ГЕННО МОДИФИЦИРАНИТЕ ОРГАНИЗМИ – БОМБА СЪС ЗАКЪСНИТЕЛ

Мариана Ангелова
Ще се окажат ли генетично модифицираните организми /ГМО/, тези чудесии на генното инженерство, печеливш хит на транснационални компании и „ябълка на раздора” днес и в българското общество, бомба със закъснител за бъдните поколения? По-вероятно – да и по-малко – не. Да, защото натрупаният хилядолетен опит е доказал, че всяка намеса на „хомо сапиенс” в природните, наречени още Божии, дела е била в ущърб на хармонията човек – околна среда. За два века човешката дейност полуунищожи онова, което Земята е сътворявала стотици милиони годни. Всеки ден осъмваме с по-обезлесени гори, пресъхнали и замърсени реки и езера или с наводнения там, където те са били рядкост преди. Животни, растения, даже цели етноси са застрашени от изчезване. Дори когато е сразявал болестите – напр., с открития през 40-те години на миналия век пеницилин, и тогава времето е оспорвало победата на човека: могъщи убийци на микробите в началото, сега някои антибиотици се превърнаха в техен хранителен бульон. Навлизайки все по-дълбоко в структурата на живата материя, вкл. в разгадаването на човешкия ген /по-точно 99% от него, защото останалият 1% ревниво крие тайните си/, ние продължаваме да се сблъскваме с непознати и странни вируси-мутанти – най-пресният пример е H1N1. Не е ли това своеобразен ответ на майката-природа спрямо нашето упорство да я подчиним? Изкуствените торове и пестицидите увеличават добивите и спасяват реколтата, ала попадат и в човешкия организъм, предизвиквайки болестни последици – понастоящем алергиите заемат едно от първите места сред заболяванията и техните причинители включват почти всичко заобикалящо ни – от цветния прашец на цъфналите тополи до праховете за пране.

За момента

липсва единно мнение в световния научен елит, доколко безопасни са храните с ГМО.

Разбираемо е: „вълшебствата” се появиха преди двайсетина години, а това е твърде кратък период за категорична оценка на въздействието им. Така че, вероятността те да се окажат бомба със закъснител за поколенията съвсем не е за пренебрегване. ГМО и сега събират проклятията на дребни и средни земеделци, тъй като посевният материал за „свръхреколти” се предлага само от няколко компании: Монсанто /с централа в САЩ/, Новартис, Байер, струва скъпо и е защитен с клеймо „интелектуална собственост”.

Спомням си, че при провеждане на І Социален световен форум в гр. Порто Алегре, Бразилия /преди повече от десетина години/, на фотографиите в западния печат най-многобройни /и шумни, както отбелязваха репортерите/ бяха групите на селските стопани от Африка. Текстът на транспарантите им гласеше: „Долу генетично модифицираните организми!” Едва изкарващи прехраната си, тези селяни въобще не можеха да си позволят скъпоструващите ГМО семена. Малко по-късно т.нар. “сантиеровци” /безимотни бразилски селяни/, нападнаха с вили и лопати филиала на Монсанто в Бразилия и се опитаха да го разрушат. Няма да забравя разгорещената дискусия у нас по същата тема преди 8 години – един уважаван от мен специалист – д-р Ал. Гълъбов – още тогава предупреди за неясното въздействие на ГМО върху здравето в дългосрочен план. Горещо му възразиха биолози-генетици. И някак остро прозвуча изказването на бивш техен колега, че,

за да запазят научните си центрове, те работели върху генни модификации и… получавали дарения от гигантите в генното инженерство.

Но проблемът има и друга страна. След смъртоносния глад в Дарфур, след продължителните засухи в Етиопия и другаде, съпоставен с евентуални, недоказани увреждания, въпросът за изхранването на нарастващото в геометрична прогресия човечество става все по-нерешим. Как ще бъдат задоволени с храна към 2030 г. едни 9 милиарда души? При това в условия на деградирали почви и недостиг на вода, след като традиционното поливно земеделие „изпива” 70-80% от сладководните запаси на планетата? И също толкова важно – как да стане това в рамките на сегашния световен ред с неговия „1 златен милиард” и над други 5 милиарда човешки създания, живущи на средно или близо до това на мизерията равнище?

