Мария Магдалена чрез Памела Крибе: ДА ОБИЧАШ СЕБЕ СИ Е ДА СИ ПОЗВОЛИШ ДА БЪДЕШ В ХАРМОНИЯ С ВЪТРЕШНОТО СИ АЗ

Скъпи приятели, аз съм Мария Магдалена. Вие ме познавате, моята фигура и лице са станали част от вашата история, поради което съм изопачена и променена. Но вие знаете моя произход, защото живеете с помощта на същия извор – мястото ми е във вашето сърце, дом на душата. Вие се движите благодарение на същите желания, които са ме притежавали по време на живота ми на Земята. Вечност, желание за истинност, защото то е истинско и важно. Желание да живееш със своята душа и вдъхновение – това е, което има значение за теб.

Да живееш по този начин може да бъде болезнено. То те води до най-тъмните части на твоето съзнание, защото за да живееш със сърцето си означава, че всичко трябва да бъде ясно. Светлината трябва да огрява навсякъде, така че да можеш да се превърнеш в едно завършено цяло. Много хора са в постоянна битка със себе си, а това е болезнена гледка. Хората често живеят с образи, картини и идеализирани правила за това как да бъдат успешни, лесно разпознаваеми и уважавани от целия свят. Тогава, още преди да си разбрал, ти биваш повлечен от мнения и изисквания, формиращи обществото. Усещаш, че имаш нужда да се пригодиш към техния начин на мислене, за да изглеждаш привлекателен и добър в очите на света. Това те отдалечава от истинската ти същност и по този начин прекъсваш връзката със себе си. Все пак остава едно гласче, което ти напомня:

Обърни се към себе си, разбери кой си ти”.

В това отворено пространство без съдник ти МОЖЕШ да откриеш себе си: светлите и тъмните части, всичко което си преживял: чувства, емоции и реакции.

Да обичаш себе си е да си позволиш да бъдеш в хармония с вътрешното си АЗ. Дори и тогава онова гласче, което често е гласът на страха, продължава да ти шепне: ”Бъди добър, спазвай правилата, нагласи себе си към нормата; не бъди различен или странен в очите на останалите хора”, и отново загубваш диалога със себе си и вътрешното си АЗ. Обвързваш себе си в окови; съдиш според стандартите на външния свят, общество, като по този начин нараняваш себе си. Така отново си притеглен да застанеш между повика на света, който често е гласа на страха, и повика на собствената ти душа, който ще те отведе дълбоко в теб, разбирайки кой си ти. Как да се справиш с тази битка, схватката между външния свят и вътрешното ти АЗ?

Вслушай се в гласа на твоето сърце. Направи своя избор; избери пътя, по който искаш да извървиш живота си. Направи го с цялата си сила, безусловно! Гмурни се в дълбините, където истинската любов се разкрива. Знай, че то няма дъно и може да се почувстваш, сякаш скачаш в пропаст или бездна. Повече няма да бъдеш подкрепян от одобрението, комплиментите и признанието на останалите; ще бъдеш сам.

Почувствай за миг огромното пространство в твоето сърце, където няма съдник и няма идеализирани образи, които да ти казват къде да отидеш. Единствено СЪЩЕСТВУВАНЕТО ти сега е истинското съществуване. Можеш ли да понесеш цялата тази свобода или предпочиташ да останеш прикован в оковите на норми и ценности, превърнати в такива от другите? Можеш ли да се гмурнеш в дълбините? Можеш ли да заживееш истински?

Животът те предизвиква да скочиш в непознатото, което е плашещо.

Но да вървиш по тясната пътека на познатото и да не живееш истински е по-лошо.Превръщаш се в роб, който загубва себе си и се чувства нещастен. Намирането на истинско удовлетворение в живота може да ти се случи, ако то докосне сърцето ти. Само туптенето на твоето сърце, което е уникално във вселената, знае пътя.

Памела Крибе

И понякога, ако се изгубиш, имаш нужда от прозрение, с което да се върнеш пак към себе си и да ти помогне да не забравяш кой си всъщност. Всички външни потребности изчезват, защото ти си живял според стандарти и идеали наложени отвън и имаш усещането, че си изгубил всичко, че си паднал в бездната и това усещане е ужасно! Това се нарича „Тъмната нощ на душата” и то все още е само коридора, по който се движиш. Ти стигаш до Портала, онзи, който се отваря пред нещо велико; който разкрива гледка към това, което обикновено виждаш, обвързано от страхове и предишни идеи, които не могат да бъдат видени. Представи си, че си в тъмен тунел. Не можеш да видиш дори стените му и единствено чувстваш, че си сам в нищото. Няма нищо лошо в това. По своята същност то,”нищото” не е нито лошо, нито зло; то е само празнота без никакви предубеждения или очаквания, на които да разчиташ. Но това усещане извиква у теб чувство на страх, сякаш ще те разруши. Това което „нищото” разрушава е твоята стара идентичност, от която си смятал, че си част. Но трябва да знаеш кой си в действителност, че не можеш да бъдеш разрушен и да изчезнеш. Това е жизнено важно и е безкрайно, както е безкрайна обичта в сърцето ти. Тази обич е там ВИНАГИ. Представи си, че ти приемаш за нормално „нищото” и липсата на задължения и се опиташ в същото време да почувстваш своята сила и независимост. Само тогава няма да бъдеш свързан с този свят; ти си свободен в дълбините на душата си!

