Учени: Мозъкът на вярващите и на атеистите работи по различен начин

mozГрупа канадски изследователи са провели експеримент, който имал за цел да разкрие дали и как вярата оказва влияние върху познавателните способности на човека.

Учените от Университета на Торонто, под ръководството на Майкъл Инцлихт, разделили изследваните лица на две отделни групи: вярващи и атеисти. Измерванията на мозъчната активност на доброволците по време на изпълнението на зададените тестове, показали ясна разлика между групите.

За целта на проучването бил използван психологически тест, състоящ се от думи, назоваващи конкретни цветове, като същевременно самите думи били отпечатани с различен цвят, несъответстващ на тяхното значение (например думата „червен” отпечатана в синьо). Същността на задачата се състои в следното: когато участниците трябва да назоват цвета на шрифта, те често допускат грешки, заради подсъзнателния стремеж да прочетат думата. Така, в зависимост от броя на грешните отговори, може да се направи извод за способността на човека да пренасочва вниманието си и да реагира при изменение на зададените условия.

По време на решаване на теста била измерена активността на мозъка при всеки един от представителите на двете групи – вярващи и атеисти. Анализът на резултатите от експеримента показал ясни разлики между тях. “При вярващите в Бог активността на онази част от главния мозък, която е отговорна за моделиране на поведението при критична ситуация, е значително по-малка. За този отдел на мозъка може да се мисли като за своеобразна аларма, която се задейства при допусната грешка или несигурност”, твърди ръководителят на изследването проф. Майкъл Инцлихт. “Вярващите допускат по-малко грешки, по-бързо успяват да се поучат от тях без да изпадат в безизходица”, допълва той.

Все пак учените са на мнение, че напрежението в критични ситуации понякога има и положителен ефект – предизвиква мобилизирането на човека за решаване на проблемите. Освен това, ако грешките не предизвикват безпокойство, то вероятно не би се породило и желание за тяхното поправяне, смятат експертите. “В конкретния случай обаче става дума за негативния ефект от това напрежение, което в прекомерно количество предизвиква силен страх и парализиране на способността за правилна оценка и реакция. А при атеистите достигането до такава фаза се оказва много по-лесно и бързо”, коментира още проф. Инцлихт.

Превод: Весела Василева