Помощ от Роси
Изпитвали ли сте душевна болка - болка, която усещаме някъде в гърдите, болка, която ни раздира…Искаме да я изтръгнем, а не можем…иска ни се да крещим, искаме да забравим, да не мислим, а нищо не помага…
Най-често усещаме душевна болка, когато сме загубили близък човек, когато загубим любовта, когато се е случило нещо непоправимо и сме безсилни, когато ни преследва споменът от преживян кошмар и т. н.
Няма ли лек за душевната болка?
Хората обикновено казват: “времето лекува”. Да, времето лекува, но понякога си мислим,че сме заровили болката дълбоко и сме я заключили, но тя си стои там вътре и расте…А и дори някога след време да бъдем добре, ние искаме болката да може да се намали сега, да престане да ни боли така силно…
Какво можем да направим?
* Изживейте болката. Ако трябва плачете, крещете, разкажете на
приятел, напишете писмо, в което да изразите гнева, мъката, страха, отчаянието. Лао Дзъ казва: “За да се намали една сила, първо трябва да се увеличи”. Отдайте се на страданието. Няма смисъл да се залъгвате, че нищо ви няма. Себе си не можете да излъжете.
* Приемете случилото се. Обикновено изпитваме болка, когато
се противим, когато отказваме да приемем това, което е вече факт. Когато си казваме: “Защо на мен; само да не беше се случило това; само ако бях направил онова; само ако беше станало иначе”, това е неприемане. Но колкото повече отказваме да приемем случилото се, колкото повече обвиняваме себе си, другите, света, съдбата и т. н, толкова по-силна става болката и толкова по-безсилни се чувстваме. Истината е, че добиваме сила, когато приемем - тогава можем да видим и възможности, пътища, да открием смисъл. Тук е много на място тази молитва, която аз много харесвам и съм споделяла и друг път:
„Боже, дай ми решителност да променя това, което мога да променя; Дай ми сили да понеса това, което не мога да променя и мъдрост, за да различа едното от другото.“
* Не се идентифицирайте с болката. Тя не е вашето лице, тя не си ти. Тя е само усещане, емоция, която ни съпътства в някои периоди от
живота. Пуснете я да си иде. Вие дори не съзнавате, че се държите за нея, защото смятате, че болката сте вие.
* Променете своето отношение.
Както често се случва, точно когато бях започнала да пиша тази статия, една жена сподели за болката, която изпитват тя и нейни приятелки заради смъртта на любимия и пишат в един форум, където се събират хората с подобни проблеми. Но вместо да им помага, настроението там е тягостно, болката си остава…Моя приятелка, оперирана от рак, също ми е споделяла как се събират хора с нейното заболяване, пишат по форуми и т. н , но лошото е, че се говори само за болката, мъката, отчаянието.
Това ме накара да се замисля и да вмъкна нова част към тази публикация:
Когато сте изстрадали болката и сте приели случилото се, престанете да мислите и обсъждате само това. Нали вече сте го приели? То вече е факт. Хубаво е да споделяте , особено с човек, които би ви разбрал, но не превръщайте общуването в постоянно оплакване, мърморене и забиване все по-надълбоко в мъка. Вечните коментари от рода на: “колко е зле, не мога да живея без него/нея, няма смисъл” и вайкането, че не можете да върнете времето е отново неприемане. Вие сами се затваряте в едно малко общество, където има само мъка и не се допуска радостта.
Как очаквате да изчезне болката, ако непрекъснато се съсредоточавате върху това колко ви боли? Как очаквате да видите радостта, като сте се вкопчили в страданието? Как очаквате да се почувствате по-силни, като непрекъснато казвате,че няма смисъл?
Променете отношението си - не гледайте на случилото се като на нещо трагично, ужасяващо. Мислете за хубавите моменти, когато сте били с този човек и бъдете благодарни за тях. Освен това аз смятам, че смъртта не е край, изчезване. Извън обозримото не означава извън живота. Норман Винсънт Пийл в книгата си “Силата на положителното мислене” говори за смъртта като за нещо прекрасно, преход към ново ниво:
“Прекарал съм твърде много време в разговори с хора, които са били на “прехода” и са хвърлили поглед отвъд - и всички те говорят за невиждана красота и покой, така че нямам никакви съмнения.”
Всеки има свой път. Пътят на човека, които си е отишъл е бил такъв, а сега може би е на друго място - по-добро и продължава своя път . А твоят път какъв е? Да страдаш ли? А нима той би искал това?
Огледайте се - верояно имате деца, приятели, роднини. Огдедайте се и вижте възможностите, които ви се предалагат, вижте пътищата, които могат да направят живота ви пълноценен и полезен. Може би това изпитание идва да ви научи нещо - да се справяте сам, от откриете своята сила и да дадете своя принос на света.
Има един откъс от “Как се каляваше стоманата”, който съм си записала и в трудни моменти си го припомням:
“А опита ли се да победиш тоя живот? Всичко ли направи, за да разкъсаш железния обръч?
Опитай се да живееш и тогава, когато животът става непоносим. Направи го полезен.”
* Започнете нещо ново - работа, бизнес, спорт. Намерете си хоби,
движете се , пътувайте, запознайте се с нови хора, говорете за това, което ви радва и ви носи удоволствие. Не зацикляйте на едно място - животът непрекъснато тече и се променя. Движението, промяната е живот. Влезте в него и вземете нещата в свои ръце. Силата е във Вас. Както казва Луиз Хей:
“Силата, която търсим “там навън” е същевременно вътре в нас и винаги ни е на разположеие, за да я използваме по положителни начини…Ние сме своя спасител, ние сме Силата , която сме търсили.”
