БЕРОЕ Е ПО-СТАРО ОТ БЕЙРУТ

Берое, или Верея, е „Царицата на цъфтежа” – през последните 10 хилядолетия тук винаги е имало живот

Вчера, 24.09.10 г., в Стара Загора празнувахме нощта на музеите и галериите, аз бях поканена от моя скъп приятел и известен художник Христо Танев.

Този прекрасен празник е започнат преди около 10 години в Берлин от българка (за съжаление не знам името й) и от 2006 година по европейски проект е празник и в 5 български града, като сред тях е и Стара Загора.

Старозагорският музей предприе много интересни мероприятия и обиколки на музеите в града, като моята приятелка Диди Найденова каза, че е имало много млади хора, чакащи за карта, с която се обиколиха на 24 и 25.09.10 г. всички музейни забележителности. Една прекрасна инициатива – доказателство, че младите хора уважават миналото си и търсят корена си!

Музеят е раздал карти, в които да се нанесат 7 печата, след това ще се раздадат и подаръци. Представен е и филм за траките.

На срещата в галерия „Алба Авитохол“ на Христо Танев се събрахме отново групата приятели и всеки сподели своето откритие – било стихове, било книги или други открития.

Бе представена книгата на академик Александър Панчев „Божествения проект“.

Говорих и аз за новите Информации и най-вече за това, че ни подмина заплахата от Нибиру и то именно защото светлите хора на Земята са взели нужните мерки – увеличили са излъчването на Любов и изобщо хората се променят към добро, както и да не се вярва на онези внушения на пресата и телевизията, че сме зъл и завистлив народ.

Инж. Димитър Димитров представи своята книга „Берое. Чух по време на изказването на инж. Димитров за изследването му за град Берое, и аз се чудех какво точно е означавало това на тракийски – „цъфтеж“ и то на плодоносни дървета, но и получих мисловна Информация, че това име идва от женско такова – „Берея“, т.е. Царицата на цъфтежа, плодоносен, или така в онова време траките са наричали Пролетта.

– Какво още би казал, Господи, за древния град Берое?

– Този гр. Берое съществува от 7-то хилядолетие преди Христа и особено силно процъфтява през 3 хилядолетие пр.Хр., когато е на Пътя на коприната. Също тогава е и пристанище на 3 големи плавателни реки, тогава е и регулирал Прохода през планината. Той е (казано по вашему) столица на етруските – тракийски племена, били тук ПРЕДИ ПОТОПА, КАКТО И Е БИЛ ТОЗИ ГРАД ОТБРАНИТЕЛНА СТРАЖНИЦА.

ДВЕ ОТ ТРИТЕ РЕКИ ПОТЪВАТ ПРЕЗ ПЪРВОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ ПРЕДИ ХРИСТА ПОРАДИ ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ – 8,9 – 9степен ПО РИХТЕР, ПОРАДИ КОЕТО И ГРАДЪТ ОБЕЗЛЮДЯВА, А И ЖИТЕЛИТЕ МУ СЕ ПРЕМЕСТВАТ НА 5 КМ, КЪМ ЦЕНТЪРА НА ДНЕШНА СТАРА ЗАГОРА – НА 2 КМ ОТ ДНЕШНИЯ КОМПЛЕКС „ВЕРЕЯ“. СЛЕД ОКОЛО 100 ГОДИНИ СТАРИЯТ ГРАД СЕ ВЪЗРАЖДА, НО И НАРЕД С ТОВА СЕ РАЗВИВА И НОВИЯТ ТАКЪВ НА 2 КМ ОТ К-КС „ВЕРЕЯ”.

Етруските племена, освен търговия и войнски умения, са владеели до съвършенство и ЗЛАТАРСТВОТО, както и обработката на скъпоценни камъни, с което и са украсявали каляски и конските сбруи. Тук е бил и центърът за изработка на колесници и шлемове, както и център за леене на пари, наред с това е и развито килимарството, строителството – оттук са и много от майсторите на тракийските Храмове.

Тук, около града, е имало много черешови, смокинови, крушови, сливови и дрянови дървета, което е и дало името на града – Берое, защото мислели, че тук Пролетта идва най-рано – едва ли не, че тук се е родила. Тук тогава най-рано са разцъфтявали овошките, поради специфичния микроклимат, създаден от 5 топли минерални извора, разположени в кръг, и е имало вид въздушен джоб, където температурата е била постоянна и дълго се е задържала. Но в първото хилядолетие пр. Хр., поради споменатото земетресение, е имало срутване на планински масиви, както и потъване на реки – 2 от тях и 3 от изворите, което е и причинило появата на студено течение, което променя микроклимата и постоянната равномерна температура. Затова през 1-3 в.пр.н.е. градът окончателно замира, а новият – този на 5 км от днешния – расте.

НО В ПЕРИМЕТЪР ОТ 10 КМ ОТ ДНЕШНИЯ ЦЕНТЪР НА ГР. СТАРАЗАГОРА ВИНАГИ Е ИМАЛО ЖИВОТ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 10 ХИЛЯДОЛЕТИЯ

– В своето изказване инж. Димитров каза, че е имало гр. Берое, създаден от Александър Македонски – по-скоро от неговите тракийски войни(тогава в Сирия), който после е преименуван в гр. Бейрут в днешен Ливан.

Днес нашите учени обясняват името Берое с това, че римляните са заточавали тук хора оттам – това са били около 1000 човека и те дали името на нашето Берое?!!!

– Не, не е така, дете. Аз вече обясних за Берея и Берое, това е по-древно от днешен Бейрут и дори от старото Берое в тогавашна Сирия, то и смислово е различно – „БЕР” ТАМ ОЗНАЧАВА „ЛЪВ”, И ПО-ТОЧНО „ЛЪВО-ЧОВЕК”.

