СТАНИСЛАВА РАШЕВА: „Ателие за промяна” не е показна или ритуална езотерична практика, а е преживяване, СПА за душата

Stanislava Rasheva_interview2

До преди няколко седмици за мен Станислава Рашева беше някак не отделна личност, а майката на магически слънчевата Маги, която като съвсем мъничка подскачаше из площадката пред блока с вълшебната си пръчица, омагьосваше наляво-надясно и казваше, че като порасне, ще стане принцеса. После Маги изчезна и отнесе магията си другаде. Обаче се случи така, че миналия месец бях поканена от Михаела Сидера-Скот (както вече споменах в статия преди няколко броя, до онзи момент тя ми бе само виртуална приятелка, с която никога не се бяхме виждали на живо, още по-малко пък знаехме каквото и да било една за друга) в „Ателие за промяна” и докато обсъждахме кога, къде и какво ще представлява срещата ни там, аз споменах, че живея наблизо, та районът ми е познат, а тя някак между другото вметна, че в такъв случай може и да познавам водещата Станислава, защото до скоро и тя е живяла близо до залата, където щеше да се проведе събитието. Прати ми тяхна обща снимка и какво да видя – майката на Маги! Естествено, това съвсем ме засили към зала „Голаш”, където преживях най-вълшебните няколко часа от доста време насам и нямах търпение да направим това интервю, защото Станислава е не просто сладкодумна, интересна, знаеща и можеща, а и носи онова пламъче, което познавах отпреди – Магиното вълшебно пламъче.

Станислава Рашева е магистър културолог, докторант на Философския факултет към СУ „Св. Климент Охридски”, била е водеща на радио предавания в няколко български радиостанции и главен редактор на вестник „Строежи и имоти”, работила е за издателства, големи фирми и известна банка у нас, в момента е мениджър проекти в „Експерт Ивентс”, но това съвсем не е всичко. Останалото за нашата невероятна героиня ще научите от интервюто с нея.

 

 

- Станислава Рашева е многоръка и многолика – в добрия смисъл на думата, понеже прави невероятно много неща едновременно и всички те са в различни сфери. Затова и в предварителния ни разговор те нарекох Шива, а по-нататък в интервюто ще стане дума и за влечението ти към Индия и Изтока. От къде черпиш сили за всички тези занимания? Имаш ли си специална техника за зареждане с енергия и ако да, коя е тя?

– Благодаря ти, Ани. Всъщност мисля, че така съм родена, кипя от ентусиазъм нещата да се случват и една от вероятните причини е, че съм родена под знака Овен, който всички знаем, е вечният оптимист, та чак до наивност. Обичам да обичам, това правило важи за всичко, както за близките и приятелите ми, така и за работата и проектите, в които влагам енергията си. Към всичко можеш да изпиташ обич и да получиш обич или подкрепа. Удовлетворението, което човек изпитва, ако успява да реализира идеите си, е невероятно тонизиращо, за да даде порив за следващото, с което се захванеш. Имам, разбира се, и лошите си моменти, в които усещам как всичко, с което съм се захванала, рухва едновременно, защото започне ли изплъзването на едно от нещата, всички тръгват надолу. Важно е да знаем, че тези моменти са неизбежни и още повече необходими, за да може нещата да вървят напред. Нищо и никога не върви по права линия, ако бе така, то би било скучно и еднообразно.

В природата всичко търпи развитие и промяна и за да има връх, пред него, обикновено има урва, дере на река или най-малко равнина.

Винаги ме усмихва мисълта, че за да видим дъгата, първо трябва да приемем дъжда и да дочакаме слънцето. И ние, хората, сме устроени така – върхове и падове, дерета и върхове…ние сме част от цялото.

