НАСАМЕ СЪС ЗЛАТКА КОЛЕВА: Детските лъжи

“Дъщеря ми е на 11 години, много е изобретателна и инициативна, но непрекъснато ме лъже за какво ли не. Например, пращам я до магазина за бира и цигари, тя се връща с бира и три сладоледа и ми казва, че продавачката отказала да й даде цигари. Тъй като магазинерката ми е приятелка, разбрах, че това не е истина. Ще споделя с вас и друг случай – без да се допита до мен, без да сме обсъждали – дъщеря ми купила декоративни рибки за 50 лева. Казах й, че единственото, което оправдава това поведение е, че е направила нещо красиво. Имам ли основания за притеснение и как да постъпвам в други подобни случаи?”

Р. Т.

Уважаема госпожо,

Следвайки логиката на вашия разказ, можем да допуснем, че щом на 11 г. дъщеря ви си позволява да прави значителни разходи без да се консултира с вас, очаквайте на 19 г. тя да ипотекира къщата. Незнам обаче дали тогава тази постъпка ще ви се стори оригинална и творческа. Разбира се, може и да греша и дано да е така. Винаги съм твърдяла, че не крайният резултат е важен, а трябва да се обръща внимание на мисловните и емоционални процеси, които го предхождат. Постъпката е следствие от редица невидими за околните движещи сили на ума и чувствата плюс ред други уж “странични” обстоятелства, т.е. трябва да търсим причинно-следствените връзки между нещата, довели до един или друг модел на поведение – да търсим мотивите. От краткото ви изложение, няма как да знам какви са точно отношенията ви с детето, но ми прави впечатление, че то се опитва да се презапаси. Забележете – купува си не един, а три сладоледа и не една рибка, а пренаселва аквариума. Подобен вид презапасяване става, когато човек е поставен дълго време в състояние на криза, на недостиг. Тук липсите могат да бъдат както финансови, така и емоционални. По-скоро тези постъпки на дъщеря ви ми звучат като зов за помощ, като апел за внимание. От друга страна – стремежът към ядене на захар е белег за липса на любов. Предполагам, че много обичате дъщеря си, но трябва да разграничим носенето на любовта от даването на любов, както и да дефинираме понятието “любов”, защото може да се окаже, че вие и детето имате различни представи относно чувствата и така да се “разминавате” без да се докосвате емоционално.

Чисто теоретично и по принцип – лъжата се свързва със страх – това е страхът от неприемане, т.е. аз трябва да се представя в много добра светлина пред другите, защото се страхувам, че няма да ме харесат, ще ме критикуват и ще ме отхвърлят, а аз искам точно обратното – да бъда приет и обичан. Също така, не трябва да се отхвърля възможността, че това е една борба на детето с вас – борба за надмощие – айде да видим кой кого. Децата обичат да бъдат управлявани, но възрастният трябва да извоюва позицията си на водач.

Пет стъпки за справяне с проблема:

1. Ясно осъзнаване на проблема и кратко и точно формулиране, например: “Дъщеря ми лъже, злоупотребява с доверието ми (финансите)”.

2. Оценка на проблема: незначителен, значим, много значим.

3. Стратегия за действие. Тук се излагат всички варианти да реакция от ваша страна, като се обмислят плюсовете и минусите на всеки от тях, след което се избира най-подходящият според индивидуалния случай или се прави компилация от няколко, например:

* наказвам детето;
* показвам, че чувствата ми са наранени; разказвам приказки или прожектирам филми, от които детето разбира, че загубата на доверие носи болка, а хората не бива да се нараняват;
* обсъждам ситуацията – разговор, който би ме отвел до първопричината на нещата, до зародиша, от който се раждат тези постъпки;
* записвам детето на курс за лидери;
* включвам детето в творческа обстановка – в зависимост от неговите влечения – пеене, рисуване, актьорско майстоство…
* давам личен пример за отношенията към другите, към себе си, към света. Всички знаем, че децата копират модел на поведение от родителите.

4. Тестване. След като изберем стратегия за действие и започнем стриктно да я спазваме – създаваме ситуации, които да илюстрират работата, която сме свършили – пак пращаме детето до магазина; даваме му повече пари, отколкото са нужни за нещо… Бъдете последователна! Никога не отстъпвайте от взетите решения! Компромисът (дори само един) е фатален.

5. Анализ на резултатите. Започнете да си водите дневник. Описвайте подробно случката, разговорите с дъщеря си. И най- важното – поставяйте си оценка като майка. Например – в тази ситуация си пиша “Среден” (3), а в другата – “Мн. добър” (5), защото обсъдихме заедно – можем ли да си позволим куче в апартамента.

Мисля, че ще ви се отрази добре самата вие да участвате в курс за родители или поне да се консултирате със специалист по детско поведение – В. Велкова – 0884398769.

Препоръчвам ви горещо и книгата на Дж. Добсън “Смелостта да възпитаваш”, за да приложите във вашето семейство някои от неговите съвети.

Успех!