ВАЛЕНТИН КОВАЧГАНЕВ: Ставаш висок в духа, само стъпвайки върху собствените си достижения, а не с лъскави и еднотипни „костюми“

Valentin Kovachganev_interview_Feroli.2

Преминала съм през много духовни учения, идеи, практики и тем подобни. Но, слава Богу, за повечето от тях винаги съм си имала едно на ум, защото бях повярвала още от младостта ми на съвета на Буда, да не се доверяваме на нищо, което не се съвместява с нашето вътрешно, интуитивно разбиране за нещата. И тъй като неверието ми е било повече от възможното да понеса, съм се задържала за кратко в многото предложения за израстване, които са ме засипвали. И това беше така, докато преди 5-6 години попаднах на книгите на квантовия психолог Валентин Ковачганев, на неговите идеи, които приех и за свои.

Кое какво е в живота ни, всеки си отговаря, прекарвайки го през себе си, казва той.

Защото отговорите, отнасящи се до нас, са вътре в нас. Само това, което решава проблемите и ни води до реализация, до оздравяване, е вярното за нас, всички други неща са алабализми, които изобщо не са ни нужни и ни губят времето. Всеки от нас си идва със своя роля, свое място в живота и няма как да стане друг, колкото и да се програмира, синхронизира спрямо каквито и да било ситуации и измислени полета.

Затова е нужно да се смирим и да приемем ролите си, да бъдем „прости” и истински в живота си.

Точно тук особено много помага авторската методика на Ковачганев „Регресия на зачатието”, която дава информация за истината в настоящия ни живот, заложена още при зачатието, както и „Другото училище” (ДУ), което той създаде. То залага предимно на закономерностите и непоклатимата мъдрост на опитността в нашето развитие. Повишава способностите на всеки да бъде себе си, да се реализира в материалния свят. И така да се подготви за точните закони в другия свят, в които няма приказки и лъжи, а всичко неработещо се разпада. ДУ предлага лични, семейни, партньорски и бизнес-консултации, защото повечето хора имат нужда да бъдат подтикнати да се учат, да не бъдат като малките деца, играещи и хвърлящи „пясък”, бутащи „камиончета”, защото се качват на степенката на истинския „Камион”, едва когато пораснат в Духа, казва Ковачганев.  Тогава могат и да управляват обществото с грижа за процесите в него, за истинския духовен растеж, тогава „играта” им става отговорност. Тогава показват достиженията си в целия свят. Вписват се в общочовешките стойности чрез осъзнаването на личностния и националния си идентитет. И като използват осъзнато подсъзнанието си, работят с тези си достижения за всеобщото благо. Т.е.

ставаш висок, само стъпвайки върху собствените си достижения, а не с лъскави или еднотипни „костюми”.

Най-новото обучение на ДУ беше на тема: „Нива на съзнание. Линии на прераждане”. А всяка сряда от 20 часа на своята фейсстраница ДУ предлага на живо отговори на въпросите на своите зрители: https://drugoto.bg/events/event/teoriya-na-vrazkite…

- Г-н Ковачганев, тъй като единствено постоянна е промяната, има ли, изобщо, някакви константи в живота ни, щом като дори душата ни представлявала различно преживяване, според непрекъснато изменящото ни се духовно ниво?

– Разбира се, че има константи. Такава е константата на Планк. Тя дава съотношението между вибрация и енергия. Чрез нея е изчислена и общата енергия на Вселената. Но сега се говори за мултивселени, така че прилагането на тая константа не е приключило. Но вместо хората да се ползват от тях и да се центрират с тяхна помощ, те смятат, че константите ги ограничават, отричат и така не спират да разбутват установените модели и осъзналите света хора.

Винаги съм се питала какво е точно духовната мъдрост, тя придобива ли се или е изконна даденост, която само трябва да осъзнаем и приложим? Пътят на Мъдростта ли ни намира или ние намираме него?

– Никой не се е родил научен и никой не е умрял безгрешен!

Мъдростта е състояние на духа, в което душата не страда, а тялото е здраво.

Да не забравяме обаче, преди да потърсим мъдростта, първо трябва да възстановим знанията си в сегашния си живот. Всеки един от нас носи в себе си модели, които се активират,  като се запълват с актуални информации от сегашната реалност, от този ни живот. Иначе те не оживяват и се чувстваме празни. Затова

първо трябва да търсим с приоритет нужните ни информации, които рестартират достигнатите в предишни прераждания достижения.

После вече се говори за нови крачки и чак накрая за мъдрост и самооценка в този ни живот. Няма как младеж на 40 години, още под напора на личностна програма, да играе ролята на мъдрец и на духовен лидер. За да си висок в тоя си живот, е нужно да стъпваш на собствените си достижения, да имаш опитности и да си полезен за другите в тяхното израстване, иначе човек може да се заиграва и с калпазаните, и с хулиганите, стига да знае как да се опазва цял и чист.

