Мъжът ми е много добър, но ми омръзна

НАСАМЕ СЪС ЗЛАТКА КОЛЕВА

“Омъжих се за този човек, защото е добър. Исках спокойствие вкъщи, мир и любов – нещо, което отсъстваше в моето детство. Обаче след 17 години семейна рутина, ежедневието ми е скучно и сиво. Да, мъжът ми се грижи за мен, за децата. Да, слуша ме винаги, позволява ми всичко, не е ревнив. Но кажете ми, има ли нещо по-скучно от това. Уморих се да бъда водеща фигура, все аз да измислям изненадите, да го тикам да бъде по-активен, по-смел… Искам някой друг да поеме това, аз да се чувствам водената … Мисля, че срещнах точно този тип мъж и дори се виждам с него – това ме прави жива, това ме кара да усещам всичко истински, но нямам сили и съвест за драстична промяна… Дано не ме разберете погрешно – обичам съпруга си, но съм му и ядосана, а другият мъж – ме привлича. Какво да правя? “

Д. Петкова

Уважаема, г-жо Петкова,

Преди една година си взех коте. Поисках да имам коте с цялото си сърце и то само дойде пред вратата ми. Поисках някой да ми мърка, да ми се гали, жива душа, която мога да мачкам и целувам… Поисках нежността на животинка, истински, с цялото си сърце – и това се случи. Грижейки се за моя любимец, който вече е 6-килограмов котарак, аз се чувствам жива и “усещам всичко истински”, както казвате… Но когато приех в дома си това коте, аз имах ясната представа какво искам и какво ме очаква, каква моя потребност то ще задоволи. Знаех, че то няма да ми ръфа чехлите, няма да лае по гостите ми, няма да ме изкарва сутрин рано пред блока, за да му осигуря дневната разходка. Знаех също така и то какво очаква от мен – да го гушкам, да го храня, а не да му хвърлям клечки, за да ми ги носи обратно… Защо ви разказвам това ли? Ами обърнете внимание колко са изчистени взаимоотношенията между мен и моя котарак. Всичко е ясно. Аз не го натоварвам с излишни очаквания. Той не ме натоварва с излишни очаквания. Аз не искам да го променям (и не бих могла, това е абсурдно). И той не иска да ме променя, приема ме такава, каквато съм. Ние просто се обичаме. Обичаме. Без недоразумения, без скука, без въпроси, без недомлъвки, без – условно! Простете за аналогията, но така виждам аз съвършената връзка между мъжа и жената – както връзката между стопанина и домашния любимец. Мисля, че вашето писмо ще бъде полезно за много семейни двойки, които сами тровят живота си с излишни очаквания и с безсмислени опити да променят партньора си… Това, всъщност, е големият проблем на брачните двойки. Много често хората се събират да живеят заедно, въпреки че виждат недостатъците си. Нещо повече – те предварително, уж се обичат, подхождат към другия с идеята за промяна. Например: “Абе, дразни ме неговата пасивност, ама моята любов ще го промени.” Да, ама – не. Човек се променя единствено и само, когато сам поиска промяната. Думата “искам” е ключова при всяка промяна. Тогава? Просто – приемаме другия в неговата различност, обичаме го с нея. Не отделяме 20 години от брака в опити да променяме партньора си, а приемаме – неговата миризма, неговото пръцкане и въздишки, неговите мисли, неговия свят… И се чувстваме чудесно, дори когато не си говорим. Усещаме се емоционално, духовно, физически и ни е хубаво… Не успях да разбера от писмото ви, всъщност, защо сте си взели котарак, като си падате по кучета?!?

Така че, преди да предприемете каквото и да е, моят съвет е – “оттеглете се в пустинята”, т.е. сама със себе си – на скришно, на усамотено място и чуйте всичките си гласове, изправете се срещу всичките си страхове, вижте в очите всичките си демони. Чуйте гнева си, чуйте страстта, скуката и онзи глас на любовта, който преди 17 години ви е свързал с един човек… Изслушайте всички. Кой е истинският глас ли? Това аз не знам, но знам, че вашето сърце го знае. А то, сърцето, не греши.

Знаете ли, и на мен ми омръзна моят котарак да си точи ноктите на фотьойла. Но го обичам. Обичам го. А любовта е вдъхновяващо чувство, тя нищо не иска – по това познаваме, че е точно тя…

Ще завърша своя отговор с моето любимо определение за любовта и с пожелание – да разпознаете гласа й:

“Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда не се радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява…”

(Из Първо послание на ап. Павел до Коринтяни)

Бел. ред.: Редакцията на в-к „Психо” поднася своите извинения на Златка Колева, тъй като в брой 31, стр. 8 бе допусната техническа грешка и като автор на статията „Неврозата е резултат от нарушената ни връзка с Бога” бе изписано името на Румяна Тодорова вместо Златка Колева.