Космически трагедии

Към края на 2002 година настъпи своеобразен възход за космическата програма на страните. Бяха минали цели петнадесет години без нито един смъртен случай в космическото пространство.

От последната трагедия – трагедията със совалката Челинджър бяха минали години, през които станцията Мир бе завършена, Хъбъл бе изведен, а руски и американски астронавти летяха заедно. Бе започнала конструкцията на Международната космическа станция – чудото на космическата епоха, с която човечеството щеше да започне новото хилядолетие.

Но обикновените хора не знаят почти нищо за това как се изстрелва космическа совалка. Те са незапознати с начина по който НАСА работи. Совалките, които винаги са били проблемни и са изисквали огромна поддръжка остаряха. Проблеми следваха програмата от самото начало, но през 2002 година се случи един интересен факт, който доведе до спирането на полетите на всички американски совалки. Бяха се появили пукнатини в горивните тръби на всички совалки – дори и на най-новата – Индевър.

Скоро след това НАСА обяви изненадващо, че планира да възобнови полетите в най-кратък срок от време. През лятото на 2002 година Рон Дитермор, мениджър на програмата на совалките в НАСА каза: „Ние планираме да възстановим полетите на совалките в най-кратък срок. Изследването на космическото пространство е свързано с постоянен риск, а нашата работа е да се справяме с проблемите по подходящ начин“.

Никой не можеше да предполага, че много скоро неговите думи щяха да бъдат изпитани по ужасяващ начин.

Развоят на събитията

До края на 2002 г. след проблемите, открити по совалките, бяха проведени още две мисии. В началото на 2003 година – на 16 януари трябваше да излети совалката Колумбия на експедиция различна от останалите, обозначена като STS-107.

Колумбия е първата и най-тежка совалка на НАСА. Тя е единствената совалка, която не е била използвана за конструкция на орбитални станции и не е летяла нито до Мир, нито до Международната космическа станция. Колумбия бе експлоатирана за друг тип мисии – например самостоятелни научни експедиции (които не са свързани с МКС) или поправки на Хъбъл. STS-107 бе мисия именно такава мисия – научна експедиция, като всички експерименти щяха да бъдат проведени на борда на совалката без скачване с МКС.

Няколко секунди преди изстрелването криогенните двигатели на Колумбия бяха запалени. На Т-минус 0 секунди бяха стартирани твърдогоривните ускорители, които дават необходимата тяга, за да могат да задвижат совалката в началните минути от полета. През това време нищо не може да се направи, дори и да настъпят събития, застрашаващи живота на астронавтите. Совалката няма системи за аварийно спасяване.

Но през тези първи минути нищо тревожно не се случи. Колумбия беше изстреляна и мисия STS-107 започна успешно. Най-голямата опасност бе отминала.

Но на видеото с висока резолюция, получено през нощта след изстрелването бе забелязано нещо интересно. На 81.9-тата секунда от полета част от корка е паднал от горивния резервоар и е ударил лявото крило на совалката. Подобни инциденти са се случвали и преди, но нито едно от тях не е застрашавало живота на астронавтите.

През времето на престоя в космоса нищо съществено не се е случило. Единствено отломки бяха забелязани в първите дни от мисията да се откъсват от тялото на совалката, но нищо от тези събития не е предполагало какво щеше да настъпи при навлизането обратно в атмосферата.

В 08:15 часа на 1 февруари командир Рик Хъзбанд изпълни стандартното запалване на двигателите за навлизане в атмосферата. Нямаше никакви проблеми при това запалване и совалката бе позиционирана за навлизането в атмосферата.

В 08:44 минути совалката вече навлезе в атмосферата. Няколко минути по-късно – в 08:48 часа „черната кутия“ на совалката ( Modular Auxiliary Data System ) записва нещо нередно. Сензор в лявото крило на совалката отчел по-висока температура от обичайното, но тази информация по принцип не се предава на Земята. Никой от наземните контролери не е знаел, че има проблем с Колумбия.

Към 08:53 часа наблюдателите от Земята забелязали първи отломки. През това време нито на борда на Колумбия, нито в залата на контролерите се е знаело нещо. Но в 08:54 часа директорът на полета е бил информиран, че четири хидравлични сензора са били „извън скалата“. Екипът по навлизането е започнал да обсъжда възникналата ситуация, но още нищо не е изглеждало като опасна ситуация.

В 08:59 часа директорът на полета получил още едно съобщение – няма отчитане на налягането в гумите от лявата страна. Директорът информирал КАПКОМ за да съобщят на екипажа на совалката за тези отчитания. КАПКОМ добавил също така, че не разбира последното изпратено съобщение от екипажа. От совалката отговарят: „Прието, ъх (бъ… останалата част от думата е отрязана)“. Това е последното съобщение от Колумбия и някъде тогава пристига последната телеметрична информация от совалката.

В 09:00 часа е имало наблюдения, които съобщават, че орбиталния апарат се разпада. Но в залата, където контролират полета не са знаели още нищо и докато загубата на сигнала е бил повод за тревога никой още не е предполагал, че хората от Колумбия са може би мъртви.

В 09:05 минути от резиденциите в северен Тексас докладвали силен гръм, пушек и отломки. В 09:12 часа след като чува, че совалката е започнала да се разпада директорът на полета заповядва да заключат вратите, да пратят спасителните екипи и да започнат стандартна процедура в такива случаи. На никой не бе позволено да влиза или напуска залата, а контролерите на полета е трябвало да запазят цялата информация от мисията за разследването.

Последствията

Катастрофата на совалката Колумбия имаше огромно влияние върху космическата програма на всички страни. Първо, тя се появи за да напомни, че космическите полети не са рутинна процедура както много хора бяха започнали да мислят. Второ, човек не е стъпвал на Луната или друго небесно тяло повече от тридесет години. Фактът, че големите научни открития в космоса се доставят не от пилотираните полети (които се провеждат само в околоземна орбита), а от безпилотните мисии (които са изпращани към планетите), катастрофата на Колумбия постави под въпрос смисъла от полети на хора в космоса. Трето, катастрофата на Колумбия извади пред обществото множество грешки, които НАСА е допускала в миналото.

Бъдещето

Скоро след катастрофата на Колумбия пилотираната програма на НАСА пое по нов път. Совалките ще бъдат експлоатирани до 2010 година след което цялата програма ще бъде спряна. Тогава е и крайния срок за завършването на Международната космическа станция. След това ще бъдат тествани нови ракети – Арес, които ще извеждат капсула от типа на корабите Аполо. Надеждата на човечеството е, че най-сетне ще има раздвижване в космическата програма и до 2020 година ще се върнем на Луната – за да останем там за по-дълго и да изградим възможност за мисия до Марс.

http://www.cosmos.1.bg/