САЩ водели тайни преговори с извънземни?!

През 1953 г. астрономи открили интересни обекти в пространството, които първоначално били приети за астероиди. Скоро станало ясно, че странните обекти са разположени на много висока орбита около екватора на Земята. Сред тях имало някои с големи размери, които биха могли да бъдат само космически кораби.

Съветът за сигурност на САЩ приел съгласувано с президента решение за засекретяване на всякаква информация или за прехвърлянето ѝ в категория дезинформация в случай при поява в медиите на някакви сведения от източници на САЩ или други страни.

В съвместна директива с ЦРУ, Агенцията за национална сигурност възлага да се активира разработката на съществуващите технически и аналитични средства в рамките на проект „Плато“.

Системата за контрол на радиокомуникациите „Сигма“ успява да установи периодичен обмен на сигнали с извънземните кораби. Специално проектираната програма, основана на логически комбинации от сигнали в двоичен код, позволява да се привлече вниманието на пришълците, а по-късно да се създаде някакво подобие на иформационен обмен между орбиталните кораби и Центъра за радиотехническо разузнаване.

Сравнително дълго нямало отговор на главния въпрос – какви са намеренията на пришълците?

Прелом в тревожната ситуация настъпила на 20-21 февруари 1954 г. През нощта на 20 февруари близки до президента сътрудници открили, че той е изчезнал и въпреки правилата никой не знае къде се намира. В ранното утро Айзенхауер бил открит в Лос Анджелис. Незабавно била изготвена правдоподобна версия за нощното пътешествие на държания глава – историята била, че през нощта президентът го заболял зъб в резултат на паднала пломба и спешно се наложило да посети познат зъболекар..Специалните служби осигурили подходящ зъболекар, който да задоволи журналистическото любопитство.

Междувременно, заедно с една малка група от съветници, президентът кацнал на летището Muroc. По-късно на това място е създадена най-голямата военновъздушната база на ВВС „Едуардс”. Ако се съди по многото компетентни източници, истинската цел на посещението на тази база е предварително подготвена среща с представители на извънземна раса.

50 години по-късно стават известни някои подробности за първия контакт на най-високо ниво. Един от първите, който повдига завесата на най-голямата мистерия на ХХ-ти век, е Джералд Лайт – директор на специални проучвания. Той бил сред съветниците на президента, придружаващи го на военновъздушната база Едуард.

„Аз летях до военновъздушната база в състав на група, която включваше – Франклин Алън, Едвин Ноърс – бивш финансов съветник на президента Труман, двама високопоставени военни и кардинал Джеймс Франсис Макинтайър – представител на Ватикана” – разказва Лайт – „Известно е, че религията смята НЛО и извънземните за дяволски прояви . Въпреки това президентът и неговите съветници решиха, че мълчаливата подкрепата на Ватикана в точното време може да бъде полезена.

След дълъго проучване и попълване на необходимите документи ни бе позволено да преминем в малко охраняемо посещение. Всички членове бяха видимо възбудени и объркани от усещането, че научната фантастика от вчера, днес може да се превърне в обективна реалност. Отвори се една странична врата и влезе президента Айзенхауер. За разлика от нас, той беше сдържан и много енергичен. Д-р Ноърс трябваше да анализира възможните икономически последствия от контакта с извънземни. Накратко президентът разговаря с кардинала и припомни на всички за строга конфиденциалност относно края на нашата важна мисия. Мисля, че тази група от съветници беше напълно в съответствие с консервативен характер на американското общество през 1954.”

Според други източници, след контакта от високо равнише на 21 февруари, са били проведени още две или три срещи с представители на друга раса извънземни. На едната присъствал Айзенхауер, на другата – представители на Агенцията за национална сигурност и доверени лица от президентската администрация. Преговорите и подписаният договор не били от името на цялото човечество, а от името и в интерес на икономическите, военните и политическите върхове на САЩ.

