С ДОГОНИ СРЕЩУ ВОЕННА БАЗА НА САЩ

dogoni_m-angelovaДогоните, кротки морски бозайници, наричани още „морски крави”, тъй като се хранят с водорасли, поставиха Пентагона в неловко положение. Те не притежават величието на китовете, нито подвижността на делфините.

Макар да са защитен вид – всичко на всичко 80 000 в световния океан, никой не организира кампании за спасението им. В случая, обаче, догоните „получиха” главна роля в съпротивата на японците срещу договореното още през 2006 г. преместване база на САЩ от Футема в Хеноко, разположен на о. Окинава, южната част на Япония.

Водещата перка на догоните, достигащи дължина 3 м и тегло 1 тон, е с триъгълна форма и според легендата божествените принцеси на морското царство пътуват върху нея, за да навестят Човеците. Ако последните вършат лоши дела или се отнасят лошо с догоните, майката Природа им изпраща цунами. „Затова догоните трябва да бъдат защитавани и защото са вид на изчезване, и защото са дълбоко залегнали в митологията и вярванията на населението на Окинава”, казал секретарят на дружество за спасяване на животинския вид и общински съветник в Хеноко.

Предвидено е новата база на САЩ да се построи върху отвоювани от морето места, обградени от коралови рифове, където пасат 20-ина дугона По-голяма част от вида обитават крайбрежията на Австралия. При проучване терена на бъдещата военно-морска база в Хеноко специалистите се натъкнали на дугоните, които смятали за отдавна изчезнали от водите около Окинава. Присъствието им като митологични същества в хилядолетната японска култура и по-специално – в приказния фолклор, а също така и упоменаването им в списъка на Вашингтонската Конвенция за опазване на растения и животни от изчезване, дали основание на местна неправителствена организация да заведе съдебно дело в Сан Франсиско срещу Пентагона. Особено активни се оказали жените: „Мъжете ни навлизат опасно навътре в морето, за да не разрушат пасищата на догоните. Но ние живеем по места, където те пребивават в плитките води. Хората ежедневно късат връзките си с морето и божествата му и ние, жителите на Окинава, съзнаваме, че искаме от Природата вече прекалено много.”

Мариана Ангелова

Author: admin

Share This Post On