Не спирай да си представяш, че вървиш през тъмния тунел и изведнъж пред теб се появява Портал. Замисли се какво този образ ти причинява: изплашен си от Портала или си готов да минеш през него. Дали вратите са тежки и затворени, или има само една открехната врата, през която се процежда светлина, която води към отсрещната страна? Просто влез; не е необходимо да правиш каквото и да било. Представи си, че стоиш пред Портала и поставяш ръката си на него. Позволи на енергията, излъчвана от Портала, да премине през теб. Отвъд него те очаква нещо ново, нещо което твоята душа иска да види, когато си готов за това. Поставяйки ръката на портала, ти се сприятеляваш с новото, което иска да нахлуе в живота ти- с ритъма на музика, която ти допада. Увери се дали си готов да го получиш; неговата енергия, енергията на твоя дом и на твоята душа. Позволи й да премине през ръката ти, а след това през цялото ти тяло, така че да се почувстваш добре. Енергията преминава навсякъде и достига главата, раменете и твоето сърце; достига дори и по-дълбоко: стомах, таз, опашна част, чак до краката и стъпалата ти. Но бъди внимателен, ако си в „Тъмната нощ на душата”, има нещо ново, което те очаква отвъд, въпреки че не можеш да го видиш с очите, които имаш сега. С нови очи ти ще можеш да видиш действителността от другата страна на портала. Ще развиеш новите си очи само, ако се разделиш със стария ти начин на живот; като не се съобразяваш със задълженията и правилата, към които си бил свикнал.

Как да познаеш дали си готов да се отделиш от всичко старо? Често това става чрез чувства на неудовлетвореност, яд, безцелност или отчаяние и безнадеждност, което показва, че вече не искаш нещата такива каквито са били. Спохождат те мисли: ”Не искам да бъда тук вече; Не искам да живея на Земята”, но всъщност истинската мисъл е: ”Не искам да живея по стария начин; Не искам нещата такива каквито са”. Но твоят ум, който е формиран в миналото все още не може да си представи, че има  други начини и така ”Тъмната нощ на душата” става отчаяна и емоционална. Когато се отделиш от старото, а новото все още не е дошло, тогава ти си на линията и онзи тъмен тунел те притиска да избереш. Дали ще продължиш да следваш гласа на сърцето си и ще останеш верен на себе си, или ще се оставиш в ръцете на онези гласове: на страха, на познатото, на миналото? Аз те призовавам: ако сега допуснеш ”Тъмната нощ на душата” в живота си остани с нея, продължавай да навлизаш все по навътре, за да разбереш какво има там. Ако има страх, несигурност, тъга или отчаяние не я съди; остани с нея и не се отделяй.

Твоята Светлина е по-силна от всички онези емоции, които не са всичко, но са несигурно място, на което можеш да се натъкнеш по пътя си. Виж Портала в далечината, който вече е там! Свържи се с енергията на новото, чрез пътя към Портала. Един ден вратите на този Портал ще се отворят широко – погледни през него. Може би сега ти е твърде трудно да го почувстваш, но погледай за известно време от разстояние. Как ще се почувстваш когато Порталът се отвори широко и ти прекрачиш прага му? Какво те очаква там? Какви чувства те обземат? Няма нужда да правиш крачката сега. Всичко ще дойде с времето си. Но почувствай обещанието на портала сега: красотата на Светлината; удоволствието, радостта и удобството да бъдеш там. Почувствай  спокойствието и радостта от живота, защото пътя по който поемаш сега е този, който ти се струва като тъмна нощ, предизвикващ у теб страх. Не спирай да вървиш!

Продължавай да виждаш тази картина пред очите си и пътят ти ще бъде по-лесен. Аз те държа за ръка; почувствай моето присъствие. Всеки път когато един Портал се отвори, това ни прави щастливи и ние се чувстваме все по-обвързани с теб. Ние сме свързани един към друг и всяка стъпка, направена от всеки от нас, ни присъединява към ЦЯЛОТО.

Превод от английски за spiralata.net: Карамфила Хаджииванова

© Pamela Kribbe 2012

www.jeshua.net