ИЗ 80-ТЕ ПОСЛЕДНИ И ИЗНЕНАДВАЩИ НАУЧНИ ОТКРИТИЯ

ВЪВ ФОКУСА МАРС

Интересът към Червената планина нарасна особено след като президентът Обама обяви /15 април т.г./ за главна цел на космическата програма на САЩ изпращане хора на Марс до 2035 г. От своя страна руският президент Медведев „изтегли” пътуването с 20 години по-напред. През ноември 2009 г., между многото проекти за модернизиране на Русия, той загатна за разработката на плазмен двигател, захранван от атомен реактор, предназначен за пътуване до Марс към 2014 г. Не остана назад и Европа-изпитанията на електрическия мотор „Хипер”, най-мощния засега на Стария континент и с перспективи за космически полети, ще приключат в 2011 г.

Междувременно, новостите около Марс „валят”

Океан преди 3,5 милиарда години

Като ползвали данни от сондите, изпращани към Марс в периода 1970-2008, и анализирайки топографията и утаечните пластове на 52 делти там, американски учени установили, че половината от устията се намират на постоянна и еднаква височина; от което направили изводи: реките на Марс са се вливали в един и същ океан. Определили и евентуалния му обем-124 милиони куб. километри или1/10 от обема на всички земни океани. Марсианското водохранилище покривало над 1/3 с от повърхността на планетата.”Ние не знаем точно как и защо този океан изчезнал, коментира астроном.- Изглежда преди 3,5 милиарда години Марс е претърпял катастрофални промени-изгубил е магнитното си поле и бил подложен на силни слънчеви „ветрове” (бури). Нека припомня, че публикация в бр.38 на в. „Психо” предупреждава за щетите, които слънчевите изригвания могат да причинят и на нашата Земя.

1 МИЛИАРД ЖИВИ СЪЩЕСТВА

„Марсианци” съществуват. Те носят латинските имена на земни бактерии и са пренесени там от нашата планета. Бактериите „пътували” върху външните части на 2 от сондите, изпратени след 1971 г. Истинско чудо е как са оцелели, имайки предвид условията на пътешествието: обезводняване, студ, ултравиолетови и други облъчвания, бомбардировки със заредени частици от Слънцето. Голямата част загинали, но едно малцинство микроорганизми успели да си изградят броня срещу космическата агресия. Подложени на стрес, те произвели спора, нещо като миниклетка със свръхустойчива обвивка и съхранен генетичен код. Така бактериите биха могли да „кротуват” хиляди, даже милиони години, докато по – милостива среда ги върне към живот. Достатъчна е капка вода или „общество” от себеподобни, каквито биха се появили при положение, че продължаваме да изпращаме неконтролирано земни микроорганизми. Наложи се строга стерилност на роботите, дирещи следи от живот – нормата е 30 спори /м2 повърхност от устройството. Ако се касае за сонда, събираща проби за други цели, позволените земни биологични замърсявания са 300 000 спори/ м2 – чистота, милион пъти по-висока от тази на човешката кожа.

Далечно и краткотрайно пътуване – това е задачата

39 дни, малко повече от месец-и ето ни преодолели 232-та милиони километри, делящи Земята от най-изучаваната в момента планета – Марс. Фантазия? Не… Просто обоснована прогноза. С познатите досега двигатели, даже най-съвършените, човек би стъпил там след над 6 месеца път: половин година, подложен на вредните за организма и гама лъчи и на куп още неизвестни фактори, в безтегловност. Вече е предложен нов двигател за космически кораби на плазмен принцип. Негов създател е Франклин Чан Диас, родом от Коста Рика. С екип от 25 инженера и в сътрудничество с НАСА той е изградил предприятието Ad Astra Rocкet, разположено на 3 държави. Рожбата му Vasimr – магнитоплазмена ракета със специфично променящ се тласък, йонизира инертен газ /аргон, ксенон, водород/ с помощта на радиочестотна антена. Канализираният от 3 свръхпроводими електромагнити поток бива нагрят до 1 милион градуса чрез циклотронно поле, а сетне-инжектиран. Авторът на изобретението е и астронавт-има 1 600 часа полети в космоса. Предстои му тежка конкуренция с Русия и Европа. На 3 юни т.г. техните лаборатории „затвориха” в капсула за 520 дни 6 души с цел наблюдаване влиянието на параметри, сходни с такива на космически рейс, върху организма.

