КОМПЮТЪРНИ СИМУЛАЦИИ ПРЕДСКАЗВАТ ЩЕТИТЕ ОТ ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ

ertqОт тъмносиньото на океанското дъно до тюркоазеното на Южните морета, през синкаво-зеленото на реките или снежносиньото на ледниците и айсбергите – синият цвят е преобладаващ 2/3 върху нашата планета, наречена неслучайно „синьото бижу“ на Слънчевата система. След него се появило жълтото, зеленото – Земята е единствената между посестримите си около общото светило със зелена наметка. А между 410 и 355 милиона години назад избухнало червеното и оранжевото – от окисление на желязосъдържащи скали. Но как е изглеждала Земята в часа на раждането си преди 4,55 милиарда години…? Палитрата на Великия художник – Природата – й дала само черно и графитеносиво: едно завихрено прахообразно кълбо, изцяло минерално и абсолютно негостоприемно. Бомбардирана от астероиди, затопляна отвътре вследствие разпада на радиоактивните елементи, деформираща се от гравитационните сили, планетата ни предлагала само апокалиптични пейзажи на клокочещи от магма океани. След 500 милиона години от Началото настъпила първата метаморфоза: най-тежките елементи – желязо и никел – потъват в ядрото й, а най-леките – силиций и алуминий, излизат на повърхността й и се втвърдяват; тънката корица бива постоянно разтрисана и се пропуква лесно. „Огън и жупел“ се сипят, а днешното „бижу“ е преобладаващо сиво-черно. Преди 3,9 милиарда години ерозията и земетръсите, а те съпровождат неизменно формирането на планетата, бавно скулптурират континентите; разбира се не такива, каквито ги знаем днес.
Атмосферата, съставена предимно от водни пари и въглероден двуокис, донесени от астероидите, студенее. Кондензираната вода пада – истински потоп.

Промените, през които преминава планетата, са в теориите и компютърните симулации на геофизиците – една безкрайна и постоянно допълвана история в необозримо време; „заключена на живо“ – все още във вътрешността на кълбото ни. И напомняща за себе си чрез най-жестоки трагедии, последната – от тази година. Други – ежедневни или ежегодишни, по-малко страшни, са и по-слабо известни. Малцина знаят, че 3,8-милионният Лос Анджелис е разтърсван ежегодно от по 60 труса, регистрирани от уредите, но неуловими от човека. Средно един път на десетина години той е яко разлюляван.

Повърхността на земното кълбо е разломена на 12 тектонични плаки, които „плават“ върху вискозната магма.

Специално Калифорния се намира в зоната на Североамериканската тектонична плака и тази на Тихия океан. Те се хлъзгат едно спрямо друго – т. нар. разлом Сан Андреас. Тикат ги – на север и на юг, две подводни вулканично активни вериги-гръбнаци.

Най-употребяваната за градиране силата на трусовете е Скалата на Рихтер. Стъпалата й се определят от количеството отделена енергия. Енергийният еквивалент, напр. на земетресение с магнитуд 9 са 33 000 ядрени експлозии; бомбата над Хирошима е отделила енергия, колкото трус със сила 6, а торнадата съответстват енергийно на степен 4; една антипехотна мина – на степен 2, а 1 кг експлозив – на магнитуд 1.

Поради нахождението им на земетръсен район в Лос Анджелис и близката Пасадена от години е съсредоточена активна научно-изследователска работа върху геологическото състояние на региона. Така специалистите предричат с вероятност за сбъдване 7:10 следващо – в периода 2003-2004 – голямо земетресение със сила 6,5, 30-1000 пъти по-мощно от онова през 1994.

В града на ангелите се намира Бюрото за кризисни ситуации, което поддържа постоянна връзка с Щаба на флотата, Администрациите на Държавата и града, полицията, пожарната и пр. Направени са разработки на непредвидени ситуации, в т. ч. и софтуерната програма Хазус (1999). Тя позволява чрез компютърна симулация да бъдат „разиграни“ щетите от земетресения. „Достатъчно е, казва Алфи Бланч, началник на Бюрото, да се въведат отделената енергия (степента по Рихтер) и координатите на огнището, броят на жителите в района и данните за устойчивост на сградите, за да получим картина на най-засегнатите зони. Така при компютърна симулация на земетръс с магнитуд 7,2, започнал в 17,00 ч. югозападно от центъра на града, той ще причини 1500 смъртни случая, 60 000 ранени и 287 000 без подслон като разруши и 1/3 от зданията, а камионите, превозващи отломките, наредени във върволица, биха покрили разстоянието от Земята до Луната.“

И все пак най-страшното за сеизмолозите остава хлътването на постройките заедно с обитателите. За да са сигурни, че зданията няма да завибрират в същата честота с почвата, инженерите са разработили задължителни норми за вида на строителните материали в зависимост от характера на почвата и дължината на сеизмичните вълни. От доста време в Лос Анджелис тухлите и обикновеният бетон са забранени; допуска се само армиран бетон. Оцелелите от бедствието през 1994 г. някогашни дървени къщи били задължително укрепени. Също и историческите паметници. Невероятен „ремонт“ претърпява и строеният в 1928 г. 138-метров небостъргач, седалище на кметството. Основите на 530-те носещи колони биват вдигнати върху амортисьори от многолистов пакет с редуване на специална стомана и каучук.

На всеки 20 км в Южна Калифорния са разположени сеизмографи – 350 броя. Свързани помежду си чрез ординатор, по високоскоростен интернет или радиовълни, те изпращат прихванатите трептения на почвата в свръхмощен процесор към Калифорнийския технологичен институт – Калтек, Пасадена. Информацията достига до там за 1.5 минути и се преработва; след още 5 минути е готова и изпратена до Кризисния щаб регионалната, т.нар. „чек“ карта на най-засегнатите места, километър по километър – безценно помагало за предприемане на действия.

Засега сеизмолозите не могат да предвиждат земетресенията. Те водят битка за спечелване на 30 секунди – колкото да предупредят населението за опасността.