ЛУНАТА – МЕЖДУ НАУКАТА, ФАНТАСТИКАТА И МАГИЯТА НЕ ЗНАЕМ ПОЧТИ НИЩО ЗА ЛУНАТА

Мариана Ангелова
Наскоро в-к ”Льо Монд” публикува материал за глобалната криза, в който се отбелязва, че, освен другото, тя слага „край на мечтите ни за по-задълбочено опознаване на Луната.”
Президентът Обама обяви отлагането за неопределено време на проекта „Съзвездие”, предвиждащ за 2010 г. повторно посещение на земния ни спътник, преди „голямото пътуване” до Марс. 708-те милиарда долара за военни разходи и почти още толкова за спасяване на банковата система на САЩ „изяждат” средствата за разходки из Слънчевата система. Макар, както казва авторът, „да отидеш до Луната или на Марс, ще се окаже, май, по-лесно от усмиряването на хипернервозните световни финансови пазари”.
От незапомнени времена Луната е привличала вниманието на хората. Шумерите дали следното обяснение за възникването й: когато планетата Нибиру, именувана от вавилонците Мардук и с обратно въртене около оста си, нахлула в Слънчевата система, настъпили изменения в гравитационните полета и отместили орбитата на Тиамат – първоначалната Земя.
СТИГНАЛО СЕ ДО ГИГАНТСКИ ЕКСПЛОЗИИ И КОСМИЧЕСКИ КАТАСТРОФИ.
При втората обиколка на нашественика около Слънцето една от двете му луни от откъртила парче от Тиамат. Така се родили нашата Земя (Ки) и Луната (Кингу). Останалата част от Тиамат попаднала в астероидния пояс между Марс (Лахму) и Юпитер (Кашар). Древната звездна схема приема „пъпна връв” между Земята и спътника й – тясна взаимовръзка, която хилядолетия е занимавала учени, фантасти, магове, та даже и религии.
Легенди, поверия и доказани реалности се преплитат и придават на Луната тайнствено влияние върху земляните. В болниците, напр., – в частност психиатричните, и в затворите тя въздейства забележимо на обитателите им: констатация, потвърдена от полицаи, пожарникари, обслужващи „Бърза помощ”. При определени фази на Луната те установявали
УВЕЛИЧЕН БРОЙ НА ПЪТНИТЕ ПРОИЗШЕСТВИЯ, САМОУБИЙСТВАТА, ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА И ТЕЖКИТЕ ДЕПРЕСИИ.
На пълнолуние зачестявали ражданията. „Фигаровците” от фризьорските салони съвсем сериозно твърдят, че не насмогват с ножиците на клиентските искания в дни на пълния блясък на Луната – небесното тяло спомагало за бързия растеж на косата, при това – от най-добро качество. Преданията вменяват на „Луната и други следствия за човешкия род: бърз растеж на ноктите, нарушение на съня (сомнамбулизъм), нарастване на сексуалното желание. Далеч от приемането на всичко за 100% истина, лекари и учени търсят обяснение на някои от явленията, потвърдени и от практиката им. Известният парижки доктор Анри Пюже прави евентуална връзка между гравитационната сила на земния спътник, причина за приливите и отливите, с устройството на човешкото тяло, 60-80% от което е вода: 1/3 от нея – в клетките на кръвта, 2/3 – в кожата, органите и мозъка. Оставайки резервиран, той пише: „Макар да е сигурно, че мидите се отварят и затварят съобразно ритъма на приливите и отливите, от това не следва да видим всеобщо заключение”. Д-р Пюже споделя, че като млад лекар неведнъж се натъквал на факта
ПРИ ПЪЛНА ЛУНА ДА СЕ УДВОЯВАТ ДОЗИТЕ НА ПСИХИЧНО БОЛНИТЕ,
а ключовете на стаите им да се превъртат два пъти за предотвратяване на бягства, ставали неведнъж, именно, при пълнолуние. Що се отнася до зачестяващите тогава раждания, медиците отдават феномена на неуловима с уреди промяна в атмосферното налягане.
„Луната – тя е просто едно извинение за некадърния градинар, казвал основателят и шеф на кралската кухня във Версай. – Само невежеството кара човек да вярва, че някакъв си спътник с помага за родитбата на плодните дръвчета и зеленчуците”. Три века по-късно друг градинар Ив Беноа, убеден в ролята на Луната за развитието на растенията, прави опити и доказва правотата си. Всеки ден, в продължение на 1 месец, т.е., през 4-те фази на нощното светило, той и негови приятели засаждали еднакви грахови зърна и щателно измервали растежа им. Посадените 3 дни преди пълнолуние пониквали почти всички, развивали се най-добре и с най-обилна реколта. 20 години, сутрин, г-н Беноа консултирал календара на Мария Тюн. Както е известно, съществуват 3 основни вида календари: лунните, построени върху лунния месец с продължителност, варираща между 29 дни и 6 часа и 29 дни и 20 часа, лунно-слънчевите, вмъкващи за компенсация по един допълнителен месец на определен брой години, и слънчевите. Най-древни са лунните. Хилядолетия те обслужвали египтяните, китайците, хебрейците и арабите. И сега някои от тези общности ги ползват. Календарът на М. Тюн е съобразен с основните космически цикли и в зависимост от тях препоръчва съответната обработка на почвата. Това „космоземеделие”, почиващо и върху астрологията, дълго време владеело стопаните. Днес то е заменено от модерната агронаука, изобретила и въвела нейни средства за високи добиви. Дали Луната я няма на небето, дали сияе в пълен блясък, или сърпът й нараства, респективно – смалява се, и в кое съзвездие се намира в дадения момент, е вече само една допълнителна информация. Основни си остават грижите за земята.
