ЗА КАКВО МИСЛЯТ И КАКВО ГОВОРЯТ ХОРАТА ПРЕД ПРАГА НА СМЪРТТА?

Много от нас през живота си се замислят какво е чувството преди смъртта… А на никого не е дадено да знае. Гениите като Менделеев получават велики прозрения на сън, а много велики писатели не просто предчувстват, но в произведенията си даже предугаждат атмосферата и обстоятелствата на собствената си смърт.

Представяме ви предсмъртните думи на някои известни хора, както и обяснението на Генадий Порошенко – учен, доктор на биологическите науки в Руската академия на медицинските науки.

КАКВО КАЗВАТ НА ТРЪГВАНЕ?

Шотландският историк Томас Карлайл: “Ето каква била смъртта”.

Композиторът Едуард Григ: “Е, щом е неизбежно…”

Бащата на диалектиката Фридрих Хегел: “Само един човек ме разбра в целия ми живот и то погрешно”.

Мария Антоанета била съвършено спокойна и пред ешафода настъпила палача си по крака, след което казала: “Извинете мосю, направих го без да искам…”

Римският император Нерон: “Какъв велик артист умира!”

Умирайки, Балзак си спомнил за един от героите в своите разкази – опитният лекар Бианшон: “Той ще ме спаси…”

Философът Имануил Кант казал: “Това е добре”.

Хенрих Ибсен: “Напротив!”

ПИСАТЕЛИТЕ ЗНАЯТ ПРЕДВАРИТЕЛНО…

Последните думи на Иван Тургенев били доста странни: “Прощавайте, мои мили…”
До постелята му нямало роднини – независимо от няколкото преживени любовни романа, писателят така и не се оженил и прекарал живота си в двусмислената роля на верен приятел на Полин Виардо. Смъртта, както и целият живот на Тургенев, според собственото му признание, го “приютили на края на чуждото гнездо”. По това авторовата смърт прилича на смъртта на знаменития му гелой Евгени Базаров. И двамата са изпроводени в отдвъдния свят от горещата любов на никога непринадлежащата жена.

Ф. М. Достоевски се събудил в утрото на 28 януари 1881 г. с ясното съзнание, че това е последният ден в неговия живот. Той мълчаливо изчакал да се събуди съпругата му Анна Григориевна, за да й го каже. Тя, разбира се, не му повярвала, тъй като предишната вечер той се чувствал добре. Но Достоевски настоял да извикат свещеник. Взел последно причастие, изповядал се и малко след това починал.

Когато умрял старецът Зосим – един от ключовите персонажи в романа “Братя Карамазови”, приятелите му били поразени, тъй като били убедени, че здравето му се е подобрило. Старцетъ почувствал приближаващата смърт и смирено я послещнал: “Той склони глава и също като в радостен възторг, целуна земята и молейки се, тихо и радостно предаде душата си на Бога”.
Антон Павлович Чехов починал в нощта на 2 юли 1904 г. в немския курорт Баденвайлер. Немският лекар установил, че смъртта вече е “кацнала” на плещите на Чехов. Според древната медицинска немска традиция лекар, който е поставил на свой колега смъртна диагноза, черпи умиращия с шампанско. Антон Павлович казал на немски: “Аз умирам”, и изпил до дъно чаша шампанско. Съпругата на писателя Олга Леонардовна по-късно пише, че “страшната тишина” на нощта, в която починал Чехов, била нарушена само от “огромна черна нощна пеперуда, която мъчително се биела о горящите нощни лампи и кръжила из стаята”.

А ето и героят на Чехов – Лопахин, който купил вишневата градина и решил да изсече дърветата до корен, предложил на дворянката Раневская, за която загубата на родното гнездо е равна на смърт, да полеят покупката с чаша шампанско. На финала на пиесата в тишината се чувало “как далече в градината брадвите удрят по дърветата”.
МНЕНИЕТО НА ЕКСПЕРТА

Генадий Порошенко, доктор на биологическите науки казва, че нашите души остават в ноосферата. Ето и неговият коментар:

“Мисля, че дори и най-малката духовна частица на човека остава жива и след смъртта. Казват, че душата на починалия човек отива в ада или в рая, в зависимост от неговите постъпки на земята. Аз обаче не разбирам какво е “рай” и с какво той се отличава от “ада”. Доколкото съм наясно, православната църква определя ада като място, лишено от присъствието на Бога, а раят е мястото на Бога.
Най-близо до отговора на този въпрос, може би е Вернадский. Впрочем, той дотигнал до теорията за ноосферата когато бил болен от петнист тиф. Според него нематериалната част от човека след физическата смърт се влива в т. нар. ноосфера. Понякога ноосферата се проявява и при живи хора. Аз не мога да кажа, че нашите мисли се раждат в нас самите, някои неща се привнасят от вън…
трудно е да се каже доколко писателите са предчувствали обстоятелствата около своято собствена смърт. Но… Когато завършвах пет курс в Медицинския институт, ми се случи нещастие. Получих сериозна черепно-мозъчна травма. 21 дни бях в безсъзнание. След като оздравях, аз веднага открих, че съм придобил необикновена способност – можех да чета чужди мисли и да предсказвам някои събития.
”Материалното” в моя случай бе физическата травма, която повлия на “идеалното” – моите способности и характер. Но и “идеалното” влияе на “материалното”. Съществува редица духовни практики, като йогата например, с чиято помощ съзнанието може да промени нещо в организма – например рани по кожата.

Какво обаче се случва със съзнанието точно преди смъртта, боя се, ще остане тайна и то за дълго време…

Превод от руски Анна Димитрова