ЧУДОДЕЙНИТЕ ИКОНИ В МАНАСТИР „СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ГЕОРГИ ЗОГРАФ”

На половин час от морето, следвайки път, изсечен в скалите покрай бистра река, поклонникът стига до Зографския манастир, скътан в горите Атонски дълбоки. Наричат го „българският” – вече над 1030 години в него служат български монаси и измолват „здраве же и спасение за единородния ни народ”. Манастирът е част от Света гора.


Основаването и развитието му са тясно свързани с историята на българската държава, съпроводени са със знамения, със скъпи за вярата ни реликви и уникално културно наследство. Сводна грамота (хрисовул) от ХVІ в. разказва: „В царуването на Лъв Мъдрий в неговото царство живеели трима братя – Мойсей, Арон и Йоан Селима, родом от Първа Юстиниана, из града Лихнидион, сега наричан от всички Охрид. Те се поселили в Светата Атонска гора, на южната й страна и тук съградили три пирга (кули), отдалечени един от друг. Събирали се заедно само веднъж седмично; даже мнозина идвали от царските чертози и оставали да живеят при тях. Тогава в една гориста долина, близо до зелен мрамор, блестящ като сняг, построили църква”. Братята произхождали от царСамуиловото коляно. Когато взели да решават на кой светец да назоват храма, възникнали различни мнения. Обърнали се към Бог и след нощ, прекарана в молитва, като влезли сутринта в църквата, върху празната, приготвена за лика на бъдещия небесен покровител дъска,

видели самоизрисувал се (изографисал се) Свети Великомъченик Георги.

Това чудо дало името „Зографски” на разрасналия се по-сетне манастир. Вестта бързо обиколила навред и от Константинопол изпратили владика да разпита за подробностите. Неотдавнашни по-точни проучвания датират създаването на обителта към 980 г.

Самоизписалата се икона на св. Георги е първата от трите негови чудотворни образа. Горе-долу по същото време на хиляди километри от Света гора станало друго знаменателно събитие: игуменът на източно-православния Фануилов манастир, до гр. Лида, Сирия, родното място на загиналия за вярата си мъченик, получил видение; то предсказвало, че Сирия и цяла Палестина ще бъдат завладени от мюсюлманите, а манастирът – опустошен.

На следващия ден ликът на св. Георги изчезнал от иконата в църквата. Монасите изпълнили заръката на видението да заминат и се поселят в Зографската обител; там изненадани видели същата икона. Фануилският св. Георги е различен от познатия ни. Той не е на кон, облечен е във войнишка броня и държи копие; ризата на иконата е изработена в Санкт Петербург.

Втората чудотворна икона на св. Георги доплувала незнайно как по море до атонския бряг. Всичките светогорски манастири я поискали. Накрая решили да я поставят върху едно муле и да го пуснат напосоки. То преминало непроходимите лесове и се спряло пред Зографския манастир. Третата, също почитана, дошла от молдавския воевода Стефан VІ Велики (1456-1504). Силно вярващ, той влязъл в бой, носейки образа на св. Георги, и надвил друговерците. Както му повелило знамение преди боя, воеводата отнесъл победната икона в „Зограф”. И още една чудодейна икона, наречена „Акатистна”, на св. Богородица, закриляла монасите: на два пъти спасила сградите и гората от опожаряване и затова я нарекли „Зографската неопалима икона”. Записаното в архивите гласи: както й се молел един монах, чул глас; той го предупредил, че се приближават душмани на Православието. Всъщност, ставало дума за нападението на латините през 1275 г. – тогава Михаил VІІІ Палеолог сключил уния с Папата, по силата на която Константинополската Патриаршия признала главенството на Римокатолическата Църква. 22-ма монаси от „Зограф”, начело с игумена Тома (имената им са отбелязани) и 4-ма миряни (неизвестни) отказали да приемат съглашението и се затворили в манастирската кула. На 10 октомври 1276 г. кулата била изгорена ведно с останалите верни на вероизповеданието си. В 1873 г. на мястото бил издигнат паметник. Преди освещаването му, според обичая, имало бдение. „Нощта бил безлунна и тъмна, само със слабата светлина на звездите, пише в „Кратък разказ за възникването на Зографската Света обител” (1913). – Сред природата наоколо преобладавала почти съвършена тишина. По време на службата, след първата катизма, когато се четяло житието и страданието на преподобномъчениците,

над църквата се явил огнен стълб,

който осветил не само манастира, но и цялата му околност, така, че можело да се виждат и най-малките предмети. Този чудесен стълб стоял няколко минути над църквата, после се пренесъл при паметника и се спрял над него, вдигнал се към небето и образувал кръгъл венец. Очевидци станали мнозина от манастирските братя.”

Още една чудотворна икона – „Услишателница” – на Пресвета Богородица дарява спасение и надежда на искрено молещи се.

Зографският манастир съхранява частица от Господния Кръст,

части от мощи и кръв на св. Георги, мощи на други светци и мъченици за Христовата вяра. В библиотеката се пазят ръкописи от ХІІІ в., литургията на св. Патриарх Ефтимий Търновски, старопечатни руски, сръбски, български и румънски книги. Щедри дарители на манастира били български и руски царе и особено молдавските воеводи. Голям интерес към реликвите на Света гора проявявали чужди посланици в Отоманската империя: не малко ювелирни предмети, златни църковни утвари и скъпоценности днес липсват. През ХVІІІ в. в манастира живеели 250 български монаси, колкото останали до края на Балканската война – после броят им започнал да намалява. От 1849 г. манастир „Св. Георги Зограф” е достъпен за светски гости, но съгласно гръцката Конституция – само мъже. Богослужението се води на славянски език по източен напев.

Мариана Ангелова