Етерната ОБВИВКА на тялото ни, създадена от Душата, е форма и тяло на Духа – Част 2

Лияна Фероли

Загадъчното метафизично тяло, ефирното, наричано още биоплазмено, което се състои от трептящи полета, организирани в единен организъм, създава свое собствено електромагнитно поле и стои в основата на биологичните полета. То е едновременно ефирно и субстанциално, невидимо и осезаемо. Трите човешки тела – физическото, етерното и духовното, състоящо се от блестящи и гравитиращи около сияйно ядро флуидни атоми, могат да се намират на едно и също място, но и да се разделят едно от друго, да се появяват в отдалечени точки на пространството и отново де се събират невредими.

Предполага се, че етерното тяло е изградено от частиците неутрино, които не притежават маса на покой и могат да преминават през всички прегради. Че

неутриното е онзи духовен атом, с чиято помощ могат да се обяснят явленията на разума и на живота след смъртта.

Самият Банеш Хофтман, един от сътрудниците на Айнщайн, предполагал, че тази електрически неутрална частица с нулева маса, движеща се със скоростта на светлината, непритежаваща нито магнитно поле, нито физически свойства, е носителят на психическите явления. Като

магнитното поле на всяко по-висше ниво оказва психично притегляне.

А Духът е най-висшето състояние на енергийните трептения. Той оценява материята и може да й повлияе, Той е силата, движението, ръководещо цялата вселена и субстанция, която трепти отвъд ултравиолетовия диапазон, според Джеймс Артър Финдли. Духът е ускорение, свобода, неразрушимост, светлинно лъчение. Той твори всяка една материя във видимия свят и всяка една проекция в невидимия, свързва трептенията и субстанциите чрез светлината, която е едновременно и частица, и вълна. Така създава едно всеобщо непреодолимо изкачване от тежкото към лекото, от плътното към разреденото, от осезаемото към неосезаемото, от видимото към невидимото, от непрозрачното към прозрачното.

Духовният Разум изявява своите форми с най-голяма лекота именно върху така важното етерно ниво, областта на идейното, идеопластията.

Етерното тяло притежава чертите на водата – прозрачност, флуидност.

Също като водата, то се „изпарява” и се разпръсква и е свързано със земята, защото второто ниво е в тясна връзка с първото. Такова тяло притежават човекът, животните и растенията. Първите две ефирни тела – вода и въздух – са вече актуализирани, третото – огънят – е потенциално и условно. А

метафизичното тяло, Душата, която създава етерната обвивка на тялото, според Учителя, и която е съвкупност от ефирните тела, е форма и тяло на Духа.

В ново време американският психолог Джон Качуба, автор на книгата „Ловци на привидения“, също подчерта важността на ефира. Той отговори на въпроса за съществуването на душата, като използва законите, открити от Албърт Айнщайн, според които

енергията в тялото на човека не изчезва след неговата смърт.

Според теорията за относителността, припомня той, всяка енергия във Вселената е константна, съществува постоянно и не може да бъде унищожена. Така че и след смъртта на човека тя остава, заради физическите си свойства. А цялото пространство е запълнено с едно невидимо вещество, наречено „ефир“. Благодарение на него, не може да има празнина, иначе всичките известни закони на физиката- като този за гравитацията или за разпространението на светлината, не биха могли да съществуват. Американският психолог смята, че

именно този „ефир“ е енергията, която се освобождава от тялото след смъртта на човека.

Дори самият Менделеев го е бил поставил в своята таблица на елементите, но след него са го изхвърлили. Затова пък още преди 105 години е оставил своята статия „Опит за химическото разбиране на световния ефир”.
В света, казва Петър Дънов, има една разумна материя, която прониква във всички клетки по цялото тяло. Около нея има една разумна сила, която я обгръща.Тази сила се явява етерния ни двойник. Той се разпорежда с енергиите, които идват отвън и отвътре, и ги трансформира. Но, ако не успее, се зараждат дисонанси, болести. Затова е необходима трансформация на енергийните ни тела.