При настъпилото стълкновение между екологичните организации, твърдо против ГМО, от една страна, и могъщи политически и икономически фактори, от друга, всяка държава или междудържавен съюз вземат самостоятелно решение относно даването „зелена улица” на ГМО. САЩ, главното средище на научните централи на колосите, не забранява ГМО, макар напоследък и там да се издигнаха гласове на съмнение.

Канада е един от големите производители на генно модифицирана царевица.

Почти целият износ на Бразилия от соя се крепи на генно модифицирания й вариант.

Отначало ЕС бе поставил преграда за вноса на ГМО в Стария континент, но през октомври 2003 отвори врати, при условие, че потребителят бъде предупреден чрез етикет с означение „ГМО” или „произлезли от ГМО”. Дадоха се 6 месеца на доставчици и търговци за изпълнение на предписаните мерки. Съкращението „ГМО” трябваше да присъства и в менютата на ресторантите, ако ястията включват такива продукти или техни производни – растителни масла, захар, нишесте и пр. – по вкус не бихме ги различили. Извън маркировка тогава останаха месо, мляко и яйца от животни, хранени с трансгенетични съставки. Търговската мрежа бе длъжна да пази документите за доставените ГМО стоки в продължение на 5 години. Определена е границата – 0,9% съдържание на ГМО, над която етикетът е наложителен. ЕС е разработил и методика за анализ, организация на контрола и санкции.

Какво представляват всъщност храните, предизвикващи толкова спорове и у нас?

Към категория „ГМО” спада всеки организъм – животно, растение, микроорганизъм, на който генетиците са придали едно или няколко нови качества. Генетично „пипнатата” царевица, т.е., с човешка намеса в нейното ДНК, е способна да произвежда инсектицид за самозащита. Трансгенетичното захарно цвекло, пък, създава при растежа си бактерия, която преборва най-опасния за него вирус. ГМ соя е устойчива на хербициди, унищожителни, обаче, за плевелите. Споменава се за трансгенетичен ориз, обогатен с желязо и витамин А, за картофи с много протеини. В ДНК-то на посевния материал на ГМ памук е въведена „формула”, водеща до развитие на бактерия за защита от вредители. Още по-впечатляващи са съобщенията от научно-изследователските лаборатории за постижения в животинското царство: кози, чието мляко съдържа човешки протеин, свойствен единствено на майчината кърма, мишки, флуоресциращи при облъчване с УВ-лъчи – за опити и др.

Общото между всички ГМО е, че те не могат да се появят по естествен път, нито чрез класическо кръстосване (ето тук някои генетици и философи съзират „забраната” на природата), а само в резултат на техники, засягащи най-тънката им структура – носителя на информация ДНК; техники, осъществими в лаборатории със свръхмодерна апаратура. Друго изключително съществено – семената на ГМ реколтите не възпроизвеждат качествата на „родителите” и за всяка нова сеитба стопаните трябва да купуват нов посевен материал или разсад – т.е., превръщат се в постоянни клиенти на компаниите-производителки. В този смисъл ГМО са истински Гордиев възел, в който се преплитат научен хъс, социални, политически и търговски интереси. „Разсичането” му зависи от трезвата преценка на управляващите в конкретната държава за бъдещия характер на земеделието й.

До преди 2 години, според статия в западно научно списание, 16 страни в света отглеждаха ГМО храни (фиг. 1). Виждайки и България между тях, реших, че е някаква грешка. Сега разбирам, че ставало дума за лабораторни експерименти, изнасяни и на опитни полета за ГМО, а сигурно и за вносни продукти от този тип. В световен мащаб най-голям е делът на соята (фиг. 2). Разпределението специално за царевицата по държави доскоро бе дадено на фиг. 3, но по последни неуточнени данни то се е увеличило някъде близо 2 пъти и като количество, и като брой на страните-производителки.

