Ако това е смъртта, то аз зная Кой ме чака там

След като видят тялото си и обкръжаващата ги обстановка, някои преминават в друг напълно духовен свят.
d

Минавайки през първата фаза, те попадат във втората. Преходът към духовния свят някои описват като пътешествие в тъмно пространство, напомнящо тунел, в края на който те се озовават в област на извънземна светлина. Има една картина на Йеронимус Бош от XV век „Възкачване в Емпириан“, която описва подобно преминаване на душата през тунел. Сигурно и тогава това е било известно.

Ето две описания на това състояние:

„…Чух, когато лекарите ме обявиха за мъртъв, а в това време аз като че ли плувах в някакво тъмно пространство. Нямам думи, за да опиша това състояние. Изведнъж стана съвършено тъмно и в далечината се виждаше светлина. Тя беше много ярка, макар и в началото да ми се струваше твърде малка. Колкото повече се приближавах към нея, толкова повече тя се увеличаваше. Аз се носех към тази светлина и чувствувах, че от нея лъха доброта. Като християнин, аз си спомних думите на Христа: „Аз съм светлината на света“, и си помислих:

„Ако това е смъртта, то аз зная Кой ме чака там“.

„Аз знаех че умирам – разказва друг човек, и нищо не можех да направя за да им съобщя, тъй като никой не ме слушаше… Намирах се без съмнение извън тялото си, тъй като го виждах на операционната маса. Душата ми излезе от него. Почувствах се изгубен, но след това засия тази особена светлина. В началото беше бледа и мъждива, но после засия ярък лъч. Чувствах в него топлина. Светлината покриваше всичко, но не ми пречеше да виждам операционната, лекарите, сестрите и всичко останало. От начало аз не разбирах какво се случва, но след това един глас от светлината ме попита готов ли съм да умра. Той говореше подобно на човек, но нямаше никой. Именно Светлината задаваше въпроси…

Сега разбирам, че Той знаеше, че аз още не съм готов за смъртта, но като че ли ме проверяваше. От момента когато Светлината започна да говори, се почувствувах много добре; чувствах се в безопасност и чувствувах, че Той ме обича. Любовта, идваща от Светлината, беше невъобразима, неописуема (1, стр.63).

Всички, които са виждали и след това са се опитвали да опишат отвъдната Светлина, не са намирали подходящи думи. Онази Светлина е съвсем различна от тази, която познаваме.

„Това не беше светлина, а отсъствие на тъмнина, пълнота и съвършенство.

Тази светлина не създаваше сенки, не се виждаше, но беше навсякъде. Душата пребиваваше в светлината (5, стр. 66). Повечето хора свидетелстват за нея като за нравствено-добро същество, а не като за безлична енергия.

Религиозните хора приемат тази светлина за ангел или даже за Иисус Христос – във всеки случай за някой, който излъчва мир и любов. При срещата си със Светлината, хората не чуват членоразделна реч на някакъв конкретен език. Светлината беседва с тях чрез мислите им и всичко е толкова ясно, че е съвършено невъзможно да се скрие нещо от Нея.

Епископ Александър Милеант

pravoslavieto.com