Кoгато Земята започнала да попада в по-плътни измерения, светлинните същности проектирали в тях своето информационно-светлинно поле, създали матрицата на плътно-ефирното тяло, а неговото поле по-нататък послужило за основа на физическото тяло. Първоначално вибрациите на плътно-ефирното тяло били еднородни, но в процеса на трупане на познание и на дуалния си опит човекът изменял вибрациите на ефирното поле, влияел на състоянието на ефирните чакри, ограничавал свободното протичане на енергия и формирал енергийни блокажи. При по-нататъшното “падение”, наречено в Библията „грях”, на човека в плътните измерения започва да се променя и енергийната му структура. Стандартните му диапазони от вибрации на различните органи и системи започват да се влошават вследствие и на натрупаната му карма. Но

енергийната, ефирната, матрица на физическото тяло съдържа цялата информация, необходима за повишаването на вибрациите на всички органи и системи.

Тази матрица се активира под влиянието на постъпващите високочестотни енергии от центъра на Галактиката, към който сега се е насочила Земята. Това влияние първо постъпва във вид на светлинен код в информационно-светлинното поле на човека, което е нелокално, след което се предава в плътно-ефирното тяло, а оттам – във физическото. Светлинната и ефирната матрица са свързани помежду си с особени светлинни канали. Ефирното тяло също така има своя система от ефирни канали, които съответстват на енергийните канали на физическото тяло. При съвременния човек всички тези системи, включително енергийната, работят неефективно. Дори нещо повече – връзките между всички матрици, особено между светлинната и ефирната като цяло са латентни. Това става в резултат от инволюцията на съзнанието. Защото фокусът на съзнание на обикновения човек се намира в неговото физическо тяло, в низшите му енергийни тела. Енергийният център на физическото тяло при такъв човек се намира около чакрата на слънчевия сплит. Съответно всичките му интереси са за личностно формиране и адаптация в социума и в по-компактни групи, например в семейството. Светлинните тела не се използват съзнателно, понеже жизнената цел е много заземена и ограничена в рамките на материалното, на третото измерение. Такъв човек води безсъзнателен живот и неговите постъпки и избори се ръководят от подсъзнанието.

В днешното време, обаче доста хора се намират на пътя на просветлението, разширяват своето съзнание, учат се да управляват съзнателно своите мисли, емоции и действия. Така и плътно-ефирната матрица започва да се чисти от инкарнационните наслоявания и блокажи, разширява се и започва да взаимодейства по-ефективно с информационно-светлинното човешко тяло. Основните съединителни точки на светлинното и ефирното тела са сърдечната чакра и епифизната жлеза. А за трансформацията на физическото тяло в съответствие със задачите на еволюцията /повишаване нивото на светимост на тялото и всичките му клетки/ – необходимо условие за възнесение не само на съзнанието, но и на неговия носител – физическото тяло, е необходимо да се възстановят и активират всички информационно-светлинни връзки между светлинното, плътно-ефирното и физическото тяло на човека.

Вече се знае, че колкото по-добре човек регулира двойника си, толкова по-правилно ще приема впечатления от външния свят, ще развива самообладание и будност на съзнанието си, възприемчивост към трептенията на Висшия духовен свят. Пример за прекъсването достъпа на жизнените течения в организма е полудяването. Това прекъсване на тока на жизнените сили в човека се дължи на излизането на неговия ефирен двойник. Всички неврастеници имат разширен ефирен двойник. Регулирането на ефирният двойник става чрез преместване фокуса от материалното към духовното и чрез правилни мисли, чувства и действия. Трябва да се изкоренят и стресът, страхът, уплахата, вследствие на които етерният двойник излиза от човека, преплита се с други двойници и води до полудяване. В тези случай могат да се направят енергетизиращи паси /специални движения/ по гръбначния стълб на човека. Който разбира законите на ефирните енергии, може да регулира, трансформира и хармонизира своя двойник, казва Учителя, а в бъдеще човекът ще се научи да впряга двойника си в във всичко, което прави. И ще дойде ден, когато двойникът на човека свободно ще излиза и влиза в тялото му. Така, както Паганини вкарвал двойника си в цигулката, докато свирел, а после отново влизал в тялото му. Така човекът ще може да изразява свободно всичко онова, което душата му чувства.