ЛУНАТА ЛИ СЪЗДАДЕ ЗЕМЯТА ИЛИ ОБРАТНОТО?

moon-1Пенчо Бойчев

Както знаем от книга Битие 1:16. Луната е създадена през IV ден от сътворението. Две са били основните причини, за създаване на Луната:

1. Наближило времето, когато е трябвало да се завърши изграждането на човека по Божи образ и подобие. Земята предстояла да премине от огненотечна в твърда форма и се нуждаела от регулатор, който да забавя кристализацията на формите

2. Денонощието по това време било 3 часа. Понеже Земята била още в огнено състояние, не е имало ден и нощ. Но за в бъдеще ден и нощ по час и половина били недостатъчни за развитие на живота и скоростта на въртене трябвало да се намали. Затова е изхвърлена Луната, за да се намали скоростта на въртене и да се увеличи дължината на денонощието.

На всеки сто милиона години Слънчевата система пресича плоската подсистема на Галактиката. В това преминаване, което продължава няколко милиона години, масата на всяко небесно тяло поглъща космически прах и масата му нараства. С еднакъв коефициент на нарастване около 30% за всеки преход се увеличава масата на Слънце, Земя, планети и Луна. Увеличаване на масата два пъти, например, води до увеличаване на орбиталния радиус на трета степен или 8 пъти, докато линейната скорост на Луната намалява също два пъти. Така от разстоянието Земя-Луна днес може да се изчисли колко пъти е нарастнала масата на Луна и Земя и колко пъти се е намалила скоростта на Луната. На тази основа разработих методика, чрез която може да се изчисли масата на Земята и нейният радиус по време на откъсване на Луната. Този метод може да се използува и за други орбитални системи.

МЕТОД НА СКОРОСТНА ГРАФИКА

При откъсването си от Земята Луната е придобила първа космическа скорост, напускайки земния екватор. Оказа се, че съществува зависимост между масовото нарастване на Луна и Земя и разстоянието между тях

Първа космическа скорост на Земята при откъсване е била V’=V0 1 / K1/3, а V’=V0K е била орбитална скорост на Луната тогава. V0 1 е първа космическа скорост на Земята днес и V0 е скорост на Луната днес. В момента на откъсване тези две скорости са били равни. По този начин са изчислени скоростите от V1I до V5I. На графиката е показано нарастване на масите на Земя и Луна като непрекъснат процес, от отделяне на Луната до днес, в зависимост от масовия коефициент на нарастване К.

По закона V0′ / K1/3=V0 K, получен от пресичане на графиките, където V0′ е I космическа скорост на Земята днес, V0 е орбитална скорост на Луната и К е коефициент на нарастване, са изчислени коефициенти на нарастване на масата или съответно намаляване на скоростта на Луната и скоростта на откъсване.

Луната сега има орбитална скорост 1 км/с. С графиката се потвърждава възрастта на Луната, като пресечна точка на орбиталната й скорост с първа космическа скорост на Земята преди 500 милиона години. Земята се уплътнява и свива, Луната се отделя от нея, а праховите наноси след това я отдалечават необратимо. Линейната скорост на въртене на земния екватор тогава е била 4.71 км/с, което значи, че масите от тогава досега са нарастнали 4,71 пъти.

“Сегашните учени хора изнасят един интересен факт. Преди милиони години, преди 500 милиони години, именно от гледището на тези учени,

земята е била в разтопено състояние.

По-рядката материя е била на повърхността. Понеже земята тогава се е движила много бързо около своята ос, денят е бил три часа. Това, което сега изминава за 24 часа, тогава е изминавало за 3 часа. В това бързо движение на Земята Луната се е откъснала от нея и изхвръкнала, и се образувала сегашната месечина. Това е една научна теория за образуването на сегашната месечина…”*

Това е графика на I космическа скорост на Земята и скоростта на Луната.

Браузърът ви може да не поддържа показване на това изображение.

Наистина сега земният екватор се върти с линейна скорост около 500 метра за секунда. Тогава денонощието е било 8 пъти по-малко. Значи скоростта на екватора е била осем пъти по-голяма – това прави около 4 км/сек, при условие, че земният диаметър е същият. Обаче Земята тогава е била в огнено състояние, което предполага по-ниска плътност и малко по-голям радиус.

Посветените от източните школи гледат нещата по малко по-друг начин: Луната е по-стара от Земята и тя отделя Земята от себе си, което е въпрос на гледна точка. За това твърдение те имат някои основания:

1. Земята се намира в относителна лунно-стационарна орбита;

2. Луната създава приливни вълни върху Земята, а не обратно, защото общият център на тежестта се намира във вътрешността на Земята и на Луната вече няма океани

3. С отделяне на Луната в Лемурианската епоха, след грехопадението, Луната предава енергиите си на Земята и става източник и регулатор на живота.

От една страна масата на Луната е нараствала с растежа на масите на Слънчевата система. От друга страна Земята, като по-голямо тяло след потопа е изсмукала въздуха, водата и енергиите на Луната. От трета страна, Луната се отдалечава от Земята и това води до увеличаване на плътността й и намаляване на радиуса.

Последните научни изследвания потвърждават, че

Луната и Земята имат общ произход.

Макар издигнатата теория за експлозия вътре в Земята да е неприемлива, то данните от изследване на почвата са сериозен довод за общ произход.