- И дали, наистина, както се твърди в Когиталността, Мъдростта е равнозначна на Абсолюта, на Покоя в Нищото, Което е Всичко? И дали точно тя се трансформира по мисловен път в материята на съществуването? А оттук произлиза и въпросът – дали всички учения имат единен Извор, Източник?

– Познавам лично автора на Когиталността, но тя е само един миг от големия и необхватен като време за нас обикновените хора период. А в Абсолюта, за който пишеше Кубрат Томов – човек който не се нравеше на позьорите и имитаторите и сега не се разбира от посредствените –

тече една непрестанна вътрешна битка, няма покой.

Но за посредствените хора е нужно да им центрираш някъде вниманието, за да се замислят и да започнат да правят оценки и анализи. Няма лошо в нито една теория, стига човек да има критериите, по които да я разглежда, а не да я приема като манна небесна. Тогава няма да има риск да обявяваме за гении самозабравили се малоумници и да правим богати тарикатите. А Изворът е един, сегашната реалност. Но колко от духовните алабалисти я познават, колко от тях познават структурата на материалния свят и законите, на които е подвластен? Това е Нютоновата физика, а после идват теориите за невидимото. Но мнаго е лесно, вместо да преподаваш моделите на материална подреденост, да будалкаш хората, да използваш празнотите им, да ги пълниш с невидими предположения и да се правиш на велик. И тези хора се познават по делата им. Те нямат никакви достижения в материалния свят, цял живот една тухла не са поставили на място и не са кадърни на вързано куче хляб да дадат. Тях всичко ги ограничава и все за големи неща говорят, а деца не са възпитали и семейства не са съградили.

- Дали можем да направим паралел, релация и между мъдрост, познание, истина? И тук да вметнем една скоба – може ли да има алчност за знание и ненаситност за чудеса?

– Можем и трябва. Но, както казах, мъдростта не е присъща на младостта. На младостта е присъщ поривът. А

търсенето на истинското знание е свързано с правенето, с делата и пак с делата, иначе, ако това, дето го пише по книгите, растеше по нивите, щеше да е много лесно.

Едно е да четеш нещо, друго е да го правиш и трето е то да се получава, да се оценява от другите. Затова не трябва да се следват празнодумците, не бива и да им се позволява да  манипулират хората. Просто трябва да се проверява кой ви говори и дали казаното от него работи. И едва тогава да се ползва. И в най-голямата лъжа може да има 10% истина, но и най-малката неистина събаря цял небостъргач, колкото и депутати да са си купили жилища в него. А който не е учил физика и химия в училище, който не е правил опити и не е оставил достижения, за него целият живот ще е изпълнен с чудеса и с очакване на вълшебства.

Колкото човек повече изостава от личностната си програма по зачатие, толкова по-големи, по-силни, но и невъзможни за сбъдване ще са неговите желания.

Българският народ е казал: „Няма сделка, сбогом сиромашийо!”

- Но, май, няма истинско познание и мъдрост без дуалност, без противопоставяне и съмнение в нашия изначален потенциал, даден ни от Твореца?

– Няма затворен обем без противоречия. Както съм писал в книгата си „Регресия на зачатието“: няма клас от отличници. Ако затвориш един обем, бил той квантов, квантово мислене и логика за цялото пространство, то в него започват процеси, подобни на тези в другите обеми и няма как да се разминем с дуалността, тя е неизменно следствие. А

Творецът – това сме ние. Затова нашият народ нарича Бог човек, който е постигнал съвършенство в дадена област и е изградил голяма опитност.

Но потенциалът ни е даден от рода, от който сме част, както е дадено и мястото ни в него, в обществото. Има и други неща, определящи силата на желанията ни, но и те са дуални. Винаги има измамност и само опитният човек може да преработва и анализира, само имащият точните умствени критерии, е способен да раздели сламата от зърното. Винаги има лъжа и не че някой иска да ви лъже. Нашият мозък се опитва да бъде цял и съвършен. Това е желано от всеки един човек състояние. Но понякога то не е адаптирано към ситуацията, в която той се намира. Вижда ви се мъдър, спокоен, здрав и жизнен, но се оказва неадекватен.

Да сте видели остарял олигофрен?

Затова, преди да завиждате на някой, постигнал мъдрост и известност, вижте първо какво му е струвало това. Дали е платил за прозренията си със собствен натрупан в живота си опит, или е отрязал връзките с рода си, зарязал е жена си, не възпитава децата си, но си вярва, че е успял. Тези хора са ярък пример какви не трябва да бъдем и какво не трябва да се прави. И всяко общество има нужда от такива живи примери. Затова е и добре една „кукла” да стои повече време на сцената на живота, защото през нея виждаме истината.

- Като че ли ни е нужна и забрава за нашия голям творчески потенциал, за да вървим от незнание (забравата) към познание?

– Човек има програма по зачатие и объркването идва, когато, вместо да следва духа си,  следва някой тарикат. Както казах вече по-горе, никой не се е родил научен. И готови знания няма, има само информации, особено ако не сме се доверили на родителите си и не сме взаимствали от техния опит. Ако не сме разбрали кой е народът ни и не потребяваме неговата мъдрост. ако не се сещаме, че има и друг пол и че той вижда и преживява по съвсем друг начин заобикалящата ни реалност до 56 годишна възраст. Ако не сме възпитали добре децата си, не сме им помогнали да се реализират в живота, то тогава няма на кого да се сърдим, освен на самите себе си, затова че

при толкова много връзки и възможности, предоставени от живота, ние сме влезли в стадо, макар и духовно, и сме последвали тарикат манипулатори.

- И щом като Духът на Твореца не може да се осезае, да се самопознае без материята и безбройните си отражения-проявления в нея, това означава ли, че Той няма самосъзнание?

– Големият Дух винаги е самоосъзнат, каквито са и мъдреците.

Само ние, хората, имаме възможността да изкривяваме времето в нас, да се движим в преживяванията и мислите си напред и назад.

Така ние можем да изпреварим или забавим даден процес и да потънем в подробности. Това също е способност на работа на мозъка, това го преподавам като развитие на директна връзка съзнание -подсъзнание. Това е базата за самоанализа. Обърква се само жив човек и то ако няма отправна точка. Ако не знае кой е родът му и от кой народ е.

- Какво е да си Творец и Търсач на истината, на смисъла на живота? И за да вървиш по този Път, нужно ли е да имаш безусловна любов, безусловно приемане, отдаване и служение, стигащо до жертвоготовност?

– Първо, трябва да кажа, че е безусловна само любовта на майката към детето, всичко друго е превъртане на личностна енергия през друг енергиен обем и се плаща. Тук

и безплатната помощ е кука, капан за наивници за непораснали деца, лишени от майчината им любов.

Всичко е условно и се плаща, така е в играта на живота. На много хора това не им харесва, но проблемът им е в тяхното изоставане. Нека се примирят с неуспехите си и да не винят други за собствените им компромиси. Нека се обърнат към духа си и да знаят, че мъдростта е вътрешно равновесно състояние и процес, който е индивидуален и всеки носи сам отговорност за него. А за жертви имаме примери много. Чест и гордост е да дадеш живота си за родината, да защитиш семейството и децата си и да отстояваш родовата карма. Много слаби духове го доказаха, като се отказаха от това.

Светът няма да спре да ражда незнаещи и няма да се опази от подлеци и лицемери. Но точно това състояние на света ражда своите герои за всяко време.

- Някои духовно прозорливи люде са убедени, че битката ни за обожествяване щяла да премине през откровението като метод на работа… Но щом като Откровението на свети Йоан Богослов се дава от Христос, как този процес може да се масовизира?

– Много просто! Лъжат ви, за да заемат ролята на богоизбрани и да ви оценяват от името на Бога. Пазете се, че наивниците си отиват първи при всяка една война, без значение кого ще обявят впоследствие за виновник. Животът е даденост и всеки го потребява, според нуждите и способностите си.

Никой не е виновен на никой и никой не може да ви вземе жизнената енергия, ако вие сами не му я предоставите.

Пълно е с псевдодуховници, секти и общнсти, които са с обикновени егрегори. И сега има живи хора, достигнали мъдрост и божественост, но хората не ги зачитат, търсейки собствения си път за развитие. Не ги забелязват и не ги отбелязват като значими и за пример, просто не ги разбират. По-лесно е да излъжеш, отколкото да научиш някого на нещо. Затова има и толкова кандидати за гуровци и политици.

- Уместно е тук и да се попитаме как се обожествява нещо, което винаги е било такова – изглежда като да чукаш на отворена врата… Как се осезава нещо, което никога не си губил?

– Всеки човек е Бог в развитие. Но,

за да оцениш кой до къде е стигнал в процеса, то трябва ти самият да си го надминал.

За да разбереш какво носиш в себе си и да станеш творец, е нужно само да го правиш и да го представяш другите да го оценяват. Резултатите говорят. Ако имаш нереализиран потенциал , то никой не ти пречи, материализирай го чрез дела и ще разбереш какво носиш в себе си, кое е било това, дето те е будило нощем.

- И, колкото и да се съмняваме понякога в тази му постижимост, като че ли има надежда за достигане до божественото човечество, та нали и сътворението, и еволюцията продължават?…

– Нито в материално, нито във вълновото си проявление енергията ще постигне покой вече някога.

Интервюто взе: Лияна Фероли

 

Author: Вестник Психо

Вестник „ПСИХО“ излиза от месец март 1990 г. Вече 21 години, без прекъсване, на вестникарския пазар. Това е първият вестник появил се след Промяната и е едно от водещите издания в областта на езотериката до днес! Вестник „ПСИХО“ обхваща широк спектър от теми, свързани с паранормалното, човешката психика, неограничените възможности на съзнанието, психическото здраве, практичната медицина, народната медицина, пси-практиките и последните новости, свързани с научното обяснение на феномените и феноменалните явления, както и други интересни аспекти от видимия и невидимия свят!

Share This Post On