Емилия Цанева: Танцувайте себе си и се себенадминавайте – това ще ви направи щастливи и удовлетворени и

Emilia_Tsaneva 3

Емилия Цанева е родена през 1988 г. в град Велико Търново. Завършила е езикова гимназия в родния си град и има висше образование по арабистика. Има следдипломна квалификация в НСА като инструктор по йога, а в момента изучава магистратура по психология във Великотърновския университет. Паралелно с това редовно посещава най-различни курсове и обучения в сферата на здравословното хранене, здравословния начин на живот и личностното развитие.
Усмивката е винаги на лицето й, а от очите й искри Светлина, но до преди няколко години това не е било съвсем така. 26-годишната млада дама разказва, че години наред се е борила с пухкавостта си и неведнъж се е отчайвала заради излишните килограми. Постоянните диети и бързото връщане на килцата са й до болка познати – и така, до 20-годишна възраст. Тогава Еми започва да се интересува от здравословното хранене и здравословния начин на живот. Не след дълго вече не я вълнува колко тежи, а дали е щастлива и удовлетворена от живота си. „Вече не питах кое е по-диетично, а кое е по-добро за моето здраве. И така за по-малко от две години с помощта на здравословния начин на живот свалих всичко излишно от себе си и затворих тази така тежка страница от моя живот. И понеже знам колко тежи това бреме, реших да споделя личния си опит с вас.” – казва Емилия в своя сайт http://zdravaistoria.com. „Не се наемам да ви изготвя диета или да ви кажа какво заболяване имате. Затова пък мога да ви предложа нещо също толкова стойностно – личен опит, морална подкрепа и насоки относно останалите аспекти: емоции, мисловна настройка, околна среда, спорт” – споделя слънчевото момиче.
Освен на всички тези занимания, Еми с удоволствие намира време и за още нещо тя е част от „Жива вълна” – танцово-медитативна практика, чиято цел е да събуди телата, емоциите и умовете на хората и то по невероятно приятен начин.