- С какво се занимаваш всъщност, кои са твоите приоритети? В момента работиш като мениджър, но имам чувството, че сърцето ти е другаде. Почти съм сигурна, че част от него е в страницата ти във фейсбук, която си нарекла „Мъдростта Carmina Burana

– Години наред си мислех, че трябва да работя едно, за да получавам средствата, които са ми необходими, а да не спирам да преследвам нещата, които дават храна на дълбоките ми вътрешни потребности. Да си мениджър, да управляваш хора или процеси, да си част от фирма, която е задвижвана от по-високо, това възпитава в теб отговорност, упоритост, способност за създаване на ясна визия за бъдещето по конкретни проекти. Но

има опасност, когато носиш толкова отговорност и ти плащат за това, да изгубиш себе си, да спре вътрешният ти монолог, да запълниш и тишината в себе си с „несвои“ цели и амбиции.

Оказа се, че когато човек събере сили и въпреки инерцията, която го влече да си стои на сигурното място, изтегли здраво вплетените си корени, които е пуснал на конкретно място, и повярва не само, че са му дадени крака, за да е подвижен, но и чрез мисълта и знанието има крила, то тогава той разбира и проумява себе си. Това накратко се случи с мен в последните няколко години.

Процесът беше постепенен, стъпало след стъпало. Първото стъпало към изместване на призмата, беше, че записах едногодишно обучение в „Лидерска академия“, организирано от Съвета на жените в бизнеса. То ми даде мощен тласък да търся себе си и по-детайлно да анализирам с какво точно искам да се занимавам, както и да се включа в изключително мощна и общочовешка кауза по един проект „Клуб-академия Екатерина Каравелова“, в който организирахме обучения за личностно развитие и бизнес умения на момичета в селските райони на България. Второ, записах докторантура в СУ „Източна философия“, за да погледна от научна гледна точка през призмата на най-истинската сред науките – Философията, своите интереси и намерения. И трето, да развия нещо свое, което да ме радва, то е в създаването на страницата ми във Фейсбук. Поставила съм си много цели, цял котел идеи бълбукат в мислите и сърцето ми и се задъхвам от невъзможността да ги реализирам…

- Разкажи ни от първа ръка каква е нейната идея, защото това, което аз видях в нея, бих определила като шевица с много елементи, които в същото време водят все към едно място – душата, но мисля, че е най-добре ти сама да я опишеш.

– Страницата, която споменаваш, създадох неотдавна с идеята в нея да има място за всичко. Първо, това е име на класическо произведение, което когато слушам, настръхвам цялата, но тъй като исках да не обвързвам съдържанието само с това, сложих посланието – „мъдростта“ пред името. Да, съвсем точно си усетила, че това е шевица от много неща. Бих искала всичко, което се случва в платното на това пространство, да носи посланието за личностно развитие. Философия, вяра, интуиция, езотерика, астрология, психология, наука, поезия и… не на последно място нещата от живота. В превод на български името на страницата е много красиво послание:

Carmina Burana означава „Колело на съдбата” – някои предпочитат вечно да се въртят в това колело, други проявяват стремеж да се откъснат от него –

въпрос на развитие.

- В твоята „Кармина Бурана” прочетох следното: „Помни: „Ти можеш да избираш между пепел и живот”. Кое е пепелта и кое – животът?

– Откакто се помня, огънят ме вълнува повече, отколкото всичко останало, ефирен, но с материални аспекти. Разбира се, в случая става въпрос за аналогията с митичната и мистична птица феникс.

Всички ние сме стигали до пепелта, а някои се превръщат от пепелта в пръст, стават почва за децата си, помагат и се грижат, но всъщност живеят за другите и въобще не за себе си.

След като изгориш в една идея, в едно случване на твой копнеж, от пепелта да се изправиш и да живееш наравно за себе си и за децата си, да търсиш своя нов огън,

в който да гориш, това е истински живот. Много обичам Казандзакис и един цитат от негова книга, който той беше вписал в себе си, много ми пасва:

„Да, знам откъде идвам;
Ненаситен като пламъка
горя и сам изгарям, каквото докосна,
се превръща в светлина
и каквото оставя след себе си,
се превръща във въглен.
Сигурно съм пламък.”

