Идва пришествието на Човека

Кундалини – път към безсмъртието
Духовният ритъм се създава в покоя на равновесието
Още от дълбока древност са правени наблюдения и проучвания върху начините на циркулирането на енергията в човешкото тяло. Древният човек в лицето на шамана е имал магически инструменти, с които изучавал вътрешния си свят и така въздействал върху външния. Шаманизмът дал основата на всички останали мистични и езотерични системи, между които Кабала, Даоска йога, Тантра и много други. Повечето от тях се занимавали с укрепване, хармонизиране и увеличаване на енергията Ци /Кундалини, Абсолют/ в тялото, както и с трансформирането й в нова форма. С различни медитативни техники се постигало така желаното обединяване на Божията искра в човека с нейния Източник. Този вътрешен свещен огън довеждал човека до истинско себеосъществяване, като населявал съзнанието му със златната същност на просветлението.

Мъдростта на египтяните обяснявала този процес с хармонизиране на минаващата по пътеката Джед на гръбначния стълб енергия с духовния образ на висшата човешка същност /небесната душа Ба/. С осъществяването на този свещен брак се вливала енергия и във второто, светлинното тяло Ка. Така то се възпламенявало и се създавало златното одеяние, наметалото, чрез което се сътворявало безсмъртното тяло.

Даосите пък вярвали, че когато човешкият зародиш е все още в утробата, той получава през пъпната връв специален вид предрождена енергия Ци, която циркулира свободно по 32-та енергийни меридиана.Това подържало зародиша в съвършено равновесие и здраве. Но след раждането, в резултат на неправилен живот, постепенно енергийните маршрути се запушвали и това водело до дисбаланси, болести, старост и смърт. Затова първата цел на Даоската йога била, и все още е, възстановяване на пренталната /предрождена/ Ци с най-различни трансформиращи техники, като „Вътрешната усмивка”, „Шестте лечебни звука”, „Сливане на петте елемента” и др. Тя разглежда този процес като ново раждане, връщане към състоянието на първично съвършено равновесие. Така даосите създавали в главния си център /зад пъпа/ Дан Тиен на петте елемента, събиращ „огъня” на сърцето, „водата” на бъбреците, „дървото” на черния дроб, „метала” на белите дробове, „земята” на далака в истинска лаборатория за вътрешна алхимия.

През 90-те години на миналия век мистичната организация „Златна зора”, в която членувал и Алистър Кроули, обучавала своите ученици да се „изкачват” по десетте Сефирот от Дървото на Живота. На всяка следваща стъпка от ритуалите се уравновесявали различните аспекти на личността, асимилирала се двойствената природа на сексуалността. Окончателната цел била обединението с Божествената природа Кетер, където всичко съществува в състояние на необособено мъжко /Ян/ и женско /Ин/ начало.

Сред най-строго пазените в тайна даоски практики било използването на половата енергия за овладяването, контролирането и трансформирането на енергията Ци /Кундалини/. В „Тайните на Златното цвете” тази практика се наричала метод на обратния поток. Даосите открили, че задържането и обръщането на сексуалната енергия, наричана от тях Дзин, имало укрепващ и подмладяващ ефект върху тялото.

В редица култури още от древността жриците в храмовете изпълнявали свещени ритуали с помощта на сексуалните огньове на пречистването. Те имали за свой символ змията и работели под ръководството на богини като Изида, Ищар, Кали. Били обучени в тази, така наречена змийска енергия, която протича по един централен и два странични канала в гръбначния стълб, активира се от акта на единението и свързва чакрите в една взаимнозависима верига. С правилното използване на тази свещена енергия чрез специални дихателни техники за контрол те създавали добро съотношение между физическото и духовното тяло и така се превръщали в огнени съдове за пречистване на всяка душа, докоснала се до тях. Със своята дъгоцветна аура жриците се превръщали в мултиизмерна стълба към световете, позволяваща на свързаните с тях да повишат честотите на съзнанието си и така да се свържат с истинската си сакрална същност. Храмовите девици били обучени и да изгарят всички предишни връзки на своите партньори с фалшивите им същности, за да могат да се изкачват по стълбата на змийската енергия и да застават лице в лице със собствената си вечна природа.

В по-голямата си част владеенето на сексуалните тайни е било насочено към обогатяването на живота със свещен характер. Разбира се, често се е стигало и до злоупотребяване с тази сила. За еврейските кабалисти, обаче, чрез светостта на половата енергия мъжът и жената се свързвали в единството на тяхното битие, което е образ и повторение на свещения съюз горе в небето. И именно за това единство трябвало да мислят мъжът и жената по време на половия акт и особено в момента на оргазъм.