- Какво е „Жива вълна”? И какво означава да танцуваш себе си?
– „Жива вълна” е автентична българска практика, творение на Весела Ангелова. Тя представлява танцова медитация, при която се танцува във вълна от седем различни ритъма. При всеки ритъм концентрираме вниманието си върху различна област от тялото, съгласно енергийните центрове в човешкото тяло, или така наречените чакри. Танцът е свободен до толкова до колкото няма фиксирани движения, които да се разучават.
Точно това означава да танцуваш себе си – да оставиш музиката да те предизвика да проявиш своята същност и да я видиш и осъзнаеш чрез танца.
В тази практика можеш да научиш много за себе си, можеш да видиш кои аспекти са твоя сила и в кои не се чувстваш в свои води и е добре да поработиш върху тях. Накратко „Жива вълна” е весела практика за личностно развитие, която с много радост ни дава необходимия енергиен заряд да израстваме и да бъдем уверени в себе си.
- Кой или какво те вдъхнови да се отдадеш на медитацията чрез танц?
– Преди две години „случайно” се запознах със създателката на практиката Весела Ангелова и нещо в тази жена силно ме привлече. Разбира се, както често се случва с много от нас, ми отне цял месец да се наканя да пробвам „Жива вълна” – все пак новото винаги е леко плашещо и често си намираме извинения да не предприемем нови действия, които знаем, че ще са ни от голяма полза, просто защото не сме свикнали с тях. Слава Богу в крайна сметка най-накрая отидох на „Жива вълна” и просто се влюбих.
Чувството е уникално, все едно летиш и виждаш проблемите си от високо,
съответно те вече не те плашат, защото си спомняш колко силен си всъщност и как всичко винаги се нарежда по най-добрия за теб начин.
- Как свободният танц помага за духовното и физическото здраве?
– Тялото обожава да се движи, а танцът е естествен начин да му осигурим необходимата дневна порция движения и едновременно с това да си доставим наслада. На физическо ниво свободният танц е много подходящ вариант за раздвижване за хора на различна възраст и с различни физически възможности, тъй като всеки сам усеща какви движения да прави и до каква степен да се натовари. Ето защо „Жива вълна” е много подходяща и за хора в напреднала възраст, и за бременни, и за спортисти, и за хора с неголяма физическа активност.
Свободният танц ни помага да балансираме емоциите си и да се отървем от излишното напрежение и разни негативни мисли,
които често ни нападат в ежедневието. На мен лично ми се е случвало да имам кофти ден и да не съм в добро настроение, дори да се чувствам отпаднала и без желание за каквото и да било. След практиката по „Жива вълна” обаче не само, че се чувствам преизпълнена с енергия, радост и ентусиазъм, ами дори не си и спомням, че някога съм се чувствала по друг начин!
На духовен план „Жива вълна” ни помага да осъзнаем различни уроци.
Всяка отделна практика е посветена на определена тема, примерно: „Ново начало”, „Нежен танц”, „Заобичай тялото си”… Съответно ние се фокусираме върху тази тема по време на танца и правим различни упражнения, с които да усвоим на практика различни качества. Освен това всеки един може да работи и по своята лична тема. Например, когато нещо ме терзае си задавам въпрос в началото на практиката и просто се отпускам в танца. До края на практиката най-често вече при мен са дошли прозрения в различна форма как да изградя по-успешно определеното качество, което ми се изплъзва, или пък как да постъпя в определена конфликтна ситуация.
- С всякаква музика ли може да се практикува „Жива вълна”, или тя трябва да е специално избрана?
– Музиката на „Жива вълна” се подбира специално от инструктора, тъй като тя трябва да съответства на ритъма на всеки един енергиен център. Примерно за първия център, който отговаря за връзката със Земята, са характерни по-заземяващи ритми с много тропане, може би барабани, с една дума тип племенни ритми. Вторият ритъм е по-игрив, по-закачлив, по-женски, ако мога така да го опиша, тъй като трябва да провокира у нас повече движения от ханша. Третият ритъм символизира вътрешния огън, страстта от живота, ето защо той е по-агресивен, по-мъжки, с по-резки движения. Четвърти е ритъмът на сърцето, музиката съответно трябва да е такава, че да ни помогне да отворим сърдечния център и да „разперим криле”. Петият ритъм е ритъмът на себеизразяването, той е отново по-див, тъй като негова задача е да ни помогне да отпуснем гласа си, да разтърсим главата и да освободим раменния пояс от излишното напрежение. Шестият ритъм е ритъмът на интуицията, съответно музиката е по-вълшебна. Ритъм номер седем е връзката ни с Висшето, ето защо музиката тук винаги е нежна и успокояваща.
- Светът, в който попада танцуващият, не е ли подобен на приказка, т.е. измислен? Или това е начин да излезеш извън себе си, за да намериш отговорите, които са ти нужни?
– В „Жива вълна” се преплитат реалност и мечти,
в танца можем да видим реалните си способности, реалното място, до което сме стигнали, и в същото време да обърнем внимание на мечтите си и на нещата, които искаме да постигнем. „Жива вълна” всъщност е мястото, където тези два свята се срещат.
Много често в упражненията, които се правят под формата на игри, човек може да осъзнае редица свои качества. Спомням си например как един път правихме упражнение да видим кой как реагира, когато някой друг доста агресивно му навлезе в личното пространство. Съответно се разделихме по двойки и някои хора забелязаха, че когато друг рязко се доближи много близо до тях, те бягат – отстъпват една крачка назад. Други пък като петлета се наежват и дават на „натрапника” да разбере. Но най-много ми допадна реакцията просто да допуснеш човека да се доближи до теб, а ти да се отпуснеш и да оставиш нещата да се случат без да бягаш и без да се наежваш срещу човека насреща. Та в тези упражнения реалността много ясно се проявява, така че да можем да я осъзнаем. Но като цяло самите ритми са много добре разпределени между реалност и мечти.
Първите три ритъма са много свързани със Земята и ни помагат да видим реалните си качества.