При успешно изпитание на Vasimr, провеждано понастоящем в лабораторни условия, негов модел ще бъде монтиран /2013 г./ на Международната космическа станция; там, захранван от слънчеви колектори, той ще поддържа траекторията й, като консумира 20 пъти по евтино гориво от употребяваното сега. За достигане до Марс слънчевите пана няма да са достатъчни и нужната мощност от 200 М вата ще наложи използване на още по-сериозен енергоизточник, напр., атомен реактор.

Поне засега Vasimr се очертава най-подходящият кандидат в надпреварата „космически спринт, устойчивост и безопасност”.

ЗЕМЯТА СЛЕДВА СВОИ ЗАКОНИ

Още стотици планети в слънчевата система

Само 9 ли са планетите в Слънчевата система? Поколения ученици /да си спомним прекрасния хумористичен разказ на Бр. Нушич „Урок по астрономия”/ се мъчат да запаметят имената им в познатия ред: Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон. Наскоро бяха прибавени Церес, Ейрис, Мейкимейки, Хомеа; вероятно, още 200 планети-джуджета чакат за описание и именуване. От 2000-ната година е установено, че около Слънцето се въртят множество тела, някои от които по-големи от Плутон. Международният съюз на астрономите „отне” на последния статута „планета” и даде точна дефиниция на термина „планета” се зове небесно тяло с кръгла форма, обикалящо около своята звезда и собствената ос. Плутон е единствената от сестрите си, която плува в т.нар. пояс „Кюпър”- значи в съответствие с научното определение от старите познайници остават само 8.

През последните години бе обособено ново „семейство”-на планетите-джуджета, също обли за разлика от астероидите. То, изглежда, е многобройно. Ако първият астероиден пояс в Слънчевата система-между Марс и Юпитер-може да се похвали само с 1 планета – джудже /Церес/ измежду 475 000 астероиди, вторият – „Кюпър” крие изненади. Недостатъчен осветен и твърде отдалечен-30 пъти разстоянието между Земята и Слънцето, той е труден за наблюдение и, според астрофизиците, включва хиляди тела с над 100 км дължина, а също и голям брой джуджета. А в гигантския сферичен облак, обгръщащ Слънчевата система, вероятността да има тела с размерите на Марс, гранични почти със сигурност.

При такава населеност на Безкрая Главният преговарящ към ООН за извънземни – г-жа д-р Мазкан Отман, не ще остане без работа.

Гея натежава

Сякаш жива, планетата ни с възрастта качва тегло. Тя натежава със 40 000 тона/годишно от отломки на астероиди и комети, които падат във вид на прах с частици по-дребни от 0,1 мм. Понякога я навестяват и по-едри парчета. Но съвсем рядко-някой метеорит с диаметър десетки километри, като унищожилият динозаврите в края на Кредата. За близо 4-те милиарда години откак съществува, дамата е прибавила 160 000 милиарда тона-нищо в сравнение с масата й: все едно да поставиш ябълка върху Айфеловата кула.

Планините определят по-студен климат

Планините играят роля в парниковия ефект – те изпомпват въгледвуокиса /СО2 / и двигателят на помпата е ерозията. Раздробяването на скалите става вследствие протичането на редица химически реакции, които черпят атмосферен въгледвуокис. При втори, още „по-лаком” на въглерод процес, скалните отломки, отнасяйки със себе си трупове на животни и растителност, богати на карбон, попадат на морското дъно, където става неговото-на въглерода- окисление. Газът остава „запечатан” под водата в продължение на десетки милиони години. Следователно, колкото повече са голите планински масиви-най-податливите на ерозия- толкова по-слаб е парниковият ефект, а климатът по-студен. Предполага се, че ледниковите периоди били пряко свързани с планинообразуването.

Нашата цивилизация, обаче, отделя 1300-1700 пъти повече въгледвуокис годишно, отколкото едни хипотетично ерозирали Хималаи биха усвоили.

Екологична катастрофа отворила пътя на кислородонуждаещите се организми

Преди 2,2-2,45 милиарда години земната атмосфера била населена от анаеробни организми. Те изчезнали заради т.нар. „сини водорасли” /цианобактерии/. Метаболизмът на вторите едноклетъчни се нуждаел от въглерод; набавяли си го от въгледвуокиса чрез разцепване молекулата му на двете й съставки. Кислорода поемали минералите, повечето- негови съединения с изобилстващите метали. Отмивани от постоянните дъждове, минералите се утаявали в океаните, също „колба” за химически превръщания, този път – с отделяне на кислород. Когато водата се наситела, последният започнал да преминава в атмосферата-за няколко стотици милиони години съдържанието му там нараснало от 1% на 10%. Това довело до изчезване на анаеробните организми. Гигантското увеличаване на кислорода във въздуха /Great Oxydation Event-GOE/- сложило началото на сегашните, нуждаещи се от кислород, организми.