За осъществяването на тази цел евреите притежавали цяла система от учения, определени правила и практики, които са описани в „Зохар”/един от основните текстове на езотеричната доктрина на юдаизма Кабала, другият е Сефир Йецира/. В „Зохар”/ч.І.49б, 50а/ се казва, че мъжът трябва непрекъснато да е свързан с жената, т.е. да се превърне в мъж и жена и да свърже в едно сърцето, ума и духа си. А по време на акта жената да изтегля Шекина, женската форма на Бога, надолу в себе си, за да може мъжът да усеща, че се съединява с женското Божествено присъствие, че е ощастливен от две жени – от небесната и земната. И доставяйки удоволствие на жена си, да знае, че доставя радост и на Шекина. Както и да осъзнава, че така съдейства за разпространението на мира в света. Дори неудовлетворяването на партньорката му се смятало за грях, тъй като така отнемал честта и на Шекина, която имала грижата да гарантира свята душа за бъдещето му дете. Така всъщност, мъжът сключвал договора на благословението, наричан Договор на Светия, според който изпълнявал религиозното задължение на съпружески секс в сабат /събота/ в присъствието на Шекина.

Западните кабалисти били много по-либерални в осигуряването на сексуалната си енергия, изхождайки от различните потребности от нея при различните хора. Сексуалният магьосник Алистър Кроули използвал тази енергия с много партньори от двата пола. Той вярвал, че „всеки мъж и всяка жена са „Звезда” и те притежават нейната жизнена сила, наречена от даосите Ци. Даоските адепти също се възползвали от нея, за да я увеличат, да я балансират чрез женската енергия, която е по-близо по дух до силите на природата. И обратно, жената-адепт пък абсорбирала мъжката /небесна/ енергия Ян, за да постигне равновесие на своята земна енергия Ин.

Кабалистите препоръчвали в момента на оргазъм да се използва силата на заклинанието и концентрацията върху желаната промяна, като например спиране на цигарите, оздравяване, отслабване и др. Моралният тон на сексуалната магия бил ограничен единствено от съвестта на практикуващия.

Даосите също практикували подобна сексуална магия. Мъжът и жената осъществяват полови контакти в продължение на шест последователни дни /или нощи/, но мъжът не еякулира. На седмия ден двамата се концентрират върху желания резултат и мъжът еякулира.

Даосите издигат сексуалните тайни в упражнението „Кан и Ли” до невиждани висоти, превръщайки ги в истински алхимичен процес. В него енергията се превръща в нов вид и тя обновява ума и тялото. Това са упражнения на Просветлението, нещо като сношение със самия себе си – най-великият сексуален секрет за действителното преживяване на мъжката и женската енергия в тяло, въвлечено в полово сношение. Дори накрая то можело да бъде изживяно извън физиката в безсмъртното Духовно тяло, което по този начин се изпраща да пътува и да среща водачи в горните светове. Чист шаманизъм, който е възможен само с помощта на опитен учител по Даоска Вътрешна Алхимия, който учи чрез специални практики на секс със самия себе си, при който енергията се изтегля от епифизата и се смесва в Дан Тиен на слънчевия сплит със сексуалната енергия, извлечена от половите органи. Това създавало несравнимо с нищо екстатично чувство в тялото и най-вече в Кристалния дворец /Небесното сърце или Философския камък в Западната алхимия/ под върха на главата, областта в мозъка, включваща хипофизата, епифизата и таламуса.

При това сливане на небето и земята, всъщност, се осъществявало сношение в мозъка, в което епифизата играе ролята на доведен до оргазъм мъжки полов орган от трептенията на хипофизата, действаща като женски полов орган. Докато таламусът /жлезата, свързана директно със Северната звезда/действала като подгряващ и възпламеняващ котел.

Алистър Кроули нарича този звезден космически акт „разкриване на небесната компания”, в която практикуващият осъзнавал, че всяка негова клетка е център в безкрайното пространство, така както и всяка звезда е такъв център. Това възможно идентифициране на Аз-а с центъра на Вселената Кроули извежда в „Книгата на закона”, която му била продиктувана от безплътното същество Айвас в три последователни нощи /8, 9 и 10 април 1904 г./ по време на неговия меден месец с жена му Роуз в Кайро. С тази книга на звездната магия се ражда нова сексуална ера за човечеството. Образно тази картина е изобразена от Франц Бардон в „Инициация в херметичната наука” в така наречената от него първа карта на Таро. Над короната на нейната глава има прозрачно кълбо, в което небесният мъж /Великият Отец, Хохма/ и небесната жена /висшата Шекина, Бина/ извършват полов акт, който символизира и повтаря творческия акт във Вселената, въпреки че е много трудно да се опише или нарисува, защото възприемащото го висше съзнание стои много над способностите на интелекта.

За разлика от повечето западни религии, индуизмът никога не е потискал чувствените наслади, тъй като винаги е разглеждал човешкото тяло като интегрална съставна част на човека, а не като отделено от душата. Затова индуистът се стреми към реализация на цялото си същество, включващо и духа, и тялото. Индуизмът дори развива едно направление – средновековният тантризъм, където просветлението се търси в дълбокото изживяване на плътската любов. В него „всеки е едновременно и двамата”. „Доброто” и „злото”, „мъжкото” и „женското”, „това” и „онова” престават да бъдат противоположности. И главната цел на източните практики е създаването на динамично равновесие между тези относителни полюси. А, според Лаодзъ, напълно реализираното човешко същество е това, което „знае мъжкото и все пак се придържа към женското”. Така се стига и до така нужния покой в динамичното равновесие на вечното движение във Вселената, в резултат на който се ражда духовният ритъм, този, който владее небето и земята.