- Какво е за теб Индия и защо?

– Индия е огромна тема в живота ми! Но, както казах, докато говорехме преди малко, основната тема, която живо ме вълнува, е огънят. Първо беше страстта ми да разбера „нашия“, разпространен и по българските земи обред – нестинарството, моята първа болезнено любима тема от следването ми, а по-късно дойде темата за погребалния огън. Индия обикнах покрай огъня. Преди години имах щастието да пътувам един месец из Индия и разбрах, че не самото място ме влече, а високата култура, философията и обреда в древна Индия.

Възхитиха ме там простичките правила в ежедневието на индийците, които показват преходността на материята.

Ще отворя една скоба, за да ти разкажа нещо, което озадачава всеки новодошъл в Индия. Никъде по улиците и местата за пазаруване по път няма да видиш пластмасови чашки и чинийки, всичко се прави от естествени материали, които можеш да видиш как се връщат отново в природата. По улицата навсякъде вървят мъже с огромни термоси на гърба и торби, в които носят малки глинени чашки, които не са лакирани, приличат на мини саксийки, които се побират в шепата ти. Тези мъже викат силно „Чай, чай“… Да, думата чай е с еднакво значение и в двата езика. Ако поискаш чай, ти сипва в една от „саксийките“ и докато пиеш, виждаш и усещаш как глината, от която е направена чашата, започва да се мокри и постепенно докато изпиеш течността, тя е готова да се разпадне. Тези чашки се хвърлят на определени за целта купчини и на другия ден след като се стрие глината се пресоват отново в чашки. Подобен е процесът и при еднократните чинийки, които се произвеждат денонощно от сушени и пресовани едно в друго дървесни листа. Разказвам този дребен пример, но това важи за всичко в Индия.

Там на тялото на човека се гледа като на временна обвивка, а на смъртта – като на преход, като част от живота.

Някога древните хора са мислили смъртта като реалност, а сега се страхуваме да я споменем. В развитите западни култури никой не е готов за смъртта, нито за собствената си, нито за тази на близките си. В Индия, в един от свещените градове на Шива, който се намира край р. Ганг, научих нещо, което истински ме учуди. Тъй като има поверие, че който умре на това място, душата му прекратява кръга от прераждания, хората от далечни места пътуват и пренасят телата на своите близки да бъдат изгорени на една от 9-те денонощно горящи клади за мъртъвци на брега. Нещо повече, има практика хора, които са пределно стари или много болни, да легнат някъде в града върху одеяло и завити с второ одеяло отгоре, така че от тялото не се вижда нищо друго освен очертанията. Така остават да лежат, докато не умрат. Представяш ли си каква воля се изисква за това?! Докато бях там, едно такова тяло в продължение на 5 дни стоеше в една и съща поза, вероятно духът си беше отишъл завинаги, но властите или близките все още не бяха се погрижили за останалото…

Stanislava Rasheva_interview1

Стаси сипва чай на индийски деца

Там, в Индия присъствах на Огнена церемония в един ашрам в Рикя, част от изключително мащабно като замисъл социално и религиозно събитие, организирано за последен път от Учителя Сатянанда. Когато се върнах, почувствах живота си различен…

Индия със своята различност едновременно ме плени и остави замислена.

Много години се занимавах с хата йога и периферно изучавах различни индийски традиции, но най-много ме изкушава философията.

- Какво е душата, според твоето усещане и доколко то съвпада с определението за нея на индуизма?

– Хвърляш ме в много дълбока тема… Когато човек дава отговор на такива въпроси, той по-скоро говори за това какво е приел за себе си като истина, защото знанието за „душата“ е недоказуемо. Преди време в една научна конференция различни лектори разказаха за това какви са съставните части на човешката личност в различните култури.

Според египтяните, след смъртта човешката същност се разпада на няколко съставящи я елемента, между които е и собственото име на човека.

