Още един поглед към Обръщането на полюсите

Промяната в полюсите понякога се бърка с обръщането им, при което магнитните полюси си разменят местата, така че север става юг и обратно. Проучвайки древни скали, учените са установили, че обръщане на полюсите е имало, но не регулярно, през цялата история на Земята средно на всеки 300 хил. години.

Последното е било преди 780 хил. години. Според професора от Калифорнийския университет Гари Глацмайер, който е направил компютърен модел на явлението, обръщането е ставало в резултат на движението на разтопено желязо във външното ядро на Земята – именно това е предизвикало обрат в магнитното поле на планетата. Обръщането на полюсите става в продължение на хилядолетия, през което време магнитните полюси могат да са на странни места – магнитният северен полюс например, изведнъж може да се окаже на остров Таити в Тихия океан. Напоследък се наблюдават магнитни смущения в района на Южния Атлантик. Аномалията е възможен знак за предстоящото обръщане на полюсите, което евентуално може да се случи през 2012 г. според Норм Слийп – геофизик в Станфордския университет, това може да предизвика някои странни явления. На екватора може да се види полярно сияние, компасите няма да са надеждни, радиопредаванията ще бъдат сериозно смутени. Освен това космическите лъчи ще пронизват атмосферата на Земята по-лесно. Като цяло обаче, животът ще продължи.

Физическата смяна на полюсите ще се задейства от неравномерното разпределение на тежестта във вътрешността на Земята или някъде по нейната повърхност – нещо подобно на гигантски вулкан недалеч от екватора.

Теоретично, засиленото на въртене на Земята може да привлече тежестта далеч от оста й на въртене. Ако тази тежест стане достатъчно балансирана, Земята ще наклони въртенето си, докато теглото се преразпредели близо до екватора. Докато трае този процес, цели континенти могат да преминат от тропиците до Арктика много по-бързо, отколкото това може да се случи поради тектониката на плочите.

Подобни катастрофални последици от планетарен дисбаланс са предвидени още през 1842 г. от френския математик Жозеф Адемар, според когото, ерозията на полярната ледена шапка може да доведе до внезапен колапс на леда в океана, който ще пренасочи центъра на тежестта на Земята и ще предизвика масови цунамита.

Идеята за преместването на полюсите е разглеждана и през 1948 г. от електроинженера Хю Браун. Тогава той публикува статия в “Ню Йорк Таймс”, в която твърди, че ледената шапка на Антарктика повишава опасно размерите си, като заплашва да обърне планетата. Браун заявява, че някой ден Ню Йорк може да се окаже потопен 30 мили под океана.
Патрик Киджър, National Geographic
Превод: Анна Димитрова