ПРЕРАЖДАНЕТО НЕ Е ИЗМИСЛИЦА

Като всеки добър вестник „Сън“ от Шри Ланка отразява интересите и заниманията на читателите си. Затова по страниците му намира място една тема, която трудно би се срещнала в западната преса: за прераждането.

Типичен репортаж разказва за малко дете, което щом проговорило, започнало да разказва за истинските си родители и предишния си дом, спомняйки си удивителни и убедителни подробности очевидно от предишен живот.
Друг разказ се отнася за случай от идиличния залив Унауатуна, където Артър Кларк от дълги години има вила. Там две близначки –
Широми и Шиванти, твърдят, че са преродени

и в предишния си живот са били двама младежи, загинали в краткото, но кръвопролитно въстание в Шри Ланка през 1971 г. Бунтарите се наричали Робърт и Джони. Широми разказва ужасяващи подробности за смъртта на Джони, докато Шиванти си спомня как скача в морето с вързани ръце. Според изумените им родители момичетата като че ли знаели подробностите за съдбата на двамата бунтовници по рождение, седем години след въстанието.
Макар и рядко, за подобни случки се съобщава и на Запад. Журналистът Рей Брайънт преравя архивите на Британската армия, след като узнава под хипноза, че в предишния си живот е бил сержант Рубън Стафорд. Брайънт си „спомня“ забавни, а понякога и отвратителни подробности от военната кариера на Стафорд през XIX в.
Хипнотизаторът Джо Кийтън е помогнал на мнозина да преживеят отново предишните си съществувания, но спомените на Брайънт под хипноза са особено удивителни. Описанието на тежката зима, прекарана от войниците през време на Кримската война от 1855 г., се отличава с яркост, характерна за действително преживяване.
При проучване на военните архиви се установява, че

разказът на Брайънт не е фантазия.

Сержант Рубън Стафорд действително е съществувал и е участвал в Кримската война (удавил се през 1879 г.).
Разказите на Брайънт под хипноза за живота на Стафорд невинаги са убедителни. Например, той правилно споменава имената на двама офицери от полка, но не може да си спомни името на полковия командир. Странно, но той твърди, че е използвал пушка „Хамънд“ през Кримската война, ала изпробването на този модел оръжие започва едва десет години по-късно.
Но описанието на пленяването на боен барабан от руснаците е безупречно точно, а разказът му за битката при река Алма е толкова ярък, че само очевидец би могъл да е авторът му.
Най-пълно изследване на случаите за обявено прераждане е направил д-р Иън Стивънсън, професор по психиатрия във Вирджинския университет в САЩ. Той и асистентите му изследват случаи в различни части на света, включително в Индия, Ливан, Турция, Аляска, Бразилия и Шри Ланка. Подробните разговори с главните герои, семействата и приятелите им са подложени на внимателен разбор и сравнение, за да се пресеят несъответствията и да се установи възможно
най-точната картина.

Въпреки това въпросът с прераждането си остава противоречив. Стивънсън признава, че всеки изследовател в тази област се сблъсква с голямо предизвикателство: „Когато е в състояние да разкаже подробности от предишния си живот, които твърди, че си спомня, и истинността им впоследствие се
доказва, но без никаква възможност обектът да ги научи от сегашното си съществуване, пред нас изниква въпросът, как да обясним истинността на спомените му освен с действително преживяване в някакъв предишен живот.“
Дългогодишните изследвания са убедили д-р Стивънсън, че прераждане съществува. Другите учени обаче не са така сигурни.
Възможностите на мозъка да „играе номера“ са безгранични.
Заклетият скептик Мелвин Харис, чиито разследвания са разобличили не едно и две твърдения за паранормални явления, убедително поставя под съмнение два от най-често цитираните случаи на прераждане.
През 50-ге години в САЩ придобива огромна известност бизнесменът от Колорадо Мори Бърнстейн. Той съобщава, че е хипнотизирал жена, която му разказала за свое предишно съществуване през XVIII в. в Ирландия. Жената се казвала Вирджиния Тай и била от Чикаго, но през време на хипнотичния сън ясно си спомнила, че е момиче на име Брайди Мърфи, родена в Ирландия през 1798 г. Много от подробностите видимо съвпадат. Вирджиния описва точно родния град на Брайди – Корк, от XVIII в. и използва фрази, характерни за местния диалект. Случаят добива такава известност навремето, че мнозина журналисти се опитват да подложат на съмнение разказа на Вирджиния Тай.

Артър Кларк – „Мистериите на Алтър Кларк“

izvorite.com