КАТОЛИЧЕСКИЯТ ТЕОЛОГ ФРАНСОА БРЮН: ТРАНСКОМУНИКАЦИЯТА НЕ Е ЗА ВСЕКИ – МОЖЕ ДА БЪДЕ ОПАСНА, ЗАЩОТО НЕ ВИНАГИ Е ЯСНО С КОГО ОБЩУВАШ

– Не се ли опасявате, че, разкривайки техниката и нейните детайли, ще предизвикате епидемия – всеки ще започне да прави опити за връзка с отвъдното?

– Съвършено права сте и аз знам, че поемам риск, давайки подробности за този вид практика. И все пак се надявам на здравия разум на хората – ако всеки човек започне всяка вечер да иска да общува с починалите от своето семейство, това ще се превърне в катастрофа за цялото домочадие, защото вместо да се опита да забрави болката си, той ще я подхранва и усилва. Освен това не всеки може да разчете съдържанието на посланията, а и не винаги е известно кой ги изпраща. Сред съществата от отвъдния свят има такива, които почти не са еволюирали и все още обичат да се забавляват, предизвиквайки истински катастрофи и давайки на този, който общува с тях, пагубни съвети. Всеки, който отваря вратата на отвъдното, трябва да знае предварително кой ще излезе от там, защото иначе това действие може да се превърне в безумие.

– Вие чували ли сте за подобни нещастни случаи?

– Да. Често подобни авантюри завършват в психиатрична болница. За тази работа е нужна уравновесеност. Човек, който е загубил любимото си същество и чуе гласа му посред нощ, или неговия плач, викове за помощ, адски шум и т.н., няма как да запази здрава психиката си.

– Бихте ли назовали имена на учени, които се интересуват от подобни явления?

– Разбира се. Във Виена – Франц Зайдел, който получи премия от международния фонд Пол Гети за работата си в областта на различните видове енергия; в Англия – Мак Рей – инженер, който създаде апарат със словесни управление за инвалиди по рождение и който бе приет в групата учени, избрани от НАСА, за установяване на връзка с космонавтите по време на полет в космическото пространство.

След като разбрал за споменатите по-горе явления, този световно известен специалист каза, че може да пробва техниката и успя – е, получи само глас, не диалог, но все пак това е успех.

В Германия физикът Ернест Зенковски, вече пенсионер, също е известен специалист използвал техниката. Има и други, които са опитвали – например, професор Синезио Дарнел от университета в Барселона, Джемели и Ернети, за които вече споменах.

– След като тези гласове са записани, може ли да бъдат анализирани техните честоти и да се разбере дали те съответстват на честотата на човешкия глас или не?

– Това вече е правено няколко пъти в Германия и Италия, а наскоро и в Рио де Жанейро. Записаните гласове имат няколко характеристики: те приличат на гласовете на хора, чиито гласни струни са оперирани.

– Тоест това не са съвсем нормални гласове?

– По-голямата част от тях се отличават с накъсаност, в тях има нещо металическо, изкуствено. Ритъмът им е по-бърз отколкото при нас, хората – за това, когато ги прослушваме, използваме апарат, който ги забавя, за да станат разбираеми, но не в 100% от случаите ги разбираме.

– Повечето хора, които се занимават с подобни експерименти, имат починали близки, с които искат да влязат в контакт. Не смятате ли, че получените резултати биха били по-достоверни, ако опитите се правят от хора, стремящи се само към познание, но без да привнасят лични чувства?

– Има редица учени, които работят именно по този начин – например, моите приятели от Люксембург Жул Харш и Меги Фишбах. Техните занимания не са подбудени от лична скръб.

– И какви резултати постигнаха те?

– Именно те получиха най-потресаващите резултати. Жул работи в едно министерство в Люксембург, а Меги е преподавателка. Те имат отлична техника – магнетофон, високоговорител от радио и телефон. Получават паранормални телефонни позвънявания и водят разговори, които може да продължат часове, с цели общности от задгробния свят. Освен това получават изображения на компютърни и тв екрани, където даже се изписват коментари.

– С каква енергия може да бъде обяснен произходът на този феномен?

– Това е главният въпрос. За сега ние нямаме никакво обяснение. Струва ми се, че някаква част от енергията на тези явления излиза от експериментатора. Някои хора буквално падат на земята от изнемощяване след като експериментът приключи.

– Феноменът транскомуникация, който обсъждахме с вас, е в своя разцвет, а вие сте служител на църквата. Как реагира на това църквата? Както казахте, папа Пий ХІІ е бил добронамерен към подобни изследвания, а сегашната позиция на Ватикана каква е?

– Отец Андреас Реш – ръководителят на Института по парапсихология в Инсбрук, създаде катедра за изучаване на паранормални явления в университета на Понтификата. В Инсбрукския институт той организира колоквиум, посветен на феномена транскомуникация и бе удостоен с похвала от Ватикана. Когато през 1986 г. в Милано се състоя голям конгрес на тема транскомуникация, в който участваха повече от 2 хиляди души, Ватиканът изрази своята подкрепа.

В Италия се провеждат много конгреси, има и доста публикации по темата, и всеки пък свещенослужителите определят своята позиция, заявявайки, че не виждат никакво мошеничество в това и то не е в противоречие с християнската вяра.

Интервю на Мария-Тереза де Бросс за www.rait.airclima.ru

Превод: Анна Димитрова