РИСКЪТ ОТ НОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ – СЪЩЕСТВЕН СОЦИАЛЕН И ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ФАКТОР В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ

Мариана Ангелова
През 1986 г. социологът Улрих Бек публикува труда „Обществото на риска – друга гледна точка за бъдещето”. В него той обосновава тезата си, че идващите години ще поставят ударението върху фактора „риск от нововъведенията”. Малцина обръщат внимание на изследването. Сега, след четвърт век, то се оказва пророческо. Звучи наистина парадоксално: та нали постоянно слушаме как научните и технически постижения са направили съществуването ни по-сигурно? Нали надеждата за живот расте, а медицината върши чудеса?

Понастоящем, обаче, рискът от дадено действие или новост не се измерва само с процента на вероятност той да се сбъдне, а също толкова – и даже повече – с размера на щетите върху хората, ако и при много малката вероятност той да стане факт. Новите технологии, доскоро очертаващи развитието на обществото в бляскав ореол, днес предизвикват спорове, а доверието в тях е разколебано. Трагичният пример с Чернобил е само отделен случай. Бяхме и сме свидетели на отпора, който световни организации и широки слоеве от населението дават на въвеждането на ГМО в храните. Недоволство възникна и след съобщението, че се предлагат месо и мляко от клонирани животни. И това е официалната информация. Колко още тайни се крият в папки с гриф „Строго секретно”… От доста време е разработена

технология за селективно или расово поразяване на хора с „ядрено оръжие в епруветка” (полоний 210).

Поднебесната империя си изпати, а учените й разшифроваха странната „атипична пневмония” (SORS) – избирателно биологично оръжие. Програмата „NBIC конвергенцията” обединява нано-, био-, инфо- и когнитотехнологии – могъща, но и непредвидима комбинация за пълно опознаване на процесите, вкл. и мисленето, и за навлизане в най-тънката структура на материята. NBIC има вече своя „бойна молекула”. А продължават да ни манипулират с „ограничителни клаузи” в междудържавни договори…

И при искрената воля на ред правителства да овладеят и управляват риска, актуалното научно ниво на знанието прави това намерение почти неосъществимо. Първо, защото рискът е твърде многопосочен и многостепенен, и еднозначни точни рецепти за конкретни ситуации не може да има. Ние не сме в състояние да отговорим на въпроси като: „По принцип ли да отхвърлим всички ГМО?”, „При толкова привлекателните перспективи пред нанотехнологиите за електроника, медицина, в получаване на непознати досега свойства на веществата, да ги зачеркнем ли изцяло предвид евентуални рискови последици?”. Историята с епидемията от свински грип е показателна. Повечето власти, в т.ч. и българските, съгласно указанията на СЗО, приеха заболяването за силно рисково. После се разкриха големите финансови интереси на фармацевтични гиганти, които скоростно разработиха и пуснаха на пазара ваксина, макар и да не се знаеше тя самата какви рискове носи (по този повод един наш министър се прости с поста си). Стигаме до втория основен момент в областта на риска – все по-честото обвързване на печалбите за институти и предприятия с рисковия фактор. Този момент сериозно смущава модерното общество и съвкупността от консуматори, но и граждани, в много държави то се състои от образовани и мислещи хора, в правото си да изискват пълна информация и да я анализират критично. Загубата на доверие към нововъведенията се подхранва и от разноговоренето на учените, от неспособността на експертите да направят равносметка на отношението „полза/риск” за дадена технология. Науката – по начало универсална и неутрална – е натоварена с решаваща социална роля, тя вече не е „затворена” в лабораториите, а се подлага на строг контрол от обществото. Социалните психолози смятат, че приемането и прилагането на резултатите на разработчици, институции (а и на нови политически лидери) без аргументиран скептицизъм е в ущърб на обективността спрямо отделно взет случай.

Но всяка новост притежава някакъв риск. Значи ли това да се откажем от откривателство и прогрес? И тук липсва единен отговор. Да вземем мобилните телефони… Употребата им е повсеместна. Появиха се, обаче, множество предупреждения – основателни или не – за вредно въздействие. Предложи се използване на слушалка, която да отдалечава сигнала, по същество електромагнитен, от мозъка на потребителите. Но усилията на последните се насочиха не в одобрение на допълнителното устройство, а в атака срещу разположените по покривите на сградите транслиращи антени –

факторът „риск” се сдоби с психологично лице.

То стана обект на специализирани трудове; психолозите дадоха и дефиниция: човек се бои много повече от рискове, наложени му от другиго или по необходимост, отколкото от онези, които правят живота му по-удобен; всеки от нас изработва сам стойността на отношението „полза/риск”, като избира степента на рисковото си поведение, съпоставяйки го, пак субективно, с ползите или вредите от новостите. Нивото на понятието „риск” се индивидуализира напълно. Подобна индивидуализация променя съществено картината при внедряване на нови технологии, въпреки силно положителното значение на част от тях за цялото общество. Еологенераторите например произвеждат чиста енергия – идеално екологично и при недостиг на горива решение (да не забравяме, че към 2020 г. в енергийния баланс на България възобновяемите източници трябва да заемат 20%). Отначало всичко вървеше добре. После асоциации на местни жители и природозащитници-орнитолози надигнаха глас: вятърните полета издавали дразнещ шум, загрозявали пейзажа, довели до болести с неизяснено естество; птиците и те пострадали – заплитали се в перките и умирали, объркали се миграционните коридори (те следват линиите на земното магнитно поле) и т.н.

Една от причините за не всякога обоснованата опозиция социолозите виждат в утвърдения в хилядолетията управленски модел: „Вземане на решение, оповестяване и изпълнение”.

След като човечеството от сега нататък ще се сблъсква осезаемо, а понякога и пагубно, с риска от новите технологии във всичките му форми и проявления, то следва да участва в преценката с мнението на водещи психолози. Социалната психология се обособи като наука неотдавна, но придобива широк размах. Затова в някои държави функционират Национални комисии за публичен дебат.