“Оригинална хипотеза за произхода на Луната е предложена от кандидата на физико-математическите науки Владимир Аничкин от Института по хидродинамика от Сибирския отдел на РАН.

В статия, публикувана в ежедневника “Науката в Сибир”, В. Аничкин пише, че земният спътник е могъл да възникне в резултат на взрив вътре в Земята преди 4 млрд. години. От нашата планета се е откъснала и е била изхвърлена в околоземна орбита част от външната обвивка, с което всъщност се обяснява сходството в химическия състав на земната повърхност и Луната при липсата на лунно желязно ядро…

Теорията се потвърждава: Луната е парче от Земята! В декемврийския брой на списание “НЛО” от 2001 г. Г. Сиднева пише, че швейцарски учени отново изследвали образци от лунни почви и частично потвърдили резултатите, получени преди повече от 10 години. Спътникът на Земята има земен произход…

Неотдавна американски учени моделират на компютър тази катастрофа. Изследванията потвърждават общия произход на Луната и Земята. Както съобщават в научното списание “Science” швейцарсски учени – автори на нова методика (лазерно флуориране) за анализ на лунните скални маси, откриват в лунните проби изотопи на кислорода. Оказва се, че съвкупността от изотопи в лунната почва е абсолютно идентична със земните проби. По такъв начин се налага да признаем, че Земята и Луната се състоят от един и същ материал.

“Знаехме, че Земята и Луната притежават сходни качества – казва швейцарецът Уве Вихерт, ръководител изследване, – но не очаквахме, че ще съвпаднат напълно.” **

Планета, която няма ядро, не може да задържа атмосфера и обратно. Средната й плътност, според закона на Нютон сега е 3.34 тон/м3, както се изчислява за земната мантия.

Всички данни сочат, че Луната е кухо тяло без ядро:

“Известно е, че при излитането от Луната космическият кораб “Аполо – 15” изхвърля лунната си кабина. Тя пада на 72 км от мястото, където американските космонавти са монтирали сеизмограф. Той отбелязва предизвиканото от падането на кабината лунотресение, което продължава 55 минути?!

След като заобикалят нашия естествен спътник, астронавтите от кораба “Аполо-13” хвърлят на лунната повърхност третата степен на ракетата, която тежи около 12 тона. Тя пада на няколкостотин метра от американския сеизмограф, който фиксира трептение на лунната почва, продължило около… 4 часа?! И накрая екипажът на кораба “Аполо-14” хвърля на Луната кабината за кацане, след което тя продължава да се “вълнува” …около 2 часа.”

Очевидно Луната е кухо еластично кълбо с висока якост. Тези вибрации се регистрират при положение, че лунната гравитация е около 250 пъти по-слаба от земната, а не шест пъти, както пише в учебниците. При нарастване на масата на Луната, циклично е нарушавана цялостта на лунната кора, в посока на разширяване към външната за Земята невидима страна. В области, където се създава нова кора, повърхността е равна и тези области днес са наречени “морета”.

Луната е основно действащо лице при всички катастрофи

и промени на облика на нашата Земя. Върху обратната (невидима) страна действат относително статични космически сили, докато върху видимата страна са действали динамични земни сили, което многократно е водило до разкъсване на лунната кора от видимата страна. Всички планети в Слънчевата система имат външна обвивка и твърдо ядро. Луната, обаче, няма ядро. Защо?

Отговорът е прост: поради недостатъчна маса и размери. Ако архитектите на Луната бяха поставили ядро в кухата вътрешност при същата обща маса, Луната отдавна нямаше да съществува. При високите динамични натоварвания, които тя е принудена да изтърпява, ядрото би разбило външната черупка както пилето разчупва яйцето и би отлетяло навън.

Съществува механизъм за запазване на постоянно лице на Луната към Земята. Причината е в изместен център на тежестта навън от геометричния център. Подобно е положението на четирите големи спътници на Юпитер: Йо, Европа, Ганимед и Калисто. Те също са кухи тела, без ядро и също както нашата Луна се въртят с едно и също лице към Юпитер, защото са тегловно дебалансирани.

Възниква въпрос защо Луната е направена куха?

Отговорът е, за да се повиши гравитационната устойчивост, защото етерната гравитационна връзка между Земя и Луна е повърхностна.

Във връзка с приближаването на Нибиру към Слънцето и предстоящите промени на Земята, Луната представлява лост, чрез който се завърта земната черупка относно ядрото и се изместват полюсите. Обаче гравитационната връзка Луна-Земя е преобладаващо повърхностна и съществува опасност за откъсване на Луната от нейната орбита. Затова лунните жители и Управителите на Слънчевата система са взели мерки за подготовка и свиване диаметъра на Луната. Според шведския астроном Ян Швизман от 2002 г. до 2007 г. диаметърът на Луната е намален с повече от 515 километра. В същото време, за да се компенсира гравитационното привличане така, че да се запази разстоянието и периода на въртене на Луната е необходимо да се усили плътността на земното етерно поле на привличане и магнитното поле на отблъскване. Това се отчита от учените като увеличаване на сплеснатостта на Земята и намаляване на гравитацията около екватора, отчита се промяна в еталоните за килограм на екватора.

* Иди повикай мъжа си!

11. Неделна беседа от Учителя, държана на 1 декември 1935 г.

** Войцеховски А., “Загадките на Луната”, София, 2003 г., издателство “Литера Прима”, стр. 55