По същия начин стои въпроса в културите на Древна Индия и Китай. Много е дълга темата за това как древните са обяснявали човека и как са мислили смъртта. Няма да се спирам подробно на всички съставни части, защото ти ме питаш за „душата“, но

вярвам, че древните култури са били по-близо до извора на божественото знание от нас сега.

Колкото повече се приближаваме към съвремието, толкова по-простичко и еднозначно приемаме това понятие „душа“.

В древен Египет, това, което най-много се доближава до нашите представи за „душа“, се нарича „Ба”. Изобразяват я с форма на птица, която се откъсва от мъртвото тяло. Именно „Ба” е можела да се връща в света на хората и да вижда какво се случва в него. Не по-различно стои представата в древна Индия – там наричат душата „Атман”, или „Пуруша”, и я описват като светлина, отлитаща в момента на смъртта от физическото тяло заедно с жизнената енергия – праните. Според древните гърци, тази съставна частица от човешката същност се нарича Псюхе  (psyche), откъдето произлиза българското понятие „психика”, но psyche означава още „пеперуда”. Красива е тази аналогия –

душата битува в човешкото тяло така, както пеперудата в своя пашкул.

В един полусън присъства и неприсъства, докато най-сетне пашкулът се пропуква, тялото умира и душата отлита както пеперудата – ефирна, цветна, лека и красива. Това винаги е бил красив праобраз на смъртта.

Важен етап и за пеперудата, и за душата е, че в пашкула и тялото се извършва тайнство, което е същността на нейната трансформация.

 

Индуизмът е религия, която аз не познавам достатъчно добре. В Индия често има затворени храмове само за индуисти, като забележи,

индуист не можеш да станеш чрез вяра – това е религия по рождение.

Моите интереси не са в индуизма, а по-скоро към най-късните текстове на Ведите, а именно Упанишадите, там основна тема е дали „Атман“ е единосъщен с „Брахман“, опростено това е дали душата на човека е единосъщна с бога. В Катха упанишад се казва: По-малък от малкото и по-голям от голямото, атман е скрит в съцето на този, който е свободен от желания и мъки, величието на атман се вижда чрез спокойствие”.

Докато представата за атман, скрит в сърцето, е широко разпространена, то много рядко се е определя “мястото” на пуруша. Един от случаите, в които това е направено гласи: Духът (пуруша) е с размер на палец и се намира в средата на тялото – господар на това, което е било и предстои, той не се отвръща от себе си… (пуруша) е като светлина без пушек…” Ако тук направим сравнение с енергийните центрове в тялото, изучавани в йога, ще се забележи, че

атман принадлежи на сърдечната чакра тази, която е най-силно свързана с чувствителността, а пуруша е съсредоточен в слънчевия сплит, чакрата, отговаряща за енергийния баланс.

Не бива да се отминава факта, че това не са постоянни „вместилища” на тези същности. Идеята за сърцето, съхраняващо знание, и енергийната същност, се среща и в други текстове, например: Кой е този атман? – Този, съставен от познания, намиращ се в праните пуруша, вътрешната светлина на сърцето…” Особено впечатление прави един рефрен, използван над десет пъти последователно: този блестящ безсмъртен пуруша, който е в…(земя, вода, огън и т.н.) и този блестящ безсмъртен пуруша, който е в тялото, той е този атман, това е безсмъртието, това е Брахман, това е всичко”. Тук двете същности се сливат в едно (отъждествяват се), за да се приравнят накрая към Брахман и така да постигнат безсмъртие. Доктрината за прераждането и бягството от него присъства детайлно описана в диалога „Федър” на Платон:

„Душата е с една и съща природа, независимо дали принадлежи на бог, или на човек

и съществува първоначално в най-висшите небесни сфери, но не всички души са съвършени и някои от тях не могат да останат на тази височина. Те падат, докато не влязат в контакт с това, което е солидно, в следствие на което са принудени да се въплътят в материални тела.“ А Емпедокъл твърди: „Аз вече бях младеж и девойка, птица и риба в морето.”