Последните два са много вълшебни и ни подтикват да си помечтаем. А четвърти и пети ритъм са балансът между двата свята.

Emilia_Tsaneva 4
- Преди време ти води в Пловдив семинар на тема „Заобичай своята женственост”. Разкажи повече за него.
– Този семинар е много специален за мен, защото символизира един преход, който на мен самата ми отне доста години. Той бе посветен на това как едно малко момиче се превръща в жена и целта му е да помогне на жените да осъзнаят каква красота се крие в това да си жена и да позволиш на женствеността да навлезе в твоя живот. Аз самата имах голям проблем с този преход от детството към женствеността и години наред му се противях по всякакъв възможен начин. Спомням си как като започна пубертетът въобще не се радвах на промените в тялото си, дори ме беше срам от тях. Абсолютно избягвах да нося по-женствени дрехи, предпочитах разни широки неща, за да не си личи нищо. Избягвах да нося по-женствени цветове и гардеробът ми се състоеше от черно, бяло и синьо, тук-таме имаше по малко лилаво, но никакво розово, оранжево, червено, никакви такива. Като попораснах малко, някак се помирих с външните прояви на женствеността, но не и с нейните качества. Години наред бях прекалено дейна, прекалено амбициозна, винаги се натоварвах с куп неща само и само да не оставя време за себе си – общо взето се придържах към мъжкия начин на действие. А после се чудех защо не се чувствам добре, защо като се спра за малко на едно място и изведнъж различни емоции започват да излизат наяве и защо се чувствам неудовлетворена от себе си. Тогава осъзнах, че без значение какви постижения имам аз на външен план, след като на вътрешен план  не приемам това, че съм жена, не съм благодарна от този факт и правя всичко възможно да отхвърля своята женственост, аз няма как да съм в мир със себе си.
В днешно време има много момичета и жени, които преминават през този труден преход – да осъзнаеш, че женското тяло е благословия, а не проклятие,
да прозреш, че женствеността си има свои силни страни и не е случайно, че в този живот ти е дадено именно женско тяло.
- Кои са благословиите на женствеността?
- Първата благословия на женствеността е дарбата да виждаш красотата навсякъде.
Разбира се, както всяко нещо, тази дарба трябва да се полира, за да ни служи вярно. Но това в теб да има заложено семенцето да пречупваш всичко през призмата на красотата е нещо прекрасно. Да можеш да виждаш красотата във всеки един човек, във всяко едно място, във всяка една ситуация – това наистина е благословия.
Втората благословия на женствеността е притегателният начин за постигане на различни желани от нас неща.
Така нареченият сакрален център или втора чакра с други думи е тясно свързана с женствеността, тъй като отговаря за женската енергия на човека и по-специално за женската сила при жените. Елементът на този център е водата, което показва най-подходящия начин за действие от страна на жените – отпускане по течението на живота и наслада от всеки миг. Което разбира се не означава да не си поставяме никакви цели, да не си правим списък със задачи и да приемаме просто каквото ни се поднесе без претенции за нещо по-добро. Това означава да си напишем домашното – тоест да осъзнаем какво искаме, след което просто да оставим на Вселената да нареди нещата, без да се налага ние да се борим със зъби и нокти да постигнем това, което искаме.
Като трета благословия ще посоча Любовта.
Женската природа е тясно свързана с едно нежно отворено към света сърце, способно на безусловна любов и състрадание към всяко живо същество. Едно преливащо от любов сърце винаги носи със себе си светлина и вяра.
Тези три благословии можем да открием и при мъжете, но това се дължи на женската енергия в тях, съответно те не са развити с такава сила, с каквато се наблюдават при жените.
