ГЕНИТЕ НИ КАРАТ ДА РИСКУВАМЕ

Световната криза катализира научни изследвания в области, които доскоро не можехме да си представим. Такава е невроикономиката – пресечна точка в достиженията на когнитивните науки и тези на икономическите.

Особено актуален е, напр., въпросът, как влияе емоционалното състояние на индивида при вземане решения за влагане на пари; в т.ч., как да ги вложи, какво да купи или не, доколко да рискува, докъде да „разпростре чергата на потреблението си”. Логично е да се стигне до търсене на генетично заложени фактори, до „генна икономика”. Изследване, публикувано през м. март т.г. в Plo S ONE показва, че хора, носители на определени генетични комбинации, са по-склонни от други да поемат финансови рискове. Учени от Северозападния университет в САЩ се занимали с реакциите на заможни студенти при два вида финансови операции – „рисковани” и „обикновени”. Участниците в опита знаели предварително дела на ползата от дейностите, към които щели да насочат парите си: 3% – при инвестиране без риск, 20% – рисково, но успешно завършващо влагане, и – 10% – рисково, ала с провал, начинание. Анализирани били изборът на участващите в експеримента и слюнката им. Учените дошли до извода за връзка между поемане на финансов риск и… генетика! Въвлечени в поведението се оказали два гена – единият, регулиращ невротрансмисията на допамина, а другият – тази на серотонина.

Изводът, който предстои да бъде повторно проверен, е, че нашето отношение към сделки, финансови и икономически „авантюри” е повлияно от генетичното наследство. Може да дойде ден, когато директорите на компании да искат от своите съветници по инвестиране да им представят не дипломите си от престижни университети, а генетичния профил. Впрочем, историята на финансовото дело и на индустриалното предприемачество е потвърдила „смущаващото” заключение на науката: ние знаем за цели родове, занимавали (и занимаващи се) се успешно столетия с банкерство – Рокфелерови, Ротшилдовци, или с крупни промишлени нововъведения – фамилия Карнеги, напр. Подобна приемственост, не само следвайки формално традицията, наблюдаваме в имперските родове на Изтока (Япония, Китай преди години). Нашата поговорка „Кръвта вода не става”, вероятно, има и скрита страна: наред с утвърждаване взаимопомощта и връзките във фамилните клонове тя е напомняне за вътрешно предразположение към поемане пътя на родителя.

Мариана Ангелова

(по материали от чуждия печат)