СМЪРТТА НЕ Е ТОВА, КОЕТО БЕШЕ

83332683Науката обясни какво е преселение на душите

Случаите, когаточовек си спомня за събития, случили се с други хора, както и за места, които никога не е посещавал, обикновено се определят като свръхестествени. Оказва се обаче, че науката има свое тълкувание на т. нар. реинкарнация, пишат в “Аргументи и факти”.

… Една руска девойка е убедена, че има големи деца и се опитва да ги предпази от опасности. Тя описва обстановката в дома си, мъжа, с който е живяла дълги години. Психиатри посъветвали родителите на девойката да я заведат в града, за който говори дъщеря им. Там тя безпогрешно намерила улицата и дома, където живее “семейството” й.

Журналистите определят тези случаи като блуждаещи безсмъртни души в нова телесна обвивка. Професор Елиаг Орот обаче има своя версия. Той смята, че психиката на децата може да съдържа огромен информационен резерв, скрит в колективното безсъзнателно. Това е нещо като персонален компютър, включен към семеен интернет. Психиката на човека оперира с по-малко от няколко процента информация, която се намира в паметта. За да запазидушевното си здраве, мозъкът се научава не само да помни, но и да забравя, т. е. да оставя за дълго вреве актуалната информация в клетъчната памет.
Версията на учения е по-логична от теорията за реинкарнацията. Но феноменът на превъплъщаването може да бъде обяснен и по друг начин, според руския физиолог Анохин. Той смята, че т. нар. мълчащи гени, които не участват в предаването на наследствената информация, съвсем не бездействат, а кодират информацията за всичко, което се случва с човека през целия му живот. Това е своеобразна генна памет, многократно дублирана в организма, която на молекулно ниво помни всичко, дори и това, което обикновената памет изтрива.

В процеса на общуване хората постоянно обменят клетки – при ръкостискане, целуване и даже при гостуване в чужд дом чрез праха, който се съдържа в отделените, но напълно живи клетки на неговите обитатели. Затова всеки от нас носи в себе си много генетичен материал от други хора – не винаги познати и дори не живи. Обикновено този генетичен материал “дреме”, но при определени условия може да се “събуди” и да предизвика изменения в психиката на носителя си. Ако донорът на генетичния материал е преминал в отвъдното, носителят на заимстваните клетки, така да се каже, осъществява съдбата на починалия.

Случаите на превъплъщаване на жив човек в мъртъв, според тази хипотеза, доказват огромната издръжливост на генетичния материал. Това променя принципно самото понятие “смърт”. Излиза, че неправилно смятаме, че смъртта спира сърцебиенето, дишането и дейността на мозъка. Докато се съхранява човешкият генетичен материал, умрелият може да бъде възкресен дори само от една-единствена клетка, чрез клониране например. При това няма да се получи двойник-робот, а пълноценна личност, тъй като “мълчащите гени” пазят цялата информация, изработена от индивида докато е бил жив. Отделните клетки могат да се съхраняват при подходящи условия толкова дълго, колкото е необходимо /професор Раул Кано от Калифорнийския политехнически университет съживил микроб, който е живял преди 30 милиона години/.

Бел. ред. Значи ако съберем по един нокът или косъм от всички жители на планетата и ги поставим при вакуумирани условия докато дойдат по-добри времена за масовото развитие на клонирането, ще си осигурим вечен живот. А и няма да е по-скъпо от производството на една атомна бомба.