- В една своя статия казваш, че съревнованието води до болести, а неговият антипод е себенадминаването. Какво означава да се състезаваш със себе си и какъв е крайният резултат от това?
– Когато се състезаваш с другите, ти насочваш фокуса си навън, съответно голяма част от личната ти енергия се излива навън, в резултат на което човек често се чувства неудовлетворен, нещастен, отпаднал и без сили.
Когато се фокусираме върху това да надминем себе си и собствените си постижения, ние насочваме личната си енергия навътре към нас, което ни зарежда, прави ни щастливи, силни и удовлетворени от себе си.
Всеки един от нас е дошъл на Земята с различни дарби и таланти. Един е добър в едно, друг в друго и това е нормално, тъй като всеки допринася към красотата на Земята със своята индивидуалност. Идеята, че една жена трябва да бъде с идеално тяло, идеален грим, идеална прическа, безупречно облечена и т.н., за да бъде по-добра от другите и по-харесвана, води до едно ожесточено състезание с околните, чийто резултат е постоянно напрежение и чувство за малоценност. Аз лично вярвам, че когато срещнеш твоя си човек, дори да си разрошена, залята с кафе и с някой друг килограм в повече, той ще те разпознае, защото неговата душа усеща твоята. Същото е и с работното място – няма смисъл да трепериш пред интервюто за работа в трескава надпревара с останалите кандидати, защото ако това е подходящото работно място за теб, всичко ще се нареди от само себе си. В общи линии нещата изглеждат по същия начин и в спорта – тренирай си колкото можеш, наслаждавай се на всяка практика и въобще не се оглеждай настрани да видиш кой какво прави и докъде е стигнал, важното е ти самият да се развиваш и това да ти носи радост.
Няма смисъл да се мъчиш да се развиваш с темпото на другия, то не е подходящото за теб.
Всеки един от нас си има свое темпо и ако иска да се чувства удовлетворен от себе си, най-добре е да се съобрази с него.
Това е себенадминаването – да си наясно с твоите таланти и способности, да знаеш къде си в момента и къде искаш да отидеш и ден след ден да се развиваш в тази насока със своето лично темпо.
- Коя е рецептата да „приемеш себе си”?
– Подходи към този така ценен навик има много.
На мен лично най-много ми помогна осъзнаването, че аз не съм идеална и това е нормално.
Аз съм човек и имам пълното право да правя грешки, даже това е по-скоро мое задължение, за да мога да израствам. И аз имам право да съм тъжна понякога, друг път да съм гневна, да имам дни, когато не успявам да дам най-доброто от себе си. И това е нормално. Аз съм просто човек. Когато осъзнах това, тежестта на идеализирания Аз-образ рязко падна от раменете ми и вече можех да дишам спокойно, без постоянните самообвинения и перфекционизъм. Прекалената критичност към себе си никога не е довела до нещо добро, за сметка на това пък приемането на себе си ни помага да израснем и да се развиваме с още по-бързи темпове. Ето защо
аз избрах да приема себе си с всичките си силни страни и не толкова идеални качества.
Разбира се, работя върху тяхното подобряване, но и в тяхното неперфектно състояние пак си ги приемам и си ги обичам, защото Вселената ме е дарила с тях точно такива, каквито са в момента.
Интервюто взе: Анна Димитрова

Author: Вестник Психо

Вестник „ПСИХО“ излиза от месец март 1990 г. Вече 21 години, без прекъсване, на вестникарския пазар. Това е първият вестник появил се след Промяната и е едно от водещите издания в областта на езотериката до днес! Вестник „ПСИХО“ обхваща широк спектър от теми, свързани с паранормалното, човешката психика, неограничените възможности на съзнанието, психическото здраве, практичната медицина, народната медицина, пси-практиките и последните новости, свързани с научното обяснение на феномените и феноменалните явления, както и други интересни аспекти от видимия и невидимия свят!

Share This Post On