Франк Джоузеф: Знаменията на повтарящите се числа и неслучайните „случайности“

Chislovi sinhronnosti_Frank Joseph

Франк Джоузеф е главен редактор на списание „Ейншънт Американ” от 1993 до 2009 г. Автор е на над 20 книги, най-известните от които са „Развитите цивилизации на праисторическа Америка“, „Гибелта на Атлантида“, „Изчезналата цивилизация на Лемурия“, „Оцелелите от Атлантида“ и „Изчезналото съкровище на цар Юба“. Най-изчерпателният му труд „Атлантида и маите“ е плод на 25-годишна изследователска дейност.
Книгата „Силата на съвпаденията. Загадъчната роля на синхронностите в нашия живот”, откъс от която ви предлагаме сега, е издадена в Русия през 2011 г., но все още не е преведена и издадена на български. В нея авторът разказва как да разпознаваме моментите на значимите съвпадения/или „синхронии”, по определението на Карл Юнг/ и подсказките, които ни дава съвпадението, за да намерим своя истински път в живота.
Chislovi sinhronnosti_Frank Joseph2

Числата често генерират значими съвпадения. Ако перифразирам Юнг, може да се каже, че числата са архетипове на реда, които стават съзнателни. Критиците ще възразят, че числата са изцяло продукт на абстрактната човешка мисъл и не са нищо повече от принципи за количествено определяне, които не са съществували преди да ги изобретят хората.
Обаче Юнг и другите като питагорейците в раннокласическия период на Гърция, са вярвали в това, че числата по-скоро са открити, отколкото измислени.
Те представляват формата и ритъма на вселенския ред, който прониква в материята и я организира.
Към масовите случаи на числов синхрон се отнасят случаите с цифри, повтарящи се със значителност, която по-скоро се усеща, отколкото се разбира на осъзнато ниво. Нещо подобно ми се случи по време на лекция, която четох преди няколко години на местното събрание на Обществото за поощряване на изследванията и просвещението, повече известно като „Организация на Едгар Кейс“. Тогава обсъждах езотеричното значение на числото шест, както го е описал Платон, философ от ІV в.пр.н.е.., в диалога си „Критяни“.
Според неговата символична прогресия единицата представя първопричината за творението, двойката – разделението, свещеният дуализъм, подреждащ Вселената (светлина-тъмнина, топло-студено, твърдо-меко).
Числото три е единството на първопричината със свещения дуализъм, проявено в понятията Бог/Богиня, Създател/Създателка.
Числото четири е балансът Той/Тя, който се постига чрез хармонизиране на противоположностите, проявяващи се в Свещения Андрогин (Ерос, младенецът Христос и т.н.)
Числото пет е мъжкият принцип за динамично действие.
Числото шест, според Платон, представя вечната женственост, която следва принципа на възприемчивостта. За близките до Платон питагорейци и за кабалистите след него, числото шест е посветено на богинята на любовта Венера „и по този начин се счита за идеалното любовно число“.
Шестицата се е асоциирала с женската плодовитост.
Числото седем олицетворява завършването на циклите, което се проявява в седемте цвята на дъгата,

седемте основни чакри, седемте дни на седмицата и срещащите се в цял свят приказки за седмия син и т.н.
Числото осем се асоциира с жертвеността и разтварянето на физическите форми във фундаменталния жизнен процес на обновяване.

