ЦЕЛУВКАТА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Мариана Ангелова
В изначалната си същност целувката олицетворява единение, сливане на дух с дух: нали душата напуска тялото чрез диханието, през устата. От основния й смисъл – духовното сливане в благоговеен допир на устни до икона, разпятие (при християнството), свещени идоли, амулети, даже камъни (при други религии),

през почтителното скланяне над ръката на сюзерена или по-възрастния, до страстното впиване – уста в уста – при влюбените, жестът носи едно и също име, макар с изменено послание. Затова му дали прилагателни: съпружеска целувка (на младоженците пред олтара), епископска (когато ръкоположените в сан или монашеско звание свещеници и послушници целуват десницата на по-висш духовник); различаваме още галантна – най-често израз на куртоазия, придобилата нарицателност „юдина” целувка, благата майчинска целувка. И онази, с която ни засипват във филми, афиши, романи – любовната.

Въвеждането на жеста в широка „употреба” чезне далеч в миналото. За култовата (религиозна) целувка се споменава при мистериите в чест на богинята Церера. Елините, естети във всяко отношение, не осквернили – поне в изкуството си – целувката на копнежа с плътски нюанси. „Ерос и Психея”/фиг. 1/ детайл от внушителна композиция (ІІІ-ІІ в.пр.Хр.) в Британския музей, няма нищо общо с течението, което се шири днес, носи името на бога Ерос и бива определяно като високохудожествен израз на сексуално желание.

Плутарх, гръцки историк (50-125 г.пр.Хр.), изненадва с версията си, че

човешките същества започнали да се прегръщат и целуват след въвеждане на закон в Римската империя:

той забранявал на дамите да пият вино и вменявал в задължение на съпрузите им да следят по дъха на половинките си за евентуални прегрешения. Изглежда, мярката се оказала „твърде мека”, та прибегнали до доказване чрез допир на устни следи от забранения нектар.

Английски учен от миналия век смята целувката за еволюция на кърменето: от тази основа според него се разклонили всичките й варианти. В християнската религия връзката майка-дете носи божествен характер – синоним е на саможертва, непресъхваща обич. С вълнение съзерцаваме творбата на Нино Пизано (1365 г.) в черквата „Санта Мария дела Спина”, Пиза – „Мадоната кърми Младенеца” – от цветен мрамор, висока 91 см. Пак в скулптура, ала от цветно дърво, оживява драмата в Гетсиманската градина – „Залавянето на Христос”. Франсиско Сарсильо показва двете доближени глави в пълния им контраст – лицето на Спасителя излъчва нежност и готовност да приеме всеки човек за брат, това на Юда – стаена хитрост и измама.

Първите описатели на Новия свят свидетелстват, че

целувката между мъжа и жената не била известна

на туземците от американския континент. Заслугата за налагането й там принадлежи на пътешественици, изследователи и мисионери от Стария свят; и спадала към очарованията на „белите хора – богове” (конквистадорите), завладели Мексико и други територии. Те смутили „невежите” тамошни дами, привлекли ги и си спечелили ненавистта на местната мъжка половина.

Строгите (поне формално) нрави на Средновековието в Европа ограничават художниците откъм прекомерна волност в сцени с присъствие на целувка. А тя се превръща в постоянна тема и интрига на множество литературни, живописни и музикални произведения. Музеят на галантните изкуства в Париж разказва за интимния свят на по-заможното съсловие. В бронзови гравюри от специално работената украса за замъка на дука на Валиер художникът и гравьорът пресъздават атмосферата на опиянение, обзело двама влюбени, и изтънчената плътска наслада, съпровождаща целувката на друга двойка. Колко сцени на ревност са се разигравали, заради някоя невинна целувчица – със съучастничеството на преданата прислужница. О, ненадмината женска изобретателност! Любовта е музика и в буквалния смисъл. А най-сладка е открадната целувка. Тя е във фокуса на прелестната цветна гравюра „Урок по музика на Нина”(художник Боали, гравьор Шампоние).

От целувката в „Ерос и Психея” до скулптурите на Огюст Роден изминават повече от 2000 години. Ала привличането между мъжа и жената остава вечно. Точно така – „Вечният идол” – нарекъл Роден една своя невероятно красива творба (1889 г., Музея „Роден”).

Историци, социолози, философи, въпреки различните си становища относно възникването на целувката, остават единодушни в едно – тя се е превърнала в активна част от традициите на народите и нациите. Нека припомним, че ескимосите вместо познатата ни целувка докосват носовете си. Социалното разслоение също придава свой оттенък – векове наред, а и досега, роби, васали, подчинени целуват ръката (или нозете) на господаря (кръстника). Постепенно от знак за духовно сливане и почитание

Нека завършим с два стиха от „Чаша с криле” на Хосе Марти:

Единствена си…

И само ти умееш

Вселената в една целувка да сбереш.

Текст към фиг. 5:

Тя: „Мълчание… Никой да не узнае за станалото между нас”.

Той: „Връщам ти целувката, а розата ти ще бъде винаги с мен”.