Помня, че когато за първи път прочетох книгата „Пътят на Душите“ на хипнотерапевта Майкъл Нютън, тя ми повлия изключително силно. Има книги, които събуждат знанието на душите ни и тази е една от тях.

- А кармата?

– Кармата е действие, не бива да се бърка със съдбата. За подобен вид действия важи „помисленото е казано, а казаното – извършено“. Не можем да се скрием от себе си – ние сме това, което сами сме си причинили. Копнежите на душата ни често идват под формата на интуиция за всичко, което ни заобикаля и наш дълг е да слушаме вътрешния си глас.

Подсъзнателно ние помним какво сме избрали да развиваме, идвайки в това тяло.

Човешкият живот е низ от мигове, на които трябва да придадем смисъл. Трудно е сред всички емоции – страдания, радости, колебания, да намерим верния път. Кой е той? Никой смъртен не живее с постоянна мисъл за своята тленност, може би затова прахосваме време и усилия в напразни лутания или както Соломон казва в книгата от Библията „Еклесиаст“, в „суета на суетите”. Никое знание не би могло да ни посочи истинската стойност на живота, не само защото тя е променлива, строго индивидуална, но и често забулена в тайнственост, която човек се страхува да разкрие.

- Казваш, че ценността в живота ни не идва от материалните придобивки и че нашето предопределение е да живеем смислено. Но как да го постигнем, като живеем в материален свят, където парите, щем – не щем, са необходимост? Имаш ли рецепта „против материалност”?

– Мислиш ли, че някой би могъл на има рецепта за това?! Ако приемем, че е вярно, че тук сме, за да изживеем своите уроци, то бедният някога е бил богат, а богатият е живял в бедност.

Урокът е не да се примиряваме с това, което имаме, а да се опитваме да развиваме способностите си.

Ценностите са различни за различните култури. Примерно за китайската традиция най-важен е въпросът дали сме в хармония с всичко около нас, за индиеца е да постигнеш просветление, за западния манталитет е присъща жаждата за власт над останалите. Трябва да се опитваме да не се привързваме към нищо и никой, трябва да сме си самодостатъчни и най-вече всяко знание, научно или езотерично, да пречупваме през интуицията си.

- Дойде ред да поговорим и за твоето „Ателие за промяна”. Какво може да промени човек в живота си благодарение на него? Как се случва промяната, каква част от нея зависи от желанието и каква – от знанието?

– Името „Ателие за промяна“ дойде от стремежа ми да сложа едно общо наименование на различни практики, които могат да ни помогнат да променим живота си. Част от тази програма са конкретните събития, които организирам преди дните на новолуние всеки месец. Това, което правя, не е езотерична практика, която се извършва показно и ритуално и в която друг, вместо теб, може да „ремонтира“ живота ти.

„Ателие за промяна“ е преживяване, нещо като СПА за душата.

Stanislava Rasheva_interview

Събираме се в презентационна зала, но се стремя да създам уют и топлина, музиката е релаксираща със звуци от природата, ароматите на тамян и етерични масла допълнително подсилват усещането, че не си във „всекидневието“, чаят, който сервираме, се казва „мечтата на южните морета“, а похапването е нещо дребно, но предназначено за наслада и удоволствие… Изобщо всичко в обстановката те кара да се чувстваш различно и че правиш подарък за себе си, като си отделяш това време. Хората, които се събират, са с нагласата да променят нещо в живота си и аз вярвам, че с общи усилия това ще се случи. Понякога, за да сбъднеш желание е необходимо само да го формулираш правилно и да го закопнееш истински!

Хората сме много инертни същества – продаваме си времето и мислите срещу заплата и от нас вечер остава само черупката и умората.