ТАМ Е ЗАПАЗЕН КУЛТЪТ КЪМ БАСТЕТ, И ПО-ТОЧНО КЪМ МЪЖКИЯ ОБРАЗ НА ЛЪВА – СЪПРУГЪТ НА БАСТЕТ. Там е малко преиначено Знанието на Бастет – закрилница на раждането и майчинството – понеже ТУК, в днешна Сирия, са под закрилата на Сириус С, се набляга на МЪЖКОТО НАЧАЛО.

В България, въпреки че има много Лъвове – образи в скали и скулптури, което е символ на съзвездие Лъв в небето, КОЕТО Е И ЗНАК ЗА ПРЕХОДА НА ПЛАНЕТАТА КЪМ ЗЛАТНАТА Й ЕРА- ЕПОХАТА НА ЕНЕРГИЙНОТО СЛИВАНЕ НА ЛЪВА ГОРЕ С ЛЪВА- ДОЛУ.

ДОКАТО В СИРИЯ СЕ НАБЛЯГА НА МЪЖКАТА ЗЕМНА ЕНЕРГИЯ – НА ПЛЪТТА,

ТУК В БЪЛГАРИЯ Е СИЛАТА НА СЪВЪРШЕНСТВОТО НА ПЪТЯ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ, А В ДРЕВНА СИРИЯ Е ЕНЕРГИЯТА НА СЪВЪРШЕНСТВОТО НА ПЛЪТТА.

– Явно поради катаклизмите и различните преселения на етруските тракийски племена на няколко места по Земята има градове с името Берое. Така СЕ ЗАПАМЕТЯВА СПОМЕНА ЗА ГРАДА НА ИЗОБИЛИЕТО И ТАКА СЕ СЪХРАНЯВА ПАМЕТТА ЗА НАЧАЛОТО – ПЪРВОИЗВОРА НА ЕТРУСКИТЕ ПЛЕМЕНА.

Т.е. градът, построен от тракийските войни на Александър Македонски, или днешен Бейрут, НЕ Е ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ НА НАШИЯ ГРАД БЕРОЕ?

– Да, така е.

– Но историята ни казва, че етрусите са построили Картаген?

– Да, но те са тръгнали оттук, от тези места в България. Това е едно от големите тракийски племена, обитавало днешна Тракия, Македония, Мизия ПРЕДИ ПОТОПА – ЗАТОВА И ТЕ СА В ОСНОВНИЯ ЕШАЛОН НА АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ!

Информацията е от 25.09.10 г.

ДРЕВНОТО БЕРОЕ Е ЕНЕРГИЕН ИЗВОР

– На 2.10.10 г. – събота, водени от инж. Димитров, ние – Христо Танев, Николай Стойчев (от регионалната ни телевизия „S“- Стойчев), журналистката Донка Йотова, аз, майка, Петя и Орлин – мои скъпи приятели, посетихме на място древния град Берое. Инж. Димитров ни отведе на едно място, което ми бе казано, че е ъгъл и в следващия момент инженерът каза, че това е южният ъгъл на стената на града. Той разказа всички проучени от него данни за местонахождението и развитието на града, след това говорих аз (разказах по- горната Информация) и след това преляхме с вино и с питка, помолихме нашите древни прадеди да ни допуснат в обекта и да не смутим покоя им, както и им благодарихме за тяхното Знание. Докато говорихме, Христо се разхождаше и ни извика нагоре по хълма – бе открил овал около едно дърво – в земята личеше линия, в която нямаше част от тревата, която иначе бе превзела всичко наоколо. Каза се, че тук е бил Храмът на Берея. Христо със саморъчно направена багета от клонче измери Енергията – опитахме всички и се получи. Аз запитах, дали Енергията е от Земята към Небето, или от Небето към Земята и багетата се наклони надолу – не знам дали от Отговора, който Ти ми даде на мисловно ниво, или от багетата, защото аз знам, че Ти си направил съвършената багета, но ние винаги искаме материално уверение…

Около овала-Храм имаше улеи, които времето не бе заличило – те бяха като лъчи, излизащи от овала, но нямаше и спомен от строителство. Явно само Енергията е запазила там тези улеи и овала.

Тук осъзнах и, че на места по Земята има Енергия, излизаща от Земята, и други, от които Енергията е от небето към Земята и на такива места са се строяли Храмове на Боговете(мъжките манастири също), защото това е Канал на мъжката Енергия и тя е твърда, докато на местата, от които е излизала Енергия от Земята, лъчи женска Енергия, която е мека и там са строени Храмове на Богини, както и женски манастири – винаги там е имало извор(и).

Така са се маркирали от древността Енергийните извори и Канали. Дали е така?

– Да, така е.

– Ние освен, че направихме измерване с багетите, преляхме и вино и оставихме ябълка – за благодарност, и, хванати за ръце, направихме кръг около дървото и си казахме молитвата: „Аз съм Радост, мир, Любов и Светлина и се сливам с ритъма на МАЙКАТА-ЗЕМЯ!

Да бъде!

Амин!“

Всеки от нас бе възхитен от красотата наоколо – мястото на града бе като перла, заобиколена от планинските върхове и била на Стара планина и Средна гора, ширни поляни се виждаха наоколо, Слънцето грееше приятно, прелитаха пеперуди и Природата сякаш ликуваше от случващото се, а ние за пореден път се уверихме, колко прекрасна е нашата Родина, скътала своите невероятно концентрирани ценности във всяка своя дипла.

Аз с цялото си сърце Ти благодаря, че съм се родила в този град и в тази прекрасна, сакрална страна на висшето Знание!

Информацията е от 4.10.10 г.