Още преди 5 години гневът и съпротивата на природозащитниците срещу „излизането” на ГМО на полето бе неусмирим: те просто ги изкореняваха. Възприета бе норма от 30 км, разстояние до „нормалните” им съседни насаждения . Спомням си, че зададен тогава въпрос от небългарска екологична организация остана без отговор: „Какво би станало, попитаха екоактивистите, ако трансгенетичното зеле, напр., в което е заложено свойството да устоява на пестициди, убийствени за плевелите, „прехвърли” това си преимущество на самите плевели?”. Най-общи съображения изказа д-р Кристиян Дюма, тогавашен директор на френския Национален център за научни разработки: „Опасността за повлияване на обикновените посеви от ГМО е твърде малка. На практика растителният свят включва в действие механизми, които дезактивират „пришълците”. Затова и лабораторното създаване на ГМО се удава много трудно – понякога успеваемостта е 1:10”. Но аз си припомням и думите на откривателя на ДНК – Джеймс Уотсън: „Ние не можем да играем ролята на Господ.”

От половин месец в България текат дискусии, вкл. по БНТ, във връзка с разглеждания в Народното събрание проектозакон за ГМО, на дневен ред, както ни се обяснява, за „хармонизиране на българското и европейското законодателство”. Не стана ясно, обаче, политиката за бъдещето на земеделието ни. През 2001 г. Министерството на земеделието и горите /тогава/ прие наредби 21 и 35 за развитие у нас на органично земеделие, неувреждащо околната среда и почвите. Отдавна е изградена и Международна федерация за органично земеделие. Тя популяризира положителния опит на развиващи се страни в тази насока. В Куба, напр., се наложи „земеделието на трите сестри” – царевица, фасул и касава, което дава двойно по-високи добиви от тези, които би дала всяка от тях, ако се отглеждаше като монокултура. Фермери на ориз в Бангладеш изхвърлят пестицидите и започват да отглеждат риби в оризарниците – така се запазва и разширява биоразнообразието и същевременно се унищожават вредителите по ориза. Сеитбообращението, засаждането на дървета и храсти по границите на нивите, служещи да подслоняват птици и бръмбари – естествени регулатори на посевните вредители, и т.н. и т. н. са все даващи добър резултат практики.

Накрая, без да навлизам във водите на световната геополитика, ще приведа становища на известни учени относно ГМО.

Вандана Шива – президент на Изследователската фондация за наука, технология и екология в Индия и носителка на алтернативна Нобелова награда: „Трансгенетичните растения са патентовани. На фермерите не е позволено да запазват и разнасят семена от тях. Така една хилядолетна традиция се превръща в криминално действие. Органичното земеделие е единствената възможност за Юга и за Севера”.

Ханс Керен – носител на световна награда за храните: „Когато посещавам земеделските изследователски институти в Африка и Индия, намирам лабораториите за биологичен контрол полупразни и със счупени прозорци. Докато биотехнологичните лаборатории са нови, съвременно обурудвани и с персонал. Тук е големият проблем”. /той е голям и за България, ще допълня/

Регина Фурер – президент на Швейцарската организация на органичните фермери: „За мен е очевидно, че генното инженерство трябва да бъде далеч от земеделието. Ние имаме много по-добри решения, отнасяйки се внимателно и почтително към Природата”.

Ще завърша с мнението на проф. Ма Ван Хо, преподавател по биология в Отворения Университет във Великобритания: „Аз съм учен, който обича науката и вярва, че тя и технологиите могат да помогнат за изграждане на един по-добър свят, за преборване глада в света. Но трябва да се избере правилният начин, и то от самите хора. В природата всичко е свързано и динамично. Защитниците на генното инженерство се промъкнаха в ерата на механиката, но една технология не е достатъчно да бъде само новаторска!”

Author: admin

Share This Post On