Подобна хипотеза допуска появата на същества , характерни с обмен с външната среда, различен от нашия и е още един плюс към възможността да се натъкнем на необичаен извънземен живот; такъв, какъвто са го създали условията на съответната планета.

Денонощията – по-дълги, годините – по-къси

Времетраенето на денонощието и на годината изглежда точно определено. Но не е така, поне теоретично. Денонощието представлява продължителността на едно завъртане на Земята около оста й. На това влияе Луната с предизвикваните от нея приливи и отливи, които забавят въртенето. Ефектът е минимален-удължаване на денонощието с 2,7 милисекунди за 1 век.Учени изчислили, че след 200 милиона години то ще трае 25,5 часа; годината, съответно, ще има по-малко дни.

Природата не всякога е невинна жертва

Измирането на обитателите в р. Баниюпахит, Индонезия, и натравянето на оризовите реколти край бреговете й доскоро бе загадка-не се установила безотговорна човешка дейност. Действителната причина, както се разбра, е красиво езеро с тюркоазен цвят. То изпълва кратера на активния вулкан Кавах Ижен и във водата му попадат киселини и токсични метали. Разливът в равнината застрашава здравето на 50 000 души.

Бълващи огромни количества въгледвуокис по време на изригванията, някои вулкани причиняват и хронични замърсявания. Освен споменатия, в т.ч. попадат Руапеху /Нова Зеландия/ и Шижинагах /Аляска/.

Преди известно време плажовете на Санта Барбара почернели от нефт-отдали събитието на небрежност на кораби. Проучване изяснило, че става дума за спонтанно изхвърляне от морското дъно на 1600 л/ден нефт и 100 000 м3 метан, също парников газ. Случаят не е изолиран. Томас Лоурънсън от Агенцията на САЩ за геоложки наблюдения твърди, че „половината от петролните петна в океаните се дължат на естествено освобождаване на натрупаните под водата въглеводороди”. Списъкът на подобни ”прищевки” на Земята е дълъг. Както отбелязва Алекс Хейкинс от Програмата на ООН за развитие на Индонезия „ние не можем да наложим на един вулкан да спре активността си, нито да му искаме обезщетение”.

ПРИРОДАТА И ЧОВЕКЪТ

Интернет – екологично вреден

Анкета, проведена във връзка с търсачката Гугъл показва, че обслужването на широко навлезлите социални мрежи, напр., фейсбук и туитър, изисква натрупване и обработка на конкретни данни. И двете операции протичат с огромна консумация на енергия-големите сървъри „гълтат” ток, колкото 80 000 домакинства. Към всеки за функционирането по същество на машините се прибавят 1,4 вата за охлаждането им. Т.нар. „дейта центрове” потребяват 3% от енергодобива на САЩ, без да говорим за нужната на интернет-инфраструктурата енергия. Изследване от 2008-ма сочи: отделният въгледвуокис при използване на твърди или течни горива за добив на електричеството, захранващо 45-те милиона сървъри по планетата, се равняват на изхвърляните от цяла Аржентина вредни газове. Очаква се наскоро да надминат интернет-мрежата да надминават по емисии вредностите от световния авиотранспорт.

И локален ядрен конфликт значи гибел за човечеството

Руски и американски изследвания, започнати още в 1982 г., предупредиха за настъпване на „ядрена зима” след атомна война и очертаха апокалиптичната картина на една мрачна и студена планета. Компютърното моделиране внесе допълнителни щрихи. Оуен Туун от Университета в Колорадо показва, че регионален конфликт между Индия и Пакистан с разменени 100 удара на ракети с ядрени бойни глави /което представлява едва 0,3% от този вид арсенал на Земята /застрашава с глад 1 милиард души. Само загиналите от преки експлозии биха наброявали 20 милиона. Избухналите пожари в засегнатите градове ще изхвърлят в атмосферата 5 милиона тона сажди, които ще препречат нормалния достъп на слънчеви лъчи поне едно десетилетие; ще се наруши и движението на въздушните потоци. Между последиците е намаляване на валежите до 10% от сегашните. Слабата топлина, честите заледявания, редките валежи ще сринат земеделието, първом в изоставащите държави, а после и повсеместно. Ще настъпи глад. Така щото, даже местен ядрен конфликт грози човешкия вид с изчезване.

Мариана Ангелова

по материали от списание „Science et vie”, август 2010