Олеся Новикова, автор на сайта „Създай себе си отново“: МИРИЗМАТА НА НЕЩАСТИЕТО. КАК ДА Я ОТМИЕМ?

Miris na neshtastie

Има хора, които смърдят на нещастие.

Те са привлекателни, добре образовани и често порядъчни, но ти се иска да бягаш от тях, без да вникваш в причините и без да имаш разбираемо обяснение, просто да спазваш дистанция в общуването. Инстинктът сработва.

Сред тях има и такива, които се стремят да израстват, занимават се със саморазвитие, увличат се от спорт и йога. Понякога те си придават вид сякаш всичко им върви по вода и се самоободряват всячески. Но ароматът си остава и нещастието мирише от километър. А както е известно, човек не усеща собствената си миризма, тя се усеща само отстрани.

Смея да предположа, че причината за това е в загниващото знание.

Когато количеството на използвания обем информация надвишава в пъти действията по усвояването му, се предизвиква информационна интоксикация. Тя на свой ред води до енергиен застой и разложение.

Ако си проумял нещата и то в дълбочина, но не правиш нищо /в сметката не влизат умозаключенията и красивите логически постройки/ – енергията на знанието започва да се застоява, предизвиквайки вътрешен дисбаланс и постоянно неудовлетворение. А се намесва и биологията ни със способността да формираме навици в действията и усещанията, когато те се повтарят в продължение поне на месец, и миризмата на нещастието става твоя естествена среда. Затова и се казва, че по въпросите на осмисленото саморазвитие няма път назад.

Ако си пуснал знанието в себе си, бъди така добър да се разбереш с него.

Силата на въздействие зависи от дълбочината на проникване на информацията, която използваме. На повърхността тези явления практически не се забелязват и са относително безопасни. Но колкото по-умен е човек и колкото по-голяма е способността му не просто да научи, но и да разбере, толкова по-дълбоко прониква информацията и процесите вече са необратими.

На мен също на времето ми се наложи да почистя собствената си вътрешна опора от всякакви гадости, натрупани с годините и безкрайните опити да облека рамките на своите очаквания с дрехите на реалността и днес виждам света изцяло през въпроса „Как?“.

Как да се измия от нещастието и спра да воня на вътрешна болка?

Лечението на тази зараза е комплексно, защото покрай преките причини, действа достатъчно силният фактор на навиците – механиката на тялото да не изменя на „разумните доводи“. Нужни са целенасочени действия, които да променят устоите на шаблоните в поведението.

  1. Нещастието има гадна миризма и околните я усещат.

Като начало, е важно да разберем и приемем, колко е отвратително да си нещастен. Както вас ви привличат доволните и спокойни хора, така и нещастните се стремят към себеподобните си.

Нещастието привлича още повече нещастие,

като доказателство, че моето нещастие не е най-нещастното. Само човек, поискал силно да се измъкне от този кръг и да не бъде повече нещастен, е способен да намери пътя на пълното прочистване с действия.

  1. Оплакванията са главната нота в тази смрад.

При общуването с инфектирани от нещастие хора непрекъснато се чуват оплаквания. За света, за себе си, за несправедливата действителност. В гърдите си те усещат болката от съдбата си, въпреки че се стараят да не признават това и пред себе си. Те не са доволни от екологията, метрото, президента, поредният автор във Фейсбук. Тези, които са по-сложно устроени, намират по-хитри начини за оплакване, като вплитат всички аргументи в стегнатия корсет на логиката, за да ви представят по-документално, колко несправедлив е светът към тях.

Те често „не са добре“ по различни причини. Характерното е, че непременно ви информират за това.

За тяхно оправдание, бих искала да отбележа, че те често не забелязват това.

В твоя свят има само това, към което е насочено вниманието ти. Тяхното внимание е насочено към търсене на доказателства за вътрешната им болка и те постоянно ги намират.

Какво да правим?

Режете на живо – спрете да се оплаквате и недоволствате. Изцяло. Дори и да е справедливо, дори и когато „може и трябва“ На първо време психиката ще се съпротивлява, но вие я оттласквайте от привичната й среда.