Чарлз Л. Саггс – бивш командващ на флота на САЩ, който също участвал в групата в база „Едуардс“, на съвещание по проблемите на НЛО през 1991 г. споделил впечатленията си за първия контакт с хуманоидите.

„Заедно с няколко офицери трябваше да посрещнем извънземните посетители непосредствено на мястото на приземяването им. Един от офицерите обърна внимание на странен кръгъл облак, който се снижаваше почти вертикално, като същевременно се клатушкаше като махало. След минута видяхме двойно изпъкнал апарат с диаметър около 10 метра. По матовия му метален корпус играеха светлини. Увисна на височина 3 метра и от дъното му се отделиха телескопични опори. После с леко жужене докосна земята. Почувствахме, че въздухът се насища с озон.

Възцари се тревожна тишина. Изведнъж нещо прищракна и в корпуса се появи малък овален отвор, през който буквално„изплуваха“ две същества. На пръв поглед те почти не се различаваха от хората. Едното от тях се спусна на бетонната площадка на 20 метра от обекта, а другото остана в апарата. Това бяха сравнително високи същества – около 8 фута(2,40м), стройни и удивително си приличаха. Техните светли, почти бели коси достигаха раменете им. Те имаха светло-сини очи и напълно безцветни устни.

Този, които стоеше на земята показа с жест, че не може да се приближи до нас и е необходимо да спазваме дистанция. Ние спазихме това условие и преминахме към работа. Интересно е да се отбележи, че когато пришълецът премести краката си при следващата стъпка, те сякаш бяха на въздушна възглавница, която се плъзга напред.

Не можеше да се разбере дали дебелите му подметки докосваха земята или не?”

Директорът на ЦРУ Уилям Колби твърди, че на тази първа среща с извънземната раса не се стигнало до споразумение, което да удовлетвори президента и неговата администрация. До такъв извод стигнали и съветниците на държавния глава. Работата била в това, че представителят на извънземната раса поставил условия, които били явно неизпълними, поне в този период на военно-политическа обстановка в света.

Пришелецът, от името на своята раса, дошла от друга слънчева система, поставил ултимативно изискване да не се влиза в контакт с расата, известна като „сиви“ хуманоиди, а в замяна на това обещал да помогне на хората да се освободят от присъствието на тези „безжалостни завоеватели“. След това той заявил, че искат да повишат духовното и интелектуалното равнище на Земята.

На въпроса на Айзенхауер дали хуманоидите са готови да дадат свои нови технологии последвал отказ. Пришълецът добавил, че е необходимо да бъдат преустановени следващите разработки на нови видове оръжия. С това преговорите прекъснали. При анализа на първите преговори сред президентските съветници възникнали разногласия, че не е бил направен опит за постигане компромисно решение.

Говорейки за „добри“ и „лоши“ пришълци, трябва да се отбележи, че през 50-те години на XX в. Франсис Суон – сътрудничка на ЦРУ и на президента Айзенхауер, с уникални сензитивни способности, притежавала информация, че само расата на „скандинавския“тип извънземни има за цел да спаси Земята на ядрено унищожение. Но расата на „сивите“ успяла да измести присъствието на „скандинавската“ на нашата планета. Едните и другите оставили свои представители сред хората. Вкрая на 80-те години станало очевидно, че Франсис Суон била права.

Уилям Купър, представител на ЦРУ в Тихоокеанския флот, който имал достъп до секретни материали, уточнява, че след неуспешните февруарски преговори били организирани две срещи с други извънземни раси, сред които и със „сивите“. Срещите се провели през 1954 г. в базата на ВВС „Холоман“ в Ню Мексико.

„Сивите“ разказали историята( или удобна легенда) за своята раса, обитаваща една от планетите в съзвездие Орион. Те заявили, че расата им е на изчезване заради променените условия на планетата и са принудени да търсят начин да я съхранят. По нареждане на ЦРУ Робърт Еменегджър и Алан Сандлър заснели документален филм за срещата с пришълците през 1971 г. в същата база.

