КРАТКОСРОЧНА ПОЛИТИЧЕСКА ПРОГНОЗА

До края на месец ноември 2010 г. парите в държавата ще свършат. Ще бъде стопен финансовият резерв дори и под задължителния минимум (4,5 млрд. лв.). Сериозни затруднения ще се очертаят при изплащанията на пенсиите за месец декември 2010 г. Отново ще бъде спряно финансирането на болничните заведения, на университети и научни центрове, както и на други социални и държавни разплащания (включително връщането от държавата на ДДС).

Края на месец януари 2011 г. ще преживеем краткотрайна газова криза (в рамките на 4-7 дни по обективни причини). Спиралата на инфлацията ще набере скорост в следващите 7 месеца (от месец ноември 2010 г. до месец юли 2011 г.).

Ще се очертае сериозна конфронтация през месец февруари 2011 г. между двата основни икономически екипа, които съществуват в страната – този на финансовия министър Симеон Дянков (явяващ се лобист на интересите на Световната банка, които интереси се подкрепят и от Кристалина Георгиева) и експертния екип от икономисти на президента Георги Първанов, който ще се придържа към политиката и приоритетите на МВФ. Острият конфликт на интереси между двата екипа ще бъде провокиран от бързо нарастващия дефицит в икономиката на държавата, което ще доведе след себе си спешна необходимост от получаването на сериозна финансова инжекция за държавата отвън в периода месец февруари – месец април 2011 г. Под давлението на ЕС, в крайна сметка

ще се наложи сключването на ново спешно споразумение с МВФ при доста строги условия за страната,

което ще доведе до окончателното компрометиране на Дянков като финансов министър.

Като цяло

следващата финансова година ще е много по-тежка и лоша в сравнение с 2010 г.

Отново ще има нарастване на безработицата (до 12 %) и ще се заговори за реална опасност от налагане на различни санкции от Брюксел. В условията на тотален „батак”, премиерът ще инициира разпускане на Народното събрание

с цел провеждане на избори за Велико народно събрание. Така, под предлог да се използва предизборната обстановка в България и насрочените през 2011 г. други два регламентирани избора (местни и президентски), Борисов ще се опита да прокара и промени в Конституцията на РБ, залагайки на все още сравнително високия си личен рейтинг. По този начин Борисов цели:

1. Да избяга от отговорността за несправянето на неговия кабинет с управлението на страната;
2. Издигане на неговата лична кандидатура за президентските избори;
3. Разчитайки на евентуалния успех на тези „тройни” избори, смята да се опита да прокара промяна в Конституцията, касаеща увеличаване на правомощията на президентската институция – постепенно преминаване на РБ към президентска република.

В една част от намеренията си Борисов ще успее, а именно:

* Ще спечели процентно евентуалните „тройни” избори чрез ГЕРБ, но не с достатъчна преднина, за да успее да състави ново самостоятелно правителство.
* Ще спечели лична победа на президентските избори. Ще загуби обаче позиции в местното управление, особено в провинцията.

След разпускането на парламента след месец юни 2011 г. президентът ще инициира съставянето на нов кабинет с другите парламентарно представени партии, но на практика опитът ще е само формален и логично без успех. В следствие на тези събития ще бъде съставено с неговото съдействие служебно правителство за подготовката на нови парламентарни избори. Този служебен кабинет ще е изцяло съставен на експертна основа, без да се съблюдава при неговото формиране пропорционалност на представителност на отделните политически партии. Доводът за този нов подход ще бъде тежкото финансово и икономическо положение на страната към съответния момент. Този служебен кабинет ще бъде подкрепян и от ЕС. Така постепенно с печеливши позиции ще се окаже екипът от икономически експерти на президента Първанов, като по този начин реално ще се стартира и легитимира новият му политически проект. Този проект ще бъде печелившата формула на управление и след изборите.

Реално след една година България ще има експертно управление, подкрепяно и от Запад (от Брюксел), и от Изток (от Москва). Вероятността премиер на РБ да е жена е много голяма. Самият Георги Първанов след приключване на втория си президентски мандат ще продължи да участва активно в политическия живот на страната чрез своя политически проект, без обаче да има претенции към премиерски пост.

За свикване на Велико народно събрание Борисов ще има подкрепата на ПГ Атака, РЗС, Синята коалиция. След изборите обаче същите тези съюзници ще провалят намеренията му за превръщането на България в президентска република. Междувременно предстои оттеглянето на Ахмед Доган от активния политически живот и заминаването му в чужбина през 2011 г., където между впрочем са авоарите му – Обединените арабски емирства. Негов приемник ще бъде Лютви Местан. Той ще лансира в управлението на ДПС двама близнаци. Самият Ахмед Доган няма да бъде осъден за повдигнатите срещу него обвинения, заради страха на управниците ни от информацията, с която той разполага за политиците на прехода и за политиката на самия преход. ДПС ще се трансформира в либерален алианс по препоръка на Брюксел.

През 2011 г. ще се проведат избори и за нов патриарх и нов мюфтия.

В международен план

Световната финансова криза бе предизвикана в следствие на оттеглянето на финансовата и политическа подкрепа от страна на еврейската общност преди 3 години към САЩ и насочването й към Китай (на това се дължи икономическият и политическият разцвет на Китай). Повод за преориентирането на подкрепата на еврейската общност е арогантното и некадърно управление на Буш, както и демонстрираните претенции Америка да бъде световен жандарм и некоректната политика на САЩ по отношение на проблемите в Близкия изток и ивицата Газа.

Изместването на геополитическата световна ос към Русия и Китай се обяснява и със затоплянето на отношенията между двете държави, както и наличието на евтина работна ръка на територията на Китай. Не случайно зачестиха зле прикрити, „случайни”, граничещи с диверсия, проблеми в Русия (включително теракта на територията на самата Москва). Това недвусмислено говори за притеснението, обзело Вашингтон, от ясната тенденция за смяна на световния геополитически и икономически ред.

През есента на 2012 г., след поправки в закона, Путин отново ще бъде избран за президент, което ще доведе до сериозен обрат в много отношения.

До края на 2013 г. рублата постепенно ще се наложи като световна валутна единица

и ще бъде средството за разплащане между Русия и Китай. По този начин ще измести окончателно валутите долар и евро, които в стремежа си да стабилизират своите курсове, ще стигнат до паритет. Това ще бъде обаче закъсняла мярка и няма да спомогне за утвърждаване на позициите им.

Катя Писарова