Българският любовен Фън Шуй

Лияна Фероли
В етимологията на древното изкуство Фън Шуй е кодирано познание за произхода на неговите създатели. За тези, които са обитавали високите територии на днешен Иран, Афганистан, Пакистан и т.н. “Ригведа”, най-древният ведически сборник, включващ химни от предисторическо време, разказва за завладяването на нови територии от тези народи – Древна Индия, горното поречие на реките Инд и Ганг. По-късно в тези земи възникват империи като Партската, Бактрия /Балхара/, където със сигурност са живели древните българи.

Изкуството Фън Шуй в превод означава “Вятър и Вода, която се носи на облаци”. “Мъг-ла” е съществително от глагола “мъг” – изпускам, изтичам – за облак /и за човек от божествен произход/. Затова Вятър и Мъгла/Вода/ могат да се преведат и като “подвижен въздух и облак, който изтича, изпуска се”. Затова древното изкуство е отразявало полифоничността на света като свещенодействие, като почитане на бог Ваю/Вятър, Въздух/, който раздвижва и обновява всичко в него. От първостепенно значение в това тайнство вероятно са били богът на небето Танг-Ра, на Вятъра – Ваю и на облаците и дъждовете – Индра.

Затова

във Фън Шуй е много важно как се движи потокът на енергиите.

И ако той е по права линия, действа вредно, ако е плавен и обтичащ, тогава имаме успех, приходи и добро здраве.

Вятърът в това изкуство е свързан с чистотата – той издухва и отнася нечистотиите. Водата, Поройният Дъжд от Облаците пък ги измиват. В древността “Чист” е било равнозначно на “Светъл”, “Сияен”. Оттам и духовната чистота е свързвана със сиянието и светлината.

За древните българи Фън Шуй е бил начин за оцеляване, за живеене в хармония с природата и свещеното начало. А също и начин за пречистване. Предците ни са знаели, че трябва да познават истинското творческо знание за природните закони, както и да живеят в синхрон с тях. Те са познавали святото триединство на мъжкото начало – огънят на мъдростта, на женското начало – водата, утробата, и на духа – балансьорът, неутралния въздух.

Днес у нас още е запазен нарицателния израз – “вятър и мъгла”, макар и да му се придават повече негативни отсенки за отвлеченост, празна работа, разсеяност. А в него всъщност има дълбока мъдрост. Крие се най-добрият начин за обгръщане с фундаменталните енергии на водата. А чрез нея идва всичко светло на земята и пак чрез нея си отива обратно в Космоса. Тъй като огънят – “ли” /от китайски/ мъжката ин енергия подържа водата /”кан”/, женската ян-енергия я загрява да се изпари, да си сменят местата и да се съединят.

Този процес има еквивалент и в човека, нали той повтаря в малък модел /микрокосмос/ макрокосмическия вселенски принцип.

Главата е създадена от огъня, гърдите от въздуха, коремът от водата.

Затова и свещеното Божие име Йод Хе Вав Хе, според Кабала, обединява Йод – мъжката, бащината форма на Бог и Хе – първата майка, която ражда всичко в света /Шекина в юдаизма/. Чрез мистичния съюз /брак/ между Шекина и Бог се преодолява земното и то се издига към небесната светлина. А “половият акт” между положителните и отрицателните творчески сили са навсякъде във Вселената. На висше ниво той е извън физическото тяло, в духовното тяло между светлите енергии. Неговият истински аналог в човека е в мозъка му – между положителния полюс /епифизата/ и отрицателния полюс /хипофизата/. А таламусът подгрява процеса с енергия, директно получена от Северната звезда.

Затова всеки човек е живо въплъщение на енергията на звездите. И както всяка звезда е център в безкрайното пространство, така и

всеки мъж и всяка жена са паралелни аналози на звездите.

и също са център на безкрайността.

За този мистичен съюз между небето и земята говори още първа глава на Библията, където се казва: “И Духът Божий се носеше над водата… И Бог отдели водата, която е под твърдта, от водата, която е над твърдта”. Т.е., земята, осеяна с вода, Космическата невеста, Великата майка /Изида, Кибела, София/ се разтваря пред небето да бъде оплодена. Покана за такова космическо сливане има и в последната глава на Библията: “И Духът и невестата казват: Дойди! И който идва да каже: Дойди! И който е жаден, да дойде, и който желае, нека взема от водата на живота даром.”

Този мистичен процес се извършва от Светлината на Духа, която се отразява във водата. А висотата на Вечността непреходно се съединява с преходната материя, за да я оживи, одухотвори. Като лодка в езеро, направлявана от Небесния Лодкар. Като едно плуване в светлината на мистичните дълбини.

Древните ни предци са знаели, че животът е божествен и трябва непрекъснато да тече като вода, да оросява като мъгла, да се движи като облаците и да придобива все нови форми. Да няма застой, нали застоялата вода се заблатява, плесенясва, т.е. умира. Знаели са, че за да тече животът, той трябва да бъде чист и като по гладка повърхност от него да изтича мръсотията. Т.е. да бъде динамичен, да търси новото, обновлението чрез различни ситуации, подредби, съждения, модели.

Това е Фън Шуй, древното българско любовно изкуство.

Динамика, изградена върху някои природни съответствия, аналогии. А това е и надмогване на материалния свят и навлизане в субстанциалния /на енергиите/ и в есенциалния /на идеите/ свят.