Символизира се със осемкракия паяк, който с непрекъснатото редуване на плетене на паяжина и убийство се колебае между живота и смъртта.
Деветката е Божие число, защото е троен принцип на числото три. Символизира безсмъртие, крайна победа над смъртта и е кулминация на осемте предшестващи числови символа, т.е. постигане на божественост.
Всички следващи числа са варианти и модификации, основани на последователността от 1 до 9. В прогресията от 1 до 9 цифрите разкриват историята на духовното развитие на Мировата Душа – от произхода й до крайната й проява.
Десетката е например два пъти по пет (олицетворение на мъжкия принцип) и затова олицетворява царски сан или господство в материалния свят.
След лекцията при мен дойде развълнувана от чутото жена. Дошла на лекцията ми с надеждата да чуе легендата за Атлантида и не очаквала, че ще стане дума за символиката на числата, но ми каза, че без сам да знам, съм й дал възможност да преживее трансформиращ опит с разказа си за езотеричното виждане на древните към числото шест. Обясни ми, че през последните няколко години сякаш вниманието й постоянно е привличано от това число. Била с впечатлението, че шестицата постоянно се появява, навсякъде, сякаш се опитва да й се набие в очи. На шестия ден от шестия месец е получавала шест писма, друг път намерила 6 пени в 6 ч. сутринта, когато по канал 6 започвали шестчасовите новини. Обикновено се оказвала шеста на опашката в супермаркета и в чековете й често имало числа, делящи се на шест. Веднъж дори видяла 6 птички, кацнали на клона под прозореца й. Ако се заглеждала към играещите навън деца, те непременно се оказвали 6 на брой. Когато и да погледнела часовника, той задължително показвал без шест минути или и шест минути. Или пък пусне ли радиото първата чута дума била „шест“. Според нея книгите винаги се отваряли на 6-та глава или 6-та страница. Независимо, какъв е разговора постоянно й задавали въпроси с присъствието на цифрата 6 и то от хора, които няма как да знаят, че тази цифра се повтаря в живота й. Числото изплувало отвсякъде – от номерата на автомобилите до кутиите с прах и телевизионните реклами и тези ежедневни примери не били свръхестествени. Но тя нямало как да не забележи това постоянство в повтарянето на числото. Първоначално това я забавлявало, но усетила, че „сякаш някой се опитва да ми каже нещо“, но не можела да разбере какво. Започнала да се съветва с приятели, какво би могло да означава това. Повечето били не по-малко заинтересовани от нея и някои дори я посъветвали да бъде по-внимателна, защото е възможно нещо да я заплашва. А един човек директно й казал, че Сатаната я следи, защото цифрата 666 е числото на дявола. Но тя не чувствала нищо зловещо в тези повторения, и затова решително отхвърлила това да е работа на Велзевул. Но числото 6 продължавало да се повтаря настойчиво, сякаш намеквало за неотложност и срочност на проблемите. Тя забелязала, че числото й се появява, точно когато не може да избере между женитбата и кариерата, тъй като в нейния случай те били несъвместими. Така внезапно й се разкрило пълното значение на 6-ата, била уверена, че й посочва да предпочете женското си начало, т.е. избора да е в полза на мъжа, а не на работодателя. Дори в посещението на лекцията ми се появила синхрония, защото преди да влезе в залата, почувствала инстинктивно, че ще разбере нещо жизнено важно, въпреки че и представа си нямала, какво може да е то. От лекцията ми най-вече възприела платоновското определение за шестицата, което й обяснило, защо тя я преследва в определен период от живота й. Преживявайки това откровение, както сама го описа, усетила прекрасното, искрено чувство на освобождение и научаване, смесено с усещането за наставничество от друг свят. Интересно е да се отбележи, че впоследствие жената продължавала да е благоразположена към числото шест, но то престанало да се среща в живота й с това постоянство и значимост, сякаш търсейки вниманието й, както е било до преди да реши да се омъжи.
Този пример за числова синхрония е типичен с това, че
всеки човек, сблъскващ се с подобно повторение на някакво число, започва неизбежно да чувства, че нещо важно, дори божествено, се опитва да се домогне до него чрез числовия символ.
Друга по-малко щастлива, но не по-малко убедителна числова синхрония е свързана с живота на виенския музиковед, живял в края на ХVІ в. Исидор Озеншванц. Той бил известен изследовател на Кабала – окултна юдейска интерпретация на Ветхия Завет.
Съчетавайки двете сфери на своите интереси, Озеншванц написал статия за очевидно фаталното влияние, което изпитват композиторите след завършването на своята осма по ред симфония и в началото на работата си по деветата.
Възрастният вече учен стоял високо на стълбата за книги пред собствената си библиотека. Когато намерил книгата, която търсел, той се опитал да докосне осмия том на една кабалистическа енциклопедия.
Тук е мястото да отбележим, че ако числото девет, чиято асоцируемо със завършващите произведения на великите съчинители на симфонии, то числото осем често олицетворява смъртта, макар че реалните символни конотации на това число не са толкова лоши.
Числото осем следва седмицата, която олицетворява завършването на цикъл и традиционно означава затваряне на една врата преди да се отвори следващата.
Осмицата е символ на завършването, а не на унищожението, олицетворява края на конкретна фаза, а не на всички фази.
И така, осмият том от енциклопедията, за която протегнал ръка безпомощният музиковед, представлявал именно символ на смъртта. Вземайки от рафта тежката книга, Озеншванц не могъл да я задържи. Книгата паднала, ударила го, той не успял да се задържи на стълбата – паднал и се ударил лошо, след което починал.
Разбира се, силата на числовите синхронии може да бъде използвана и за постигане на успех.
Със съкращения – източник: ezocat.ru
Превод: М. Петкова

Author: Вестник Психо

Вестник „ПСИХО“ излиза от месец март 1990 г. Вече 21 години, без прекъсване, на вестникарския пазар. Това е първият вестник появил се след Промяната и е едно от водещите издания в областта на езотериката до днес! Вестник „ПСИХО“ обхваща широк спектър от теми, свързани с паранормалното, човешката психика, неограничените възможности на съзнанието, психическото здраве, практичната медицина, народната медицина, пси-практиките и последните новости, свързани с научното обяснение на феномените и феноменалните явления, както и други интересни аспекти от видимия и невидимия свят!

Share This Post On