БОГОСЛОВЪТ СВЕТЛОЗАР СТОЯНОВ: Манастирите и храмовете отново ще станат духовните средища, каквито са били, особено в най-трудните за нас времена

Светлозар Стоянов е от с. Горски извор, Хасковско. В продължение на 14 години той обикаля страната ни със своята изложба, състояща се от над 200 фотоси, за да разпространява християнската култура, в която е застъпено не само свещеническото служение, но и непресъхващите пориви на българите за физическо и духовно освобождение. Затова българските църкви и манастири са били, освен огнища, средища и извори на благодат, мъдрост, знание, съборност, усъвършенстване, богоуподобяване и спасение, но и на свободолюбие, на духовна независимост.

Така Светлозар Стоянов, като истински възпитаник на Духовната семинария и Богословския факултет в СУ, отдава заслужена почит към християнската вяра, към всеотдайния труд на нашите сънародници, издигнали безбройните храмове и манастири по нашите земи. И макар че, според него, истинското служение в името на Христовата вяра е свещеничеството, все пак и неговият избор да разнася славата на българските манастири и църкви, също е вид проповед, макар и виртуална. Че е вид пътеводител за индиректно поклонничество през времето, целящо едно припомняне и преосмисляне на позабравените ни ценности и светини.

– Светлозаре, известно е, че нашата Mала Света гора е Софийската, защото обхваща 14 манастирски обители още от епохата на Второто българско царство /1185-1417 г./, но до нашествието на турците в този район са светителствали над 100 духовни убежища. Има ли днес друго място в страната ни с по-голямо струпване на храмове и манастири?

– Нашата Света гора е навсякъде, защото цялата ни свещена земя е осеяна с тези светини.

Не може да се каже, че някой край е особено облагодетелстван в това отношение, защото Бог е навсякъде. Само в Добруджа, например, има 130 скални манастира, в София те са 40, в Пловдив – 27, в Търново – 24. Но не броят им е толкова важен, колкото онова, което се крие зад техните стени.

– И какво е то?

– Крият се много интересни истории, цял един път на подвижничество, себеотрицание, надмога над трудния бит, над страданията… А надниквайки по-дълбоко зад видимото, откриваме доводите, подбудите, причините, довели до реализирането на много родолюбиви и духовни идеи. Често пъти заплатени със саможертвата на доста наши сънародници.

– Могат ли тези светини да изиграят ролята на обединители на нацията ни, така както е било в миналото…

– Нас преди всичко ни обединява Христос, т.е. когато се обединяваме в името на любовта, в онова, което не ни кара да търсим сметка или изгода, а всеобщото благо.

– Младите хора-богослови, като теб, виждат ли сега някакъв натиск, някакви нападки, заплахи срещу християнството?

– Това може да се случи с личността на християните, но не и с християнството като цяло, с Христос. А щом като самият Исус е бил нападан по време на земния си живот, не е неестествено това да се случва и с нас. Всеизвестно е, обаче, че изпитанията ни правят по силни. Важното е ние да изпълняваме съвестно нашите отговорности, пък да става каквото ще. Не можем да очакваме да угодим на всички, дори Христос не е успял да го направи. Тук

един много добър начин за разбирателство е да се постараем да видим живота с очите на другия, да извървим и неговия път,

тогава се разбира кой е бил прав и кой крив. А не да съдим прибързано.

– Св. Иван Рилски казва в своя „Завет”, че всички православни манастири, начело с Рилския манастир, един ден ще изиграят голяма роля за духовното въздигане на нацията ни, на страната ни… Но засега няма такива индикации…

– Аз вярвам, че това ще стане и че манастирите  и храмовете отново ще станат духовните средища, каквито са били, особено в най-трудните за нас времена. То и сега в тях се извършва голяма дейност по отношение на вярата, но ние не можем да надникнем във всички тях и да знаем повече за нея. Пък има и голяма степен на скромност, неафиширане на богоугодните им дела, както и трябва да бъде, според Божиите закони. Ето, и ние не се познавахме до този момент и не знаехме кой какво прави относно своите отговорности, но впоследствие се разбира, че всеки работи и изпълнява своите задачи. Надявам се и чрез своята работа поне малко да допринеса за обогатяването на хората, посетили изложбата.

– Значи вярваш, че светите зърна на вярата, посети в миналото отново ще дадат плод?

– Вярвам, разбира се, иначе не бих правил това, с което се занимавам толкова време. Вярвам, че сигурността ни в светостта на вярата, в светинята България, може да ни въздигне духовно и да ни пречисти.

Важен е именно нейният дух, който живее в сърцата ни, в домовете ни, в манастирските сгради, които са това, което е в нас. Защото нашата къща е това, което сме ние. Ако ние сме чисти и тя ще бъде чиста.

– Много е похвална инициативата ви, на теб и екип от доброволни ентусиасти, да възстановите един доста интересен и потънал в забвение и разруха манастир. Това също е илюстрация на едно безкористно и скромно служение…

– Това е средновековният Мисловщицки /Великовски/ манастир „Успение Бородочно“, община Трън, който през 1840 и 1874 г. бил нападнат и ограбен от турци черкези. През 1960 г. престава да действа и оттогава насам тъне в запустение и разруха. Комплексът обхващал манастирска църква, жилищна и стопанска сграда, които заварихме почти напълно разрушени. Добре че през 1979 г. по-голяма част от стенописите на църквата са свалени и преместени в Историческия музей в Перник. Но благодарение на доброволния и безвъзмезден труд на много хора вече успяхме да завършим и покрива на църквата, направихме и малка къщичка, където да преспиват идващите да помагат. Добре че има доста родолюбиви българи, които помагат кой с каквото може.

Интервюто взе: Лияна Фероли