е осъзнаването на полезните, естествените неща за нас.

Но това разбиране е нещо доста трудно. Като ме питат дали с моята книга вече няма да има хора, които да ходят на лекар, аз отговарям, че това е много дълъг процес. Пък и сега все още глупостта е водеща, а не разбирането.

Това е като да капнеш една капка мляко в една чаша с отрова. Не само че капката нищо не променя, а и тя става отровна. Дори и тази малка капка да е разбиране, то тя пак не води до промяна, защото трудно прониква и не може да стигне до всички, докато глупостта е заразна и се разпространява бързо. Тя развива ума, а той иска да се усилва, не да слугува, а да е господар на тялото ни. Но моят опит показва, че е възможно да го впрегнем да работи в наша полза. Надявам се моят живот, моята книжка да подтикнат повече хора да вървят по този път на духовно и физическо усъвършенстване, – завърши представянето си Васил Тосев.

Author: Вестник Психо

Вестник „ПСИХО“ излиза от месец март 1990 г. Вече 21 години, без прекъсване, на вестникарския пазар. Това е първият вестник появил се след Промяната и е едно от водещите издания в областта на езотериката до днес! Вестник „ПСИХО“ обхваща широк спектър от теми, свързани с паранормалното, човешката психика, неограничените възможности на съзнанието, психическото здраве, практичната медицина, народната медицина, пси-практиките и последните новости, свързани с научното обяснение на феномените и феноменалните явления, както и други интересни аспекти от видимия и невидимия свят!

Share This Post On