Договорът със „сивите“ от 1954 г. според свидетелството на Уилям Купър съдържал следните клаузи:

* Извънземните няма да се намесват в земните делата;
* Земляните ( правителствона САЩ) ще пазят в тайна присъствието на извънземни на нашата планета;
* Пришълците ще помогнат на САЩ в технологичното развитие;
* Тази помощ се отнася само за американския народ;
* На извънземните се разрешава да отвличат определен брой хора за провеждане на генетични изследвания с цел контрол на развитието на човешката раса;
* Те се задължават да върнат похитените хора, при условие, че те няма да си спомнят нищо за отвличането им.

Фил Шнайдър – геолог и инженер, който работел в секретна програма за изграждане на подземни военни бази, твърди: „През 1954г. администрацията на Айзенхауер пренебрегна конституцията и сключи със „сивите“ договор, известен като „1954 Greada“. Въз основа на този договор Агенцията за национална сигурност разработи проекти за модернизиране на съществуващите и изграждане на нови подземни военни бази за съвместно използване от хората и извънземните.“

Майкъл Уолф – специалист по физика и информатика и сътрудник на Съвета за национална сигурност, бивш съветник на президента Клинтън по въпросите за ВЛО, признава: „Договорът на Аизенхауер никога не е бил ратифициран, като изисква конституцията.“

Много участници в преговорите отбелязват натиска от страна на извънземните и невъзможността на хората да бъдат техни равностойни партньори заради технологичната си изостаналост. Пришълците били твърде напреднали и способни да унищожат почти цялата човешката цивилизация, с изключение на малцина, които да запазят като биологичен материал. Филип Корсо пише в мемоарите си: „Всъщност, ние се. предадохме на най-агресивната от извънземните раси. Те ни диктуваха условията, знаейки, че ние се страхуваме от всяко разгласяване на споразуменията.“

През 1955 година става ясно, че пришълците са измамили Айзенхауер и са нарушили споразумението – отвлекли стотици хиляди хора не само от САЩ, но и от Европа и Азия, повечето от които не били върнати.

На съвещание на щабовете на армиите на САЩ през 1955 г, генерал Дъглас Макартър без да споменава за споразуменията, заявил: „Народите на света трябва да бъдат обединени, защото следващата война ще бъде междупланетна. Земните народи в близко бъдеще трябва да създадат единен фронт срещу масираното нахлуване на агресивни извънземни раси.“

В началото на 70-те години споменаването на хуманоидите от т. нар. скандинавски тип в донесенията на ЦРУ постепенно намаляло, докато напълно престанало. Същевременно активността на „сивите“ хуманоиди се увеличила. Те създавали свои бази без да имат разрешение от което и да е земно правителство.

Повишило се присъствието на НЛО над Луната и космосмическото пространство – най-вече около орбитите на Юпитер и Сатурн. Въоръженият конфликт с пришълците в подземната база за съвместно ползване 8-4 в щата Невада окончателно убедил американските правителствени кръгове, че ситуацията е излязла от контрол. Възникнал сериозен проблем: Какво да се каже на народа и въобще на целия свят?

По-нататъчното укриването на извънземното присъствие станало безсмислено. В много части на планетата НЛО започнали да появяват по-често от земните самолети. Отвличането на хора и масовото осакатяване на животни, всяка година ставали все повече.

Действията на извънземните увеличавала несигурността на щатската агенция за национална сигурност по въпроса за възможно стратегическо решение и Сенатът бил принуден да помисли за разкриване в най-близко бъдеще на всички явни и тайни дейности, свързани с извънземните.

Въпросът за извънземното присъствие бе обсъждан на 21-25 януари 2004 г. на закритата сесия на Световния икономически форум в Давос, Швейцария. Това съществено увеличава шанса човечеството да узнае за тайните преговори с пришълците.