МОНАХИНЯ СИЛУАНА: ДА ПРОСТИМ, НО КАК?

d09cd0bed0bdd0b0d185d0b8d0bdd18f-d0a1d0b8d0bbd183d0b0d0bdd0b0-d092d0bbd0b0d0b4Прошката не е забравяне
• Така наречените “забравени” рани са неосъзнато “забравени” и това продължава да измъчва хората. За да се излекуват, е необходимо да бъдат осъзнати.

• Прошката лекува емоционалните рани. Припомнянето на случката поражда неприязън. Но вече не страдаме. Спасителят е възкръснал със следи от раните, но вече не е усещал болка.
Прошката не е само незабавен акт на волята
• Повечето се чувстват виновни или обвиняват другите за това, че не им прощават веднага. Но прошката не е героичен акт на волята, с който премахваме неприятните емоции, а е акт на цялото ни същество, в който участва цялата ни страдаща сила: душата, ума, волята.
• Който прескача етапите на емоционалните промени и лечение, прави само превръзка на инфектираната рана. По този начин раната би могла да се инфектира повече.
• Чувството на гняв и на вътрешна несправедливост са част от процеса на прощаване.
• Има нужда от време и за лечение, и за прошка. Не трябва да ускоряваме това, което става в нас.
• Трябва да различаваме чувството на гняв от желанието за мъст, фантазии, свързани със “справедливост”, която искаме сами да раздадем и т.н.
• Гневът е силна емоция, воля на сърцето, която Господ ни е дал, за да можем да опазим целостността си. Не гневът е грях, а омразата и страданието, които може да предизвика. Гневете се и не грешете, казва Господ.
• Важно е да вземем решение да не си отмъщаваме по никакъв начин. Отмъщението е безполезно и опустошително. Има нужда от вътрешен мир, емоционален.
Прошката не значи извинение
• Да извиниш, означава да не смятаме за отговорен този, който ни е обидил. Когато някой ни направи някакво лошо без да иска или без да знае, няма за какво да ни иска прошка, но трябва да ни иска извинение.
• Ако някой е искал да ни стори зло и е искал да ни нарани, вече не става въпрос за извинение. Причината да извиним този, който ни е обидил, се основава на смекчените обстоятелства, предложени от миналото или други обстоятелства. Но никаква предумишлена вина, дори и обяснена, не би била извинителна. Тя може да не бъде дори простена. Когато Моисей моли Господ да прости на народа, Той отговаря, откривайки му, че е: “Господ, Господ, Бог човеколюбивий и милосърдний, дълготърпеливий, многомилостивий и истинний, Който пази (правдата и показва) милост в хиляди поколения, Който прощава вина, престъпление и грях, ала не оставя без наказание…” (Изход 34:6-7).
Прошката не е синоним на сдобряването
• Прошката се отнася до факта, променил отношенията. Сдобряването е следствие от прошката, но не е задължително. Ако след приемане на прошката, чувстваме, че чрез сдобряване отношенията ни не биха се променили, е по-добре да откажем просто и ясно сдобряването, за да запазим мира. Мирът означава да не отмъщаваш и да не искаш отмъщение. Мирът и любовта на неприятелите не предполагат приятелство.
• За нещастие много хора се сдобряват без да са си простили един другиму обидите, за да не “безпокоят мъртвите”. Но без признаване и назоваване на болката, която сме причинили или почувствали, не съществува истинско сдобряване. Истината трябва да се говори.
• Сдобряването предполага прощаване, а прощаването предполага изричане на истината.
Прошката не се налага
• Прошката е действие на любовта. Човекът, който прощава, трябва да се ангажира по свободен начин с избора, който е направил, без да има претенции към този, комуто прощава.
• Може да искаме да бъдем обичани от човека пред нас в гнева от лошите постъпки, но не можем да претендираме за това.
• Прошката се дава, иска се, но не се изисква.
Прошката не е отказ от това, което ти се полага
• Прошката не изключва истината. Прошката към крадец не е освобождаване от връщане на откраднатото.
• Прошката не анулира последиците от причиненото зло или изказана лоша дума. Прошката не е акт на правда, а любов и реабилитация на виновния. Това означава да не смесваме злодеятеля с греха.
• На кръста Спасителят е осъдил греха, който носим, но нас не ни е осъдил заедно с греха.
Прошката не променя другия
• Когато прощаваме, наистина се случва нещо необикновено, но с този, който прощава, а не с комуто се прощава. От прошката и той може да почувства чудото и може да си промени отношението или държанието, но силата на прошката се проявява в нас. Нас лекува, на нас ни дава мир, на нас ни дава сила да се молим за другия.
• Не трябва да прощаваме, очаквайки промяна в другия.
Спънките по пътя на прошката
1. Падналата природа и покварената и сила.
• За падналия човек е естествено да не прощава на този, който го е наранил с нещо, и да се опитва да раздава “справедливост”. Казано иначе: Гневът се използва, за да се чувстваме и показваме силни. Без гняв човекът може да се почувства обезоръжен и уязвим.
• Прошката изнася болката на преден план, за да бъде излекувана. Възприемането и приемането на болката е условие на прошката.
2. Сваляне на обвинение чрез оправдателно държане.
• Прошката не означава извинение на държанието, което ни наранява.
• Има нужда от ясна преценка на случилото се.
• Има нужда от отговорност, която да се прояви в необходимия момент.
3. Смесване на прошката със забравата.
• Миналото моделира човека и решенията, които той взима.
• Да забравиш, означава да оставиш тези, които са те наранявали да продължават да го правят.
• Има нужда от асимилиране на болезнените случки.
• Можем да прости без да забравяме.
4. Връзката на прошката към някого със съжалението към него.
• Прошката е изцяло акт на този, който прощава. Тя не зависи нито от разбирането, нито от държанието, нито от съгласието на другия.
5. Мисълта, че трябва да се заслужи прошката.
• Прошката винаги е безплатен дар, не се заслужава.
Домашно
Всеки един ден от седмицата (за предпочитане вечер преди лягане) направете следните стъпки към прошката:
1. Четете Акатиста на Светия Дух или друга молитва към Светия Дух.
2. Начертайте “злото на живота си”, отбелязвайки лъкатушенията му, т.е. най-силните моменти, които си спомняте.
3. Спомнете си и опишете писмено (всеки ден) по една болезнена случка от детството. Назовете и опишете накратко въвлечените персони.
4. Назовете деструктивните чувства, които сте имали по време на случките.
5. Как завършват те и какви последствия мислите е имало това за вас?
6. Какви чувства изпитвате в момента към тези личности?

Превод: Камелия Константинова

С любезното съдействие на pravoslavie.bg