Десетте най-смъртоносни земетресения досега

Земетресението в Хаити, което се случи на 12 януари т.г., не е нещо изключително, според Паскал Бертран и Жан-Пиер Вилот, изследователи в лабораторията по сеизмология към Института по физика на Земята, Париж. Ако трусът бе толкова унищожителен, то е заради несъобразената конструкция на сградите, инфраструктурата и организацията за реагиране в случаи на природни бедствия. Това мнение се доближава до казаното в доклад на министъра на Вътрешните работи на Хаити още през 2001 г., когато той отбелязва, че южната част на о. Еспаньола /име, дадено му още от Колумб/, където се намира и Порт-о-Пренс, лежи върху разлома Енрикильо – Пантен Гардан. По думите му, дългият период на сеизмична „тишина” вероятно се е оказал период на натрупване на енергия. „Това положение – казва министърът – създава условия за „отключване” на сеизмично явление от голям мащаб – 7,5 или повече по скалата на Рихтер. От US Geological Survey /USGS/ смятат, че епицентърът на труса е именно споменатия преди 9 години разлом.

Разтрисанията на земната кора със сила 7 по Рихтер са относително чести. През последните 20-ина години са се случили десетки трусове със същата, а и по-висока степен. В Перу, гр. Арекипа /юни, 2001/, в югоизточната част на Лима (август, 2005), по протежение на Суматра (март, 2005), те даже надминаха 8-ма степен. Пак в Суматра (декември, 2004) земетресението от 9-та степен бе последвано от цунами. Всяка година в населени места се отбелязват средно 1-2 сеизмични колебания със сила 7. Що се отнася до такива със 6 или малко над 6, те наброяват над 150 за година.

На геофизиците са известни рисковите зони по планетата. Някои земетресения стават и в средните части на тектоничните плочи /плаки/, далеч от краищата им. Но най-опустошителни са именно онези, протичащи на границите между плочите. „В местата, където плаките се наслагват една върху друга, деформациите на твърдата скална маса освобождават огромно количество енергия”, смятат геофизиците.

Под заплаха живеят: Изтокът на САЩ, Централна и Латинска Америка, Западна Япония, Тайван, Филипините, Индонезия, Папуа – Нова Гвинея.

В опасност попадат и държавите около евентуални приплъзвания на тектонични плочи между Азия, Евразия, Индия, т.е., страните около Средиземно море, регионът на Пакистан, Афганистан, Средна Азия, Северна Индия, Северен Китай; както и Антилите и Карибските държави, „настанили” се върху вулканични образувания, възникнали преди милиони години.

Тектоничната дейност на плочите се разгръща по свой, вътрешен, механизъм. Не всички приплъзвания или разломи /когато плочите се разминават в обратни посоки/ се извършват по един и същ начин. Понякога тектоничните „аномалии” остават „притихнали” в продължение на десетки и стотици години, но затова пък рядко ставащите „скъсвания” са много по-разрушителни”, установили специалистите.

Върху подобни естествени „дефекти” на земната кора живеят милиони хора и затова те са обект на специално наблюдение, например, разломът Сан Андреас в Калифорния, който минава през Сан Франсиско и Лос Анджелис. Тази тектонична конфигурация от три сектора с участие на тихоокеанската и североамериканската плаки е „замряла” от 1957 г. и затишието кара учените и населението да живеят в страх от повторение на историческото земетресение от 1906 г. – най-унищожителното. Вероятността това да се случи, е твърде висока.

И южната ни съседка Турция няма как да е спокойна –

трусовете в Измит и Дюшче /1999/ са свързани с процеси в северо-анадолския разлом. Един от неговите сегменти се намира на по-малко от 20 км. от Истанбул. Макар, че не е дал никакъв признак „за живот” през целия 20-ти век, компютърните модели оценяват риска в отношение 2:3.

Япония също е в „червения” списък. Токио се готви свръхсериозно за най-лошото – природно бедствие от ранга на земетресението през 1923 г./142 000 жертви /. Чили, Ливан, Северозападен Китай също са нащрек. Близките до Хаити

Мартиника и Гваделупа, твърдят геофизиците, са даже по-уязвими от Хаити.

Ние, човеците, забравяме, че живеем върху кълбо, чиято вътрешност е разтопен метал – течност, със завихряния, с изменчиво магнитно поле при накланяне на една или друга страна. Част от космоса, и нашия роден дом – Земята – е подвластен на енергийните полета, създавани от други небесни тела. Затова пишем Природа с главна буква. Ето и един парадокс: ние, всезнайковците – съвременници на 21-ви век, сме по-слабо свързани с Природата от, да кажем, аборигените – те разчитат „говора” й. Туземците, живеещи на островите Андаман и Никобар (Индийски океан), успели да се спасят от цунами, предизвикано от земетръс, благодарение на вътрешно „разшифроване” посланията на околната среда. В.Р. Рао, директор на Инспекцията по антропология в Индия, дава следния пример: Племената харва, онхе, шомпен, сентееналес и андамани усетили задаващото се бедствие по песента на птиците и промяната в поведението на морските животни. Отправили се навътре в горите и така избегнали смъртта, застигнала крайбрежните жители.

Още по-необикновени са разказите на гледачи на слонове в Тайланд. Макар и използвани за атракция, животните не са загубили способността си да долавят задаващи се природни удари. При първия трус, останал незабелязан от хората, те почнали да тръбят особено – най-напред тихо, после по-силно: звук, който местните наричат „плач”. След кратко успокоение слоновете побягнали към близките възвишения. Други, намиращи се в обора, скъсали веригите и също се насочили към високото. След отминаване на кризата хората, които последвали бягството на хоботестите, установили, че равнището, на което спрели, е малко над придошлите води. В тази най-страшна /преди сегашната в Хаити / катастрофа хората за път видели как от очите на слоновете се стичат сълзи – те плачели.