ЙОРДАН ГОГОВ: ВИДЯХ БОГА, ИМА И РАЙ, И АД

Йордан Гогов е на 72 г., живее в с. Смоличино, община Невестино в Кюстендилска област. Преди пенсионирането си е работил в бившия хладилен завод в София. През 1999 г. има здравословни проблеми и получава помощ и спасение от… нашите създатели. Тогава е зареден с енергия и досега се грижат за доброто му здраве.

От пет години нощем му показват невероятни места,

извън измерението, в което живеем на Земята, за което е изключително благодарен.

Водач при пътуването му между измеренията е неговият Ангел пазител. Казали са му, че програмата ще продължи, а за всичко, което вижда, трябва да разкаже на хората, за да може тази информация да ги накара да се замислят и да се осъзнаят, да вървят в „правия път” – и с Божията помощ да заживеят в мир и разбирателство, за доброто на всички. Именно затова той се обърна към наш репортер, с когото сподели свои преживявания и най-важните си послания.

„За тези няколко години съм посещавал много и различни места и съм имал вълнуващи срещи – с нашите създатели и предци, с някои от светците,

видях и Бога.

През 1999 г. за пръв път ми бе показан техният свят. Най-важното е, че хората трябва да разберат, че Бог (космическият разум, божествената енергия, творческото начало и източникът на всички неща – Абсолютът) съществува.

И Рая го има – показано ми бе място, приличащо на огромен площад с много хора. Там бяха нашите предци, светците Кирил и Методий, св. Иван Рилски, св. Богородица, пророчицата леля Ванга (с която на живо не съм се виждал), срещал съм и починали колеги, роднини…, изглеждат на средна възраст. Всички те са много разтревожени и загрижени за нас, по телепатичен път навсякъде чувах: „Защо са такива хората, защо се карат и не се разбират помежду си, какво им пречи?”

Раят е място, където има усещане за простор и светлина. Веднъж там видях Бога. Пред мен се отваряше пътека, по която да мина. Накрая й видях човек, седнал на стол, а моят Ангел пазител ми обясни, че това е нашият Бог.

При всяко мигване на очите ми неговият образ се променяше. Но през цялото време образът излъчваше светлина.

Погледът му бе устремен в далечината. После косата, дрехите и всичко стана бяло, но имаше дълбоки бръчки, като с плуг набраздени – но не черни, а сивобели и също излъчваха светлина. Поясниха ми, че това е отражение на времето, през вековете.

Починалите познати, които срещам там, ми казват, че отиват „на работа”, но каква и къде не поясняват. У тях няма злоба и завист, а само състрадателност, добронамереност към нас, живите.

Яви ми се Божията майка и ми каза, че трябва да се погрижа да споделя информацията, която съм получил.

И Православната църква трябва да си върши работата.

Свещениците да обясняват на хората, да ги убедят, че трябва да станат добронамерени, да живеят в мир и разбирателство, България да се върне в правия път на вярата. И да се обърнем с покаяние към Бога за грешките и греховете си – само така на молбата ни ще бъде отговорено и ще получим помощ от него. Сега тук сме подвластни на тъмните сили. Всички сме в тресавището на греха. Но който намери сили да се покае, да се пребори със злото в собствената си душа – и Бог ще му помогне. Освен това, човек трябва да благодари, когато получи помощ, а не само да иска…

Бог съществува, той е един и е над всичко!

А някои от явленията, които виждам в другите измерения, дори не ги разбирам – трябва да ги тълкуват учени. Например,

веднъж ми показаха Втората луна, която после залезе в обратна посока и остана само Първата.

Не съм имал лична среща с леля Ванга тук, на Земята, но горе съм я срещал няколко пъти. Нейното послание към нас тук е: „Всички бедствия, нещастия, беди, които се случват, са предупреждение към хората за тяхното поведение”.

Тя каза това в присъствието на Божията майка и на други светци. Имах предварителна информация и за икономическата криза – тя е породена от неразбирателствата и войните на Земята. На света е нужен мир, разбирателство, за да се развива правилно. Веднъж ми представиха и ужасяваща картина на земетресение – по-късно то се случи в Азия.

И Адът съществува. Един път ме заведоха на брега на някакво езеро, водата му бе тъмна, мътна, без блясък. Моят водач ми каза, че тук са тези с тежките грехове. В един момент на повърхността изплуваха едновременно множество глади, но се показаха само фонтанелите, защото им е забранено очите им да виждат светлина. Показвали са ми и различни видове летателна техника, каквато не можем да си представим на Земята…

Трябва да предам на хората, че животът продължава, но тук всеки трябва да води достойно съществуване – без насилие, в мир и разбирателство с другите хора. А природата на Земята трябва да бъде опазена и съхранена като дом и на следващите поколения.”

Райка Велкова – журналист  от кюстендилския  вестник „Наблюдател“

Райка Велкова – журналист  от кюстендилския  вестник „Наблюдател“