МАГИЧЕСКАТА СИЛА НА ПЛАМЪКА

За пръв път свещите се появяват в Египет и на остров Крит преди 5000 г. Но употребата им била доста ограничена, защото стрували скъпо, в сравнение с натъпканите с катран тръстики, които вършели същата, че и по-добра работа.

Обикновените хора освен това се изхитрили още в онези древни векове да правят свещи от животинска лой, потапяйки многократно конеца в разтопената мазнина. Проблемът бил, че те изгаряли много бързо, димели обилно и миришели отвратително. Въпреки това още в древността свещите били оцветявани, ароматизирани, доколкото може, позлатявани. Както се казва, нищо различно и от днешните индустриални времена, когато пазарът е наводнен със свещи във всякакви форми, цветове и аромати.
От едно време има обаче едни
по-особени свещи, които се правят на ръка, за да са магически.
Изработката на тези свещи не е просто стопяване на стеарина и наслагването му около някакъв конец. Маговете дълго обмислят необходимата форма и най-точния цвят за всяка свещ, която си има определена употреба. Така например, светлозелената свещ може да донесе само подобрение на времето, сребърната е гаранция за успех в хазарта, а жълто-бялата носи душевно спокойствие.
Денят на производство също е важен. В понеделник се правят бели свещи, във вторник – червени, в сряда – виолетови, в четвъртък – зелени и т.н. Използват се и различни видове треви и билки за подобряване на магичното им действие.
В християнската църква свещите също са свързани със свещенодействието. Но те се налагат в практиката едва през XII в., а в ранните години на християнството дори са били отричани и заклеймявани като остатък от езичеството. И това не е далеч от истината. В ранните векове на християнството – а в България дори и до наши дни – селяните прикрепят свещи по роговете на животните, за да ги защитят от болести, прочистват домовете си, обикаляйки със свещи из всички ъгли и т.н.
Освен всичко друго,
крехкостта на пламъка символизира несигурността на битието ни.
Може би затова и свещта присъства като един основен актьор в погребалните ритуали. Тази традиция се предполага, че идва още от древните юдеи. Те имали обичай да палят свещ в стаята на мъртвеца, която трябвало да гори една седмица. Според учените това си имало и чисто практическа страна – по този начин се пречиствал въздухът в стаята на мъртвеца. С времето обаче се натрупали и други поверия. Свещта в ръцете на умиращия например, трябвало да прогони демоните. При друго поверие, ако някой по невнимание остави горяща свещ в празна стая, това означавало скорошна смърт на близък човек. Ако пък пламъкът на свещта е син, то значи някъде наоколо броди привидение. През Средните векове като основни потребители на свещите били нарочени вещиците, които според легендите ги използвали за демонските си обреди по време на сборищата.
Но да не си помислите, че свещта е характерна единствено за християнството и вярванията, свързани с него. Тя е неотменен атрибут и на вуду магьосниците, и при множество церемонии във всички източни религии.
Все пак, за християнина запалването на свещ в черквата не е свързано с общуването с духове, а е пречистващо действие, което ни помага по-лесно да стъпим с тяло и душа в святото пространство.