В „Ателие за промяна“ искам да разчупя тази инертност и да помогна в решителността на хората да взимат решения и да имат лични цели, които допират всички сфери на живота им.

- За „Картата на желанията” загатнахме в един от предишните броеве на вестник „Психо”, но темата съвсем не е изчерпана. Много от нас са чували и чели за такава карта, но твоята е по-различна, защото е съчетание от най-добрите езотерични и духовни практики и най-важното – изпитала си я лично. Повдигни още малко „завесата”, моля те, и сподели с нас тънкости при направата й, които са важни и от които зависи дали желанията ни ще се изпълнят.

– Това, което се случва в „Ателие за промяна“, е първо да изясним какво се случва с нашата психика и нагласа при новолуние, да използваме тази вълна от положителен заряд в поставянето на мечтите ни „на светло“, правим няколко мудри, които имат за цел да задвижат положителна енергия в телата ни, разказвам за това как може да използваме силата на мисловните карти – метод много нашумял в бизнес планирането в последно време, и отделяме значително време в разясняването на картата с 9-те сектора Ба Гуа, които са по фън шуй и се отнасят за правилното разпределение на секторите в дома ни, но със същата сила се опитваме да ги подчиним в карта, в която планираме по нов и различен начин живота си.

Когато човек види всички сектори на картата, разбира, че не може да планира промяна „на парче“, а трябва да се хармонизират желанията и мечтите ни във всички сфери на живота.

Това е възможност да помислим върху собствените си идеи за това какво сме желали да бъдем и къде сме завили по пътеки, които са ни отклонили. Езотерично е дотолкова, доколкото не боравим с рационални решения, а поставяме цели, които идват от сърцето ни и ползваме похвати, нетрадиционни за нашия тип мислене.

Предстоящото ни събитие е с една дата – 11-ти май (петък) от 10.30 ч.

Отново ще бъдем в зала „Голаш“, която се намира в кв. Редута, на ул. „Голаш” 18.

Акцентът на промяната в този случай ще бъде върху Ба Гуа на богатството, защото всички знаем, че новолуние в Телец ще ни съдейства за материален разцвет.

Ще се радвам читателите на вестник „Психо” да харесат моята страница във Фейсбук „Мъдростта – Carmina Burana“, където ще могат да прочетат по-подробно за събитието и ще се информират за следващите ни срещи. Тъй като при жените някак всичко, което ни се случва, е споделено поне с една приятелка, ако не и с две-три, съм обявила цената за присъствието да е различна, ако си сам или ако доведеш приятел. Толерираме тези събития да са срещи между приятели J. Може, разбира се, човек да си тества късмета и в нашата предварителна игра, в която ако споделиш събитието и тагнеш приятелката, с която искаш да дойдеш, имате шанс да сте двете избрани и поканени безплатно заедно и да промените съдбата си към по-добро.

- Какво друго предстои в „Ателие за промяна”?

– Това, което със сигурност предстои, е периодични срещи за обучения за направа на карта на желанията – винаги всеки месец преди новолуние. Замисляме и самостоятелни по-чести срещи за мудра практика, в съчетание с Ин йога, еднократен семинар на тема „Как да преодолеем страха от смъртта и липсата на нашите близки“, както и много други инициативи, за които ще информираме на страницата „Мъдростта – Carmina Burana“.

Интервюто взе: Анна Димитрова

Author: Вестник Психо

Вестник „ПСИХО“ излиза от месец март 1990 г. Вече 21 години, без прекъсване, на вестникарския пазар. Това е първият вестник появил се след Промяната и е едно от водещите издания в областта на езотериката до днес! Вестник „ПСИХО“ обхваща широк спектър от теми, свързани с паранормалното, човешката психика, неограничените възможности на съзнанието, психическото здраве, практичната медицина, народната медицина, пси-практиките и последните новости, свързани с научното обяснение на феномените и феноменалните явления, както и други интересни аспекти от видимия и невидимия свят!

Share This Post On