ВОДАТА “СПОДЕЛЯ” НАШАТА БОЛКА И ЛЮБОВ

Много учени изследват свойствата на водата и все повече се убеждават, че тя е една необятна загадка. В последните години се заговори, че освен живителна сила водата има памет.

Свойството на водата да помни е изследвано за първи път от руските учени Дерягин и Чураев през 1971 г. Японският д-р Масару Емото е посветил дълги години от научната си кариера именно на водата. Български учени работят от 1996 г. по същата тема в Научноизследователския център по медицинска биофизика в София с ръководител Игнат Игнатов. Наши специалисти разглеждат свойствата на водата с оглед на промените при взаимодействие с лекарства, билки и хомеопатични вещества. Руският учен Станислав Зенин има защитена дисертация на тема “Паметта на водата” в Института по медикобиологични проблеми в Русия. Той нарича водата “вещество, което се намира в информационно-фазово състояние”. Изследователите установяват, че структурата на водата наподобява кристалчета, които приемат и предават информация.

Според някои теории водата не само притежава памет, но именно чрез нея въздейства на околния свят. Учените правят паралел между свойството й да запаметява и човешкия мозък, който в основата си е вода – около 90%.

След различни опити с вода изследователите стигат до любопитни изводи. Един от интересните експерименти е със светена вода. Смята се, че тя действа благотворно върху човека. Църквата препоръчва при къпане на новородените в чешмяна вода да се сипват по няколко капки светена в продължение на 40 дни. Твърди се, че светената вода чрез своята памет е приносител на божествените послания върху хората, влива положителна енергия у човека и е носител на благотворни енергийни полета. Изследователите са разгледали светената вода чисто научно, като са сравнили нейната структура с тази на обикновена вода от чешмата. Установили са, че

светената вода има молекули с красива и правилна форма, докато структурата на другата вода е напълно хаотична.

Според един от изводите водата се поддава на електромагнитна обработка и е способна да променя физическите си свойства в зависимост от цвета на предмети, с които е в близост. Водата “помни” веществата, с които си взаимодейства пряко.

Разпространени са твърденията, че хората чрез мислите си могат в по-голяма или по-малка степен да окажат дистанционно влияние върху водата, да променят нейната структура. Такива опити са правени с екстрасенси, като енергията на някои от тях действително променя структурата на водата. Така се стига до извода, че хората са в състояние да пренесат негативните си мисли върху безцветната течност, както и добрите си помисли и чувства. Под тяхно въздействие водата става или “мъртва”, или “жива”.

“Мъртвата” има по-ниска електропроводимост от “живата”, тя дори е в състояние да унищожи едноклетъчни организми.

Съществуват множество легенди, свързани с това влияние на човека. Една от тях е разказана от Нейл Кери, капитан на кораб на име “Лара”, претърпял корабокрушение през 1881 г. Капитанът разказва как заедно със спасените моряци достигат суша след 3 седмици плаване. Те били толкова жадни, че започнали да си представят как солената морска вода се превръща в сладка. Когато капитанът отпил с шепите си, с изненада открил, че водата наистина е сладка и дори е променила цвета си – от синя станала зелена.

Съществува мнение, че

водната структура на организма на човека е еднаква със структурата на водата на родното му място.

Затова силната връзка на всеки човек с родното място се дължи до голяма степен на водата. Легенда разказва за беден сирак, който нямал спомени нито за родната къща, нито за близките си. Когато минавал през една горичка близо до град Констанца, внезапно му се приискало да отпие от потока, който течал наблизо. Щом погълнал студената изворна вода, той си спомнил майка си, баща си и родната къща. По-късно разказвал на внуците си, че именно тази вода е върнала паметта му.

Истината е, че по света няма вода, която да е еднаква с друга. Може би е различна, защото изсмуква и закодира информацията и енергията на мястото, през което тече. Често в народните приказки се разказва за вълшебната сила на “живата” вода, която спасява и пречиства, разрушава злата сила и лошата магия. Вероятно тази жива вода не е нищо друго, освен чиста изворна вода, носеща облагородяващата енергия на земята, от която извира, онази вода, която не е замърсена от човешката цивилизация. Може би е вярно, че водата има способността да поглъща не само физическите замърсители, но и духовните – злоба, агресия, ненавист, омраза… От друга страна, единствено водата се среща в три агрегатни състояния. Преминавайки от едно в друго, тя всъщност се пречиства.

А размразената пролетна вода притежава необикновена сила.

Затова и дивите животни и птици всяка пролет пият от нея и по този начин се зареждат с нова енергия.

Според д-р Масару Емото водата отваря врати към друго измерение на битието. И ако думите, както казва той, са изява на душата, то душата притежава уникалната сила да въздейства на водата, която е неизменна част от живата природа. Тя е самият живот. Историята на водата, казва Емото, се предава от всяка отделна клетка, за да обхване целия Космос. И ако има сила, която помни историята на човечеството, то нейното име е Вода.
Румяна Тодорова