В много краища на планетата, обаче, чудодейните свойства на Луната биват издигани в култ. Без съмнение, много от тях остават неизяснени. Затова и авторът на един от най-популярните специализирани трудове – „Светът на Луната” – Фр. Нил, го завършва с думите: „Хайде, нека бъдем по-скромни и да признаем голямото си незнание относно въздействието на Луната!”
ЛУНАТА – НАЧАЛЕН ТЛАСЪК ЗА НАУЧНАТА ФАНТАСТИКА В ЛИТЕРАТУРАТА И КИНОТО.
За разлика от Слънцето, Луната не изглеждала на човеците така недостижима и опасна. Още в Античността, към 180 г., гръцкият философ Луций от о.Самос за пръв път описва в своята „Достоверна история” посещение на хора на Луната и слага началото на фантастичната литература. Докато плавал през Гибралтарския проток, страхотна буря вдигнала един кораб и го отнесла на кръгъл остров, висящ в небето (Луната) при обитателите му – селенитите, народ със странни обичаи. Царят им върнал земляните обратно. 25 години след откриването на телескопа от Галилей, който наблюдавал спътника ни и даже нарисувал карта на видимата му страна, астрономът Йохан Кеплер публикува (1634 г.) разказ за превозване пътници с „хитро устройство” до фамозните селенити. В 1657 г. друго познато име – Сирано дьо Бержерак, но истинският, а не героят на Депардийо, въвежда в книгата си „Държавите и империите на Луната”, издадена 8 години след смъртта му, подобие на ракета-носител. А когато в 1783 г. бива осъществен първият полет с балон, приключенските писатели прегръщат идеята за пътешествие до Луната с новото откритие. Между тях е и Едгар Алън По – пренебрегвайки елементарни закони на физиката, той издава (1835 г.) „Невероятната авантюра на някой Ханс Пфаал”. Връх в истинската научна фантастика досежно Луната представлява романът на Жул Верн (1865 г.) „От Земята до Луната”. Гениалният, всестранно образован предтеча на над 100 технически открития, стъпва върху последните постижения на времето си. Илюстрациите към произведението му, една от които „Влакове-снаряди към Луната”, предизвикват днес усмивка, но все пак са подобие на картини от подвига на Армстронг и Олдрин (1969 г.) Верн интуитивно разполага топа за изстрелване „снарядите” във Флорида, т.е., на най-подходящата географска ширина, близо 100 години преди създаването там на Kennedy Space Center на НАСА.
Луната навлиза и в киното. Ескиз на Ж. Мелиес за филма му „Пътуване до Луната” я показва ужасена, улучена от снаряд в окото. И ако днес, след началното зашеметяване от „Звездни войни” на Лукас, приемаме пътуванията до други галактики за възможно бъдеше (а то става и реалност, макар и само около Земята), дължим го пак на Луната – онова първо стъпало, видяно най-напред във въображението, а после и осъществено.
През 15-ти в. на сивото нощно небе в холандската живопис все по-често личи образът на Луната. Тя е типичен белег и на романтичното направление (19 в.) в този жанр на изкуството. Яркият му представител Каспар Давид Фридрих посвещава на Царицата на нощта множество платна; в тях тя символизира възраждането на живота, духовното и творческо извисяване.
ПО-МАЛКАТА СЕСТРА НА ЗЕМЯТА ФИГУРИРА И В ОЗАДАЧАВАЩ ЕПИЗОД ОТ АПОКАЛИПСИС
(Ап 12-1), предсказващ появата на свята жена в Небето: „Слънцето я обгръща, Луната е в нозете й и 12 звезди сияят над главата й; тя е бременна и един змей се готви да я разкъса. Но жената дава живот на мъжко чедо, което е призвано да стане водач на всички народи и да ги отведе до Бог”. Пророчеството е отразено в чудесната маслена картина на ренесансовия испански художник Антонио де Переда, заменил, тъй като бил кралски художник, 12-те звезди с корона.
На 9 октомври 2009 г., сондата LCROSS на НАСА катапултира на лунната повърхност, в кратера Кабеус, близо до южния полюс на Луната; избран, защото в него никога не попадат директни слънчеви лъчи и цари вечен студ. Голямата сензация: сондата откри 95 л вода в състояние на лед, като засне филми и взе проби от почвата. Всичко това потвърдиха авторитетни източници. Сигурно е още, че
ЛУНАТА КРИЕ ОГРОМНИ ЕНЕРГИЙНИ ЗАПАСИ.
От известно време в сайтовете се появяват съобщения от неназовани автори за заселени на Луната малочислени човешки колонии, за построяване на убежища – укрития на властелините в днешния свят.
Обръщайки се назад към Началото си и премисляйки постигнатия от човечеството научно-технически напредък, виждаме многото „празни полета” в знанията ни за Луната – тя продължава да е обвита в мистика.