През първите две седмици е възможно да зачестят „истинските поводи“ за оплаквания. Така действа реалността при опитите за осъзната промяна – пренастройва се, но ако продължите, бурята ще стихне и след месец ще настъпи преломният момент. В идеалният случай – след 21 дена.

Същото е при първото ходене в спортната зала – мускулите ви болят, но после свикват. Тялото се трансформира чрез болката и това всъщност е добър признак, защото означава, че работи.

Както е с мускулите, така е и с оплакванията – се работи не месец, а цял живот. Това е безкраен път на промени, но след половин година вече ще сте друг човек.

  1. „Ти си ми длъжник“ решава нещастният още при първата ви среща.

Има хора, при общуването с които се усещаш длъжен за нещо. Всъщност те не го правят с лоши намерения. Просто така се е стекло всичко – всички са им длъжници. Първоначално родителите, след това съпрузите, децата, ръководството, президентът също. Естествено ли е това? Родителите „са длъжни“ да обичат и разбират, същото се отнася и за съпруга/та и децата – да обичат и слушат, ръководството – да плаща и уважава, президентът – да осигурява щастлив и богат живот. Какво „по-справедливо“ от това?

Затова и вие сте им длъжни с нещо – ей така, за всеки случай. И това го чувствате от първите 15 минути на разговора. Така например си мисли неомъжената девойка при запознанство с ново момче и не разбира, защо за пореден път нищо не се получава. А погледът на предано куче, което иска да го нахранят, не е сексуален.

Проблемът е в това, че нещастният човек си мисли, че няма да бъде нещастен, ако другите му дават нещо.

В частност любов, пари, общуване и безопасност. И всичко това е заради неспособността сами да се направят щастливи и да споделят с околните остатъка. Затова, вместо да търси откъде да се пие щастие, е добре най-накрая да се запознае със себе си.

Никой за нищо не ви е длъжен. Нито да ви обича, нито да ви уважава и разбира, нито да ви дава пари. Какво можете да дадете на този човек, на близките си, на колегите и приятелите, че дори и на президента, за да ви отговорят със взаимност?

„Кажете, отче, истина ли е, че сексът без любов е грях? Че всичко без любов е грях?“

Веднъж на склона на хималайска гора ми откриха истината, по която се изграждат всички процеси на този свят. Разговорът беше в контекста на любовта между мъжа и жената, но днес разбирам, че смисълът на това изказване е далеч по-широк.

Love is one way traffic – Любовта е еднопосочно движение. Тя е само това, което излиза от теб.

Спомням си, че дори тогава спорих, защото смятах, че любов без взаимност не е любов и т.н. Отговориха ми само с мъдро мълчание и едва забележима усмивка – добра и същевременно хитра. Усетих, че човекът пред мен знаеше, че до мен ще стигне смисълът на тази фраза, но след време. И всичко това го забавляваше.

В света ни съществува само това, което ние правим. Ако поводите за нещастие  са около вас, ще изпращате на света нещастие. Единственият начин да поправите това е да не го търсите в другите, а да промените своя сигнал.

Life is also one way traffic – Животът също е еднопосочно движение.

Всички – в банята! Дори и профилактично. И никога повече не позволявайте на нещастието да се залепи за вас.

Винаги ваша Олеся.

P.S. По времето, когато се освобождавах от хленченето, се натъкнах на идеята за виолетовите гривни/бел.ред.: виж текста за виолетовите гривни/.

Източник: re-self.ru

Превод: Анна Димитрова

Author: Вестник Психо

Вестник „ПСИХО“ излиза от месец март 1990 г. Вече 21 години, без прекъсване, на вестникарския пазар. Това е първият вестник появил се след Промяната и е едно от водещите издания в областта на езотериката до днес! Вестник „ПСИХО“ обхваща широк спектър от теми, свързани с паранормалното, човешката психика, неограничените възможности на съзнанието, психическото здраве, практичната медицина, народната медицина, пси-практиките и последните новости, свързани с научното обяснение на феномените и феноменалните явления, както и други интересни аспекти от видимия и